Решение № 119 от 25.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000388 по описа за 2021 година

Въззивникът „Юробанк България“ АД гр.София обжалва решение № 260027/01.03.2021 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 138/2018 г., с което са отхвърлени предявените от него срещу ЕВГ. Т. Г. при условията на обективно съединяване следни искове: частичен иск за сумата от 99 152.10 швейцарски франка, представляваща част от дължимата за периода 13.03.2017 г. - 21.05.2018 г. главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40543/06.08.2008 г., в общ размер на 197 916.28 швейцарски франка, ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване на иска - 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; иск за плащане на сумата от 916.77 швейцарски франка, представляваща банкови такси по същия договор за кредит за периода 13.04.2017 г. 21.05.2018 г.; иск за плащане на сумата от 174.34 швейцарски франка, представляваща застраховки по същия договор за кредит за периода 07.09.2017 г. - 21.05.2018 г.; иск за плащане на сумата от 254.40 лв., представляваща нотариални такси по същия договор за кредит за периода 24.04.2018 г. - 21.05.2018 г., претендирани на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ. Счита първоинстанционното решение за 1 неправилно и моли за неговата отмяна и за уважаване на жалбата. С писмена молба въззивникът моли за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата - ЕВГ. Т. Г. от гр.Добрич не е изразил становище по нея. В с.з. чрез процесуалния си представител счита същата за бланкетна и неоснователна и моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗАдв.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В жалбата няма конкретни оплаквания по правилността на решението, като най-общо се изразява несъгласие с приетото от съда, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи в ущърб на потребителя, с които целият риск от превалутирането на кредита е прехвърлен върху кредитополучателя, както и че банката била недобросъвестна, доколкото никой не може да прогнозира движението на курса на швейцарския франк за много години напред, в случая - 30 години, като през годините курсът на франка не само се е повишавал, но и се е понижавал.

Клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора за кредит са приети от ДОС за нищожни като неравноправни на основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 - ЗЗП. С жалбата не се сочи в какво се състои неправилността на тези изводи на съда. Въззивникът се оплаква, че решенията на съдилищата по типовите договори на банката за предоставени кредити в швейцарски франкове били шаблонни и извадени от контекста на конкретните данни и обстоятелства по делото, но сам не прави конкретни, свързани с делото, оплаквания. Въззивният съд счита тези оплаквания за бланкетни и неконкретни, поради което не дължи произнасяне по тях с изключение на случаи на констатирано порочно прилагане на императивни правни норми, за които въззивният съд е длъжен да следи служебно, каквито по делото не са налице. Независимо от това съдът следва да посочи за изчерпателност, че сключването на договора за кредит във валута - швейцарски франкове, в каквато кредитът не е предоставен и усвоен, като реално е предоставен и 2 усвоен в лева, съответно договаряне връщането на кредита да става в същата чужда валута, макар че потребителят го връща на вноски реално в лева, които банката преизчислява по курса за деня на швейцарския франк, е недопустима търговска практика по прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същата е с неравноправен характер, затова клаузите от договора, с които тя се затвърждава, без потребителят да е в състояние да й влияе, са нищожни и не следва да се прилагат от съда. Тази валута е необичайна, като обичайната такава за гражданите на евросъюза, каквито са и българските граждани, е евро, тъй като курсът на евро/лев е фиксиран, докато избраната от банката валута - швейцарски франк е с плаващ курс спрямо лева, който с годините бележи устойчив ръст и само леко намалява. Няма никаква разумна причина, освен финансова изгода за банката следствие на курсовите разлики, които с относителна сигурност може да се очакват при тази валута, за договореното превалутиране на кредита от лева в швейцарски франкове, както и на отчитане на самото изпълнение по договора отново от лева в швейцарски франкове. Тази валута е едностранно наложена на потребителя от банката, тя не е индивидуално договорена с него, доколкото потребителят не я искал и предпочитал, и е в очевиден негов ущърб, като няма и фактическо предоставяне на кредит в швейцарски франкове, а в лева. Ето защо, изпълнението на ответника следва да се преценява с оглед елиминиране на недобросъвестно прехвърления му валутния риск. Това е сторено със заключението на ССЕ на л. 206 - л.208 от делото, от което се установява, че при начислено от банката към датата на отчитане на кредита за предсрочно изискуем - 22.05.2018 г. общо задължение по кредита на потребителя в размер на 184478.61 шв.фр. банката е отчела изпълнение на ответника до 22.05.2018 г. съобразно променящия се курс на швейцарския франк на обща стойност 161385.99 шв.фр. При елеминиране на курсовите разлики и прилагане на курса на швейцарския франк към лева към датата на предоставянето на кредита - 13.08.2008 г. изпълнението възлиза на 190935.76 шв.фр., или е в повече от задължението на потребителя, от което следва, че не са налице условията на чл.18 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Само на това основание искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отделно клаузата, че банката може да прави едностранни промени в 3 размера на БЛП, въз основа на който се определя дължимата по кредита от потребителя възнаградителна лихва, като промените стават незабавно задължителни за страните, също е приета от съда за неравноправна и нищожна, като няма конкретни оплаквания в жалбата по този въпрос.

Въззивният съд не дължи произнасяне по ненаправени оплаквания. Въпреки това следва да се посочи за изчерпателност на изложението, че липсват посочени в договора обективни критерии, както и методика за извършване на промяна на договорения БЛП в чл.3, ал.1 от договора. Запазеното право на банката едностранно да променя размера на лихвата при неизвестни за потребителя условия, е във вреда на потребителя, създава неравновесие в правата и задълженията на страните, поставя потребителя в зависимост от едностранните решения на банката и противоречи на принципа на добросъвестността. Клаузата е неравноправна и поради това нищожна и не следва да се прилага от съда, като начислените в повече лихви следствие едностранната промяна на БЛП от банката бъдат приспаднати от задължението на потребителя. В случая от заключението на ССЕ на л.209 се установява, че начислените от банката в повече лихви към 22.05.2018 г. възлизат на 17308.18 шв.фр., равностойни на 27843.41 лева. Това е допълнително основание да се приеме, че ответникът не е имал неизплатени задължения към банката - ищец към 22.05.2018 г., респективно, че е отсъствало основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При това положение решението е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора, в полза на адвоката на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на страната на основание чл.38, ал.2 - ЗА по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3350 лева.

Воден от изл оженото и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260027/01.03.2021 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 138/2018 г.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД гр.София, ЕИК 000694749, да заплати на адв. Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул."Бдин" №21А, ет.3, офис 7, сумата 3350 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 -ЗА.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5