Решение № 309 от 21.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 583/2026
- Вид
- Решение № 309
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 355, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 309 гр. Бургас, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200583 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на "В. 2017" ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул. ..., представлявано от Г. Х. Л., против наказателно постановление № 857928-F848485 от 24.10.2025 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева /превалутирани 255,65 евро/.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и се твърди, че същото е издадено в несъответствие с материалния закон. Твърди се, че АУАН е съставен след давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е в нарушение на процесуалните норми. В условията на евентуалност се моли размерът на имуществената санкция да бъде намален или да бъде приложен институтът на маловажност, доколкото се твърди, че настоящото нарушение се явява първо за жалбоподателя и не се отличава с висока обществена опасност на деянието.
Моли се за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Не се явява и адв. К. Т. – АК В., надлежно упълномощена и редовно призована.
За административнонаказващият орган - редовно призован, явява се гл. юрк. Т.. Моли съда да потвърди НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на открито съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта.
Жалбата е процесуално допустима - изхожда от легитимирано да обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно обжалване по този ред акт, а разгледана по същество е и основателна.
Жалбоподателят е осигурител по смисъла на КСО и като такъв е имал задължение, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, да подава ежемесечно декларация образец 6 в ТД на НАП1 Бургас. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 6 се подава едновременно с подаване на декларация образец № 1 както следва – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасяли данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено задължението. В конкретния случай декларацията за месец януари 2025 г. е следвало да бъде подадена до 28.02.2025 г.
Декларацията образец № 6 е подадена по интернет с КЕП и е била приета с вх. № 02000253300480/19.06.2025 г.
И. Г. на длъжност инспектор по приходите счела, че дружеството в качеството си на осигурител е извършило административно нарушение - неподаване в срок до 28.02.2025 г. на декларация образец № 6 за месец януари на 2025г. Изпратена била покана с изх. № СлБ-02858/02.09.2025 г. за явяване, съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение за неподадена в срок декларация образец № 6 (лист 11 и 12 от делото).
Поради неявяването на представител на дружеството, на 17.09.2025 г. бил съставен АУАН (лист 9 и 10 от делото) при условията и реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Правната квалификация на нарушението в акта е по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл.
4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ. Актът бил подписан без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното наказателно постановление на 24.10.2025 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
Описаната фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът извлече от събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително събраните в съдебното производство.
При изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение действително е било осъществено от дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.
Бидейки „осигурител” по отношение на работещите по трудов договор лица, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец № 6 за м. януари 2025 г. в сроковете, предвидени в чл. 4, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 4 , ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ, като крайният срок за подаване на декларация образец № 6 за процесния период е датата 28.02.2025 г.
Няма спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД на НАПгр.Бургас като данъчен субект, включително като осигурител. В информационната система на НАП несъмнено се съдържат данни за подадените от субектите справки образец 1 и образец 6, както и за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за всеки регистриран осигурител, включително за жалбоподателя "В. 2017" ЕООД с ЕИК .... Ето защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец № 6 за м. януари 2025 г. на 19.06.2025 г. жалбоподателят "В. 2017" ЕООД с ЕИК ... е бил вече известен като нарушител на приходната администрация, а с оглед последния възможен срок за законосъобразно подаване на декларация образец № 6 - 28.02.2025 г., за приходната администрация е било едновременно обективно възможно и правно задължително да контролира нейното своевременно подаване, респективно да санкционира неподаването й в срока. Срокът по чл.
34, ал. 1, изречение второ, предл. 1 от ЗАНН за установяване на нарушението и нарушителя е започнал да тече от деня, следващ изтичането на последния ден от срока за подаване на 2 декларацията, т.е. от 01.03.2025 г. Актът е бил съставен на 17.09.2025 г., след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 - тримесечен от откриване на нарушителя. По несъмнен начин се доказа извършеното от дружеството нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ. Нарушението е извършено в условията на безвиновна отговорност, характерна за нарушителите ЮЛ.
Въпреки това БРС намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи осигурителната/данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни последици за фиска. До съставяне на АУАН се е стигнало не поради активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след като е констатирал пропуска си жалбоподателят е изпратил подписана с КЕП декларация образец 6. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, а и в наказателното постановление е посочено, че това е първа противоправна проява. На база на тези факти, съдът счита, че административното наказание в този конкретен случай се явява неоправдано и самоцелно, като същото не би способствало за постигане на законово определените цели.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер от 255,65 евро. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвижда, че за защита по дела с интерес до 1 000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. /превалутирани 204,52 евро/, като в случая се претендира 255,65 евро, но предвид факта, че е направено възражение за прекомерност и процесуалното представителство се свежда до изготвяне на жалба срещу НП, съдът намира, че определеният хонорар от 255,65 евро е завишен и следва да се присъдят разноски в минималния размер, а именно в размер на 204,52 евро, тъй като делото не се отличава от фактическа и правна сложност и приключи в рамките на едно съдебно заседание.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 857928-F848485 от 24.10.2025 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на „В. 2017" ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул. ..., представлявано от Г. Х. Л., е наложена „имуществена санкция” в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/, превалутирани 500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „В. 2017" ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул. ..., представлявано от Г. Х. Л., сумата в размер 3 н а 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, превалутирани 400 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4