Решение № 125 от 15.06.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 383/2022
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 15.08.2023
- Състав
- МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Харманли, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20225630100383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК и е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 135 от 08.08.2022г., постановено по гр.д. № 383 по описа за 2022г. на РС-Харманли е допуснато извършване на съдебна делба между М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж.к. Д. бл. *, вх. *, ап. *, Т. Й. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. Ц. С. № *, вх *, ап. * и Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Г. Ж. № **, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област Хасково одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот град Харманли, местност Ченгене конак, с площ по кадастрална скица от 32 200 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Друг вид нива, категория на земята: 8, при съседи по кадастрална скица поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, с номер по предходен план – 069024, представляващ по документ за собственост нива от 32.201 дка, осма категория, местност „Ченгене Конак“, имот № 069024 по плана за земеразделяне, при граници имот № 069017 – нива, имот № 00966 – полски път, имот № 000971 – пасище с храсти, имот № 000972 – полски път и имот № 000973 – дере при квоти както следва: ¼ идеална част за М. Й. Б., ¼ идеална част за Т. Й. Х. и ½ идеална част за Д. Д. К..
След допускане на делбата не са предявени претенции по сметки от съделителите.
В съдебно заседание, ищците не се явяват, представляват се от адвокат А., който изразява желание делбата да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий,
Ответникът не се явява и не изразява становище по начина на извършване на делба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, 1 което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че пазарната цена на поземлен имот с идентификатор *** е 26069,00 лева,, като са предложени реално три варианта за поделянето му между страните.
С протоколно определение от 10.04.2023г. съдът е съставил и предявил на страните проект за разделителен протокол, като дял едно включва северозападен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв. с проектен идентификатор *** - очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано на приложеното към съдебно-техническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант № 1 намиращ се на лист 76 по делото, а дял две – югоизточен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв., с проектен на идентификатор ***, очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано в приложената към съдебнотехническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант №1 намиращ се на лист 76 по делото.
Страните не са изразили възражения по същество срещу съставения проект на разделителен протокол.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата начл. 69, ал. 2 от ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл.
352 от ГПК, така и посредством разпределение на имотите от съда. Следва да се има предвид, че първият способ в най-пълна степен съответства на принципа в чл. 69, ал. 2 от ЗН, тъй като гарантира равенството на страните в процеса поради неучастие на съда при разпределението на дяловете. Вторият способ е субсидиарен и се прилага само в случаите, в които съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, като критериите за това са посочени в Постановление № 7 от 28.11.1973г., постановено по гр. д.
№ 6 по описа за 1973г. на Пленум на ВС.
В настоящия случай са налице всички предпоставки делбата да се извърши чрез съставяне на дялове и теглена на жребий. Извършването на делбата чрез теглене на жребий нито е невъзможно, нито е много неудобно за страните. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати съществено различаващи се един от друг по площ и стойност имоти, частите на съделителите са различни или делбата се извършва по колена.
Видно от приетата по делата съдебно-техническа експертиза от допуснатия до имот делба може да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, като дяловете за идентични по вид, площ и стойност. Едновременно с това квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни, доколкото за ищците се определя общ дял.
Тегленето на жребий не е и неудобно, тъй като страните не са въвели твърдения да е извършвано фактическо разпределение на имота или в него да са направени значителни подобрения, което би могло да доведе до имуществени спорове между съделителите.
Тегленето на жребий не би довело и до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняване на дяловете.
Ето защо не са налице основанията за преминаване към предвидения като субсидиарен способ за извършване на делба чрез разпределение и делбата следва да се извърши чрез жребий.
Предвид посочените мотиви съдът намира, че прекратяването на съсобствеността между страните следва да се осъществи по реда на чл. 350 и чл. 352 от ГПК със съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Ето защо съставеният и предявен на страните в съдебното заседание от 10.04.2023г. проект за разделителен протокол, срещу който липсват 2 каквито и да е било възражения от съделителите, следва да бъде обявен за окончателен.
Съгласно този проект дял едно включва северозападен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв. с проектен идентификатор *** очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано на приложеното към съдебно-техническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант № 1 намиращ се на лист 76 по делото, а дял две – югоизточен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв., с проектен на идентификатор ***, очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано в приложената към съдебно-техническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант №1 намиращ се на лист 76 по делото.
Този проект съответства на вариант № 1 от заключението на вещото лице, който според настоящият състав е най-удачен, тъй като тъй като при него всеки един от съделителите получава в натура имот, съответстващ на неговия дял от съсобствения имот, не се налага раздробяване на множество нови имоти на процесния обект, тъй като съобразно изявеното от ищците на тях се определя общ дял равен на сбора на дяловете им от съсобствения делбен имот и същевременно този вариант е съобразен с притежаването от ищците право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, и изрично е изявено предпочитание към този вариант от единствената активна страна във втората фаза на делбеното производство. При този вариант не се налага и уравняване на дяловете, с оглед извършеното разделяне на процесния имот на равни по площ части, отговарящи на дяловете на страните.
Предвид равната пазарната стойност на дяловете не е необходимо парично уравняване.
Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 от ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК страните следва да заплатят държавна такса по иска за делба в размер на 4% върху стойността на дяловете им, а именно по 521,36 лева.
Предвиденото в чл. 355, изр. 1 от ГПК задължение на страните да заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им касае както дължимите държавни такси, така и за разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство. В случая само ищците са внесли определения депозит за съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност и поделяемостта на имота, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 140 лева – припадащия му се дял съобразно правата му в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по реда на чл. 350 от ГПК окончателен разделителен протокол, както следва:
ДЯЛ ЕДНО - северозападен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв. с проектен идентификатор *** - очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано на приложеното към съдебно-техническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант № 1 намиращ се на лист 76 по делото.
ДЯЛ ДВЕ – югоизточен дял с площ на дела 16.100 дка, при действителна пазарна цена от 13 034 лв., с проектен на идентификатор ***, очертан със син цвят и червена разделителна линия. Така, както е показано в приложената към съдебнотехническата експертиза „Скица – проект за разделяне на поземлен имот с идентификатор ***“, вариант №1 намиращ се на лист 76 по делото.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Г. Ж. № ** да заплати на М.
3
Й. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж.к. Д. бл. *, вх. *, ап. * и Т. Й. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. Ц. С. № *, вх *, ап. * сума в размер на 140 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Г. Ж. № ** да заплати по сметка на РС-Харманли сума в размер на 521,36 лева, представляваща дължима държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж.к. Д. бл. *, вх. *, ап. * и Т. Й.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. Ц. С. № *, вх *, ап. * да заплатят по сметка на РСХарманли сума в размер на 521,36 лева, представляваща дължима държавна такса по иска за делба.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
След влизане на решението в сила, делото да се докладва за насрочване на съдебно заседание и призоваване на страните за теглене на жребий.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4