Определение № 20197 от 26.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20197 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100508177 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от И. В. К. - длъжник по изпълнително дело № 20267810400668 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. №751 в КЧСИ срещу насочване на принудителното изпълнение върху трудово възнаграждение, която представлява несеквестируем доход по чл. 446 ГПК, чрез налагане на запор върху същото, както и срещу разпореждане на ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на за вдигане на запора върху трудовото му възнаграждение от 22.06.2026г.

Взискателят по изпълнителното дело „БАНКА ДСК“ЕАД получил препис от частната жалба, депозира възр.а.жение в срока по чл.436 ал.3 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита, че липсва основание за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение, като не е налице хипотезата на несеквестируемост на същото, доколкото удръжките са правят от сумите надхвърлящи законовоопределения размер на несекевестируемия доход. Доброволното плащане на различни задължения, не влияе на размера на секвестируемата част от дохода на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител - Г.Д. по реда на чл.436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по обжалване насочването на изпълнението към трудовото възнаграждение на длъжника, като е изложил подробни мотиви, че липсва основание за вдигане на запора, тъй като е налице секвестируем доход, който може да бъде удържан и третото лице – работодател правилно превежда съответната част от сумите.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК и при съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта – в случая налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 1 длъжникща. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

Доколкото насочването на принудителното изпълнение върху определен имуществен обект се осъществява с налагането на запор върху него, което действие в случая се установява, че е извършено по отношение на описания апартамент, собственост на длъжника, то следва да се приеме, че от момента на налагане на запора е възникнало правото на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. В случая обаче жалбата е подадена в двуседмичен срок считано от отказа на ЧСИ да вдигне запора и праустанови принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради несеквестируемост на същото.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК , от надлежна страна - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител (насочването на изпълнението върху имущество, което според длъжника е несеквестируемо, в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК ) - чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК , същата е редовна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна, поради следните мотиви:

Изпълнително дело № 20267810400 е образувано по молба на „БАНКА ДСК“ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист №686/17.04.2026г. по ч.гр.д. № 1830/2026г. по описа на РСДобрич по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за дължими от И. В. К. суми по предсрочно изискуем договор за кредит от 22.04.2025г.

След образуване на изпълнителното дело е разпоредено изпращане на съобщение за образувано дело до длъжника, както и извършване на справки НОИ, НАЛ, БНБ, НБД „Население", ИКАР, Областна дирекция „Земеделие“. Наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД,“Банка ДСК“ЕАД, „Юробанк България“АД, „УниКредит Булбанк“АД, и до работодателя на длъжника „ЛОГЕЛ“ООД-л.25 от изпълнителното дело. На длъжникът е връчена покана за доброволно изпълнение чрез работодателя на 15.05.2026г. С молба от 18.05.2026г. длъжникът К. прави искане до ЧСИ за вдигане на запора върху банкова сметка в „УниКредит Булбанк“АД и по която същия получава трудовото си възнаграждение. С разпореждане от 19.05.2026г. ЧСИ уважава молбата на длъжника като разпорежда вдигане на запора вълху банковата сметка на И. В. К. в „УниКредит Булбанк“АД, но само по отношение на суми постъпващи с основание трудово възнаграждение от работадателя. С молби от 10.06.2026г. и 19.06.2026г. длъжникът сезира ЧСИ с искане за вдигане на запора върху трудовото му възнаграждение, наложен със запорно съобщение получено от работодателя му на 15.05.2026г., с твърдение, че целия размер на получаваното трудово възнаграждение в нетен размер е несеквестируемо, тъй като е в размер по – нисък от минималната работна заплата за страната. С разпореждане от 22.06.2026г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника за вдигане на запора на трудовото възнаграждение.

С разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното изпълнение да бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника, които са обявени за несеквестируеми.

В рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК , на която се позовава жалбоподателят, съдът преценява дали имуществото е несеквестируемо, както и дали са налице обстоятелства, водещи до отпадане на несеквестируемостта на основание чл. 445 ГПК . В случая, оплакванията в жалбата, свързани с насочване на изпълнението върху "процесуално несеквестируемо имущество", обосновани с твърдението за размера на трудовото възнаграждение получавано в нетен размер след приспадане 2 на плащаните от него задължения за издръжка на непълнолетни деца. В тази връзка следва да се отбележи, че в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК , проверката на съда се изчерпва единствено с разглеждане на въпроса налице ли е несеквестируемост на дохода на длъжника.

В тежест на съдебния изпълнител съществува задължение служебно да проверява дали правото, обект на изпълнителния процес, е секвестируемо. Несеквестируемият минимум при запор на трудово възнаграждение е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата месечно съобразно утвърдения й размер с ПМС. Секвестируемата част се определя по различен начин според размера на дохода /след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които издържа. При запор на трудовото възнаграждение, налаган на работодателя като трето задължено лице, съдебният изпълнител следва да се убеди, че превежданите по изпълнението суми от работодателя по силата на запора са наистина съответни на секвестируемия размер, независимо от това дали работодателят го е уведомил за наличие на нескевстируем размер и дали работодателят е искал съдействие от съдебния изпълнител как да определи удръжките от трудовото възнаграждение. В подкрепа на този извод е и решението по т. 13 от горепосоченото ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, според мотивите на което, когато трудовото възнаграждение се получава по банкова сметка, ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката при запор на банкова сметка, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта, и задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника, и чак тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В духа на това решение, и по аргумент за обратното, когато съдебният изпълнител налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, той не може да се освободи от задължението сам да събере необходимите сведения от работодателя за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, и така да определи секвестируемия размер и ако той е надвишен, да върне разликата на длъжника, защото още с налагането на запора знае, че той се налага върху вземане на длъжника за възнаграждение за труд, при което не може ЧСИ да чака да бъде уведомен нито от работодателя, нито от длъжника, за наличие на неквестируем размер от това трудово възнаграждение, за да предприеме действия да го установи.

В тълкувателното решение е прието също, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В случая, въззивният съд намира, че съдебният изпълнител не е допуснал нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда за налагане на запор и размера на несеквестируемите доходи.

Действително преценката за размера на последните се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на "всички доходи", по арг. от чл. 446,ал. 3 ГПК .

О т данните по изпълнителното дело, както и от представените фишове за заплати от длъжника, е видно, че доходът на длъжника е само неговото трудово възнагражедние, размерът на брутното трудовото му възнаграждение за м. май 2026г. е 862,24 евро, като след приспадане на 3 удръжките – данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер от 193,16 евро, чистата/нетна стойност на получаваното трудово възнаграждение е 669,08 евро.

Минималната работна заплата за 2026г. определена с ПМС № 243/13.11.2025 г. в размер на 620,20 евро и в какъвто размер е несеквестируемия минимум /в нетен размер/. Секвестируемата част от трудовото задължение следва да се определи от чистия получаван доход и при съобразяване на разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК, в случая е налице хипотезата по т.1 доколкото длъжникът получава трудово възнаграждение между една и две минимални работни заплати и в случая същия издържа непълнолетни деца т.е. от чистия доход на длъжника от 699,08 евро, секвестируемата част е само в размер на ¼ част т.е. 167,27 евро, но в такъв случай би се нарушил несеквестируемия минимум, поради което и възможната удръжка от трудовото възнаграждение е в разликата между 620,20 евро и 669,08 евро или 48,88 евро, в какъвто размер са и удръжките от работодателя респективно превода по сметка на ЧСИ.