Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23308 от 05.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64568/2023
Вид
Определение № 23308
Подписан
05.06.2024
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23308 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110164568 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по повод осъдителен иск с правно основание чл.286, ал.1 във вр. чл. 288 ТЗ във вр. чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2040 лева с ДДС, предявени от „Германиа“ ООД срещу „Микс Маркт България“ ООД.

Производството по делото е приключило с решение № 5658 от 29.03.2024г., с което предявения иск е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. С решението в тежест на ответника са възложени разноски в общ размер на 1390.00 лева, от които 867.60 лева разноски в настоящото производство и 522.40 лева – разноски по ч.гр.д. № 62177/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

По делото е постъпила молба от ответника с искане да се измени посоченото погоре решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на ищеца в обезпечителното производство. Искането е обосновано с довод, че в настоящото производство се присъждат само разноските, сторени по обезпечителното производство.

В срок е постъпило становище от ищеца, в което моли искането да се остави без уважение. Твърди, че молбата на ответника а неясна, а присъдените от съда разноски се дължат.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната иска изменение на разноските на другата страна, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск въпреки отхвърлянето му, тъй като е от значение мотива за това – отхвърляне поради плащане на задължението след като вземането е било вече изискуемо преди подаване на исковата молба, а плащането е сторено след тази дата.

1

Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски в общ размер на 867.60 лева, от които 81.60 лева държавна такса и 786.00 лева с ДДС адвокатски хонорар, срещу който размер няма релевирано възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Доказателства за плащането на тези разноски са налични, поради което и с оглед изхода на делото, то разноски в този размер са поставени в тежест на ответника и промяна на крайния извод и мотивите на съда в тази част не се налага.

По отношение на разноските, търсени и направени от ищеца в рамките на обезпечителното производство на бъдещ иск по чл. 390ГПк по ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав:

Присъждане на разноските, сторени по ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав, е своевременно направено и се съдържат доказателства за тяхното плащане /л.43/. Както е посочено в мотивите на решението, ищецът има право на разноските, направени в обезпечителното производство на бъдещ иск по ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Както бе вече посочено, дължимата сума е заплатена в деня на изпращане на исковата молба, а не преди това, и не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, а и няма признание на иска, заради което разноските да останат в тежест на ищеца. Следва да се отбележи и че плащането е направено и след издаването на обезпечителната заповед, като ищецът има право да бъде възмезден за разноските в обезпечителното производство независимо от последващата отмяна на обезпечението на основание чл. 402, ал.2 ГПК.

В случая ищецът е доказал разноски в размер на 40.00 лева държавна такса и 630.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Срещу размера на адвокатското възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност, което е основателно.

Съгласно чл. 7, ал. 7 НМРАВ за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Съобразявайки ½ от материалния интерес по делото и на основание чл. 7, ал. 7 вр. ал.

2, т. 1 НМРАВ, дължимото адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство на бъдещ иск е в размер на 402.00 лева без ДДС, или 482.40 лева с ДДС, която сума следва да се присъди. Възнаграждение в минимален размер се явява съотносимо към правната и фактическата сложност на обезпечителното производство и оказаната в рамките му защита. Изложеното не дава основание за промяна на мотивите и крайният извод на съда, изведени в решението, чието изменение в частта на разноските се иска.

Крайния извод на съда по присъждането на разноските не се променя и по отношение на търсените от ищеца разноски от 59,12 лева. Тези разноски не са присъдени на ищеца, т.е. ответникът не е осъден да ги заплати, тъй като не се явяват такива, които подлежат на присъждане в това производство.

Ето защо, ответникът е осъден да заплати на ищеца само разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса по настоящото искове дело – гр.д. № 64568/2023г. на СРС, 55 състав, в размер на 867.60 лева /81.60 лева държавна такса и 786.00 лева с ДДС адвокатски хонорар/ и разноските в обезпечителното производство на бъдещ иск по 2 ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав, в размер на 522.40 лева /адвокатско възнаграждение от 482.40 лева с ДДС и 40.00 лева държавна такса/ или разноски в общ размер на 1390.00 лева.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Микс Маркт България“ ООД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 5658 от 29.03.2024г., постановено по настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 131068/19.04.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3