Решение № 1567 от 05.09.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 6089/2012
- Вид
- Решение № 1567
- Подписан
- 05.09.2019
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 645 · Търговски закон
- чл. 645, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 645, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№…………/05.09.2019 г. гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 6089 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба с вх. № 92430/17.09.2012 г., подадена от В.С., в качеството ѝ на синдик на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от Д.А., и „Р.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване са искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ на извършено с протокол от 01.09.2009 г. прихващане на взаимни парични задължения съществували между „С.П.“ ЕООД и „Р.“ АД съгласно фактура № **********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/ 01.09.2009 г. на стойност от 426 000 лева.
2./ иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Р.“ АД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата в размер от 426 000 лева, представляваща стойността на вземане по фактура № **********/01.09.2009 г., предмет на прихващане, извършено с протокол от 01.09.2009 г. за прихващане на взаимни парични задължения на „С.П.“ ЕООД и „Р.“ АД по фактура № **********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/ 01.09.2009 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 475 от 10.05.2011 г., постановено по т.д. № 2000/2010 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „С.П.“ ЕООД, ЕИК ********, с начална дата на неплатежоспособността – 29.02.2008 г. Със същото решение е постановено прекратяване на дейността на предприятието на „С.П.“ ЕООД, и обявяването му в несъстоятелност. Изтъква се, че на 23.07.2007 г. между ответниците е бил сключен договор за наем, като в рамките на така създалото се наемно правоотношение дружеството – „Р.“ АД /наемодател/ отдало в полза на „С.П.“ ЕООД /наемател/ за временно и възмездно ползване недвижим имот, намиращ се в гр. София, на бул. „*******/киноцентър към сграда с прилежащото към кинотеатъра фоайе, както и прилежащи под салона към кинотеатъра сервизни помещения/. Уговореният срок по така упоменатия наемен договор бил до датата - 31.07.2017 г. Било постигнато съгласие за плащане на обща наемна цена в пределите на наемния период възлизаща на сумата от 1 000 000 евро, като изпълнението на това облигационно задължение било трансформирано от парично в заместващо го такова, а именно съставляващо извършване на основен ремонт на имота /СМР/. Така на датата – 01.08.2007 г. страните анексирали договора си за наем уговаряйки, че предвидената в него наемна цена ще бъде определена и ще се дължи от наемателя след приключване на предстоящите по наетия обект СМР, но не по-късно от датата – 31.08.2009 г.
Въведени са твърдения, че към датата - 31.08.2009 г. ответните дружества се обединили около това да прекратят учреденото по между им наемното правоотношение, и то преди изтичане на първоначално уговорения в договора срок.
В израз на това с изготвен на същата дата протокол между страните по договора било установено, че наемателят е изпълнил частично задължението си да ремонтира имота, като е извършил строително-монтажни работи в него възлизащи на стойност 355 000 лв. /без ДДС/, за което „С.П.“ ЕООД издал фактура с № **********/ 01.09.2009 г. на стойност 426 000 лв. с ДДС. На основание чл. 2 от договора за наем „Р.“ АД изчислил размера на дължимата от наемателя към датата на прекратяване на договора наемна цена, за което издал фактура възлизаща на сумата от № **********/ 01.09.2009 г. на стойност 426 000 лв. с ДДС. С протокол от 01.09.2009 г. страните по наемното правоотношение се съгласили да извършат прихващане на взаимните си и насрещни задължения, произтичащи от договор за наем от 23.07.2007 г., установени с фактура № **********/ 01.09.2009 г. и № **********/ 01.09.2009 г. Сочи се обаче, че доколкото датата, на която е извършено посоченото прихващане следва определената от съда дата, на която е настъпила неплатежоспособността на длъжника - „С.П.“ ЕООД, то същото според ищеца се явява непротивопоставимо, като сделка на кредиторите на несъстоятелността, защото договорна компенсация след началната дата на неплатежоспособността е недопустимо действие и като такова следва да се обяви за относително недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността.
В срока за отговор по чл. 376 от дружеството – ответник „С.П.“
ЕООД /н./ не е депозиран такъв.
Ответното дружество
„Р.“ АД е упражнило правото си на отговор, с който излага подробни съображения срещу основателността на предявения иск. Поддържа, че обсъжданото в ИМ изявление за прихващане не е може да се определи, като нищожна /недействителна/ сделка. Наведено е възражение, че съглашението постигнато между страните по наемната сделка, което е инкорпорирано в протокола от 31.08.2009 г. в частта му отнасяща се до съгласието им за това, че в обекта до момента на подписване на протокола в СМР са вложени средства равни на сумата от 355 000 лв. за извършени работи по приложен опис е симулативно, а оттам и нищожно, като не може да обвърже страните с валидни правни последици. Настоява се, че анализа на съдържанието на приложения към протокола опис не разкрива характеристиките на КСС, защото не съдържа в себе си изброяване, било на обеми, било на количества вложени в обекта СМР. Дори да се допуснело, че дадени СМР са били извършени в наетия обект, то те били незаконни, защото били предприети в разрез с установените в ЗУТ строителни правила и норми, както и с клаузите на чл. 4.6. и чл. 4.7. от договора за наем. В този смисъл не било ясно какво било основанието на „С.П.“ ЕООД /н./ да издаде фактура с № **********/ 01.09.2009 г., в която да фактурира стойност на извършените СМР. Добавя се това, че подобна фактура изобщо не била включена във водените при посочения ответник дневници за продажби, нито била декларирана със справка декларация по ЗДДС пред НАП.
Успоредно с това от ответника - „Р.“ АД се опонира и в насока, че дори да се приеме в полза на дружеството „С.П.“ ЕООД /н./ да е валидно възникнало вземане за стойност на извършени СМР в наетия имот възлизащо в размер на прихванатата с протокола от 01.09.2009 г. стойност, то се отрича да е било реализирано прихващане предприето от длъжника по смисъла на чл. 645, ал. 4 ТЗ, защото в тази сделка била изразена волята на кредитора - „Р.“ АД, а не тази на длъжника - „С.П.“ ЕООД /н./ за извършване на прихващане до размер от 426 000 лв. Едно подобно прихващане обаче се изтъква да е възможно да се оспорва само чрез упражняването на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, но процесуалният срок предвиден за неговото упражняване бил изтекъл.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от Синдик – В.С. е упражнена допълнителна искова молба, с която ищецът продължава да поддържа твърденията си, че ответните дружества са обвързани от правоотношение, с което са прихванали свои насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, чиято материализация е в двете фактури упоменати още с ИМ. Изтъква се, че въпросното прихващане е осъществено в рамките на подозрителния период. На следващо място относно изявлението на ответните страни, което са инкорпорирали в съвместен техен протокол от 31.08.2009 г., където са остойностени извършените от наемателя - „С.П.“ ЕООД
/н./ СМР в наетия имот, както вписванията в прилежащия към цитирания протокол опис кореспондират на съществувалото към този момент фактическо положение, като с това изявление се изразявала действителната воля на страните по него, а не представлявало симулативна сделка. От ответника
- „Р.“ АД не били ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тезата му, че цитираното изявление в протокола от 31.08.2009 г. е със симулативен характер, респективно че страните по него не са желали правните последици от една такава сделка, а обратното преследвали са различни правни последици. Посоченият протокол се квалифицира, като такъв съставляващ извънсъдебно признание направено от „Р.“ АД във връзка с обстоятелството, че в наетия имот са били осъществени СМР на стойност от 355 000 лева, което признание го обвързва. Синдикът допълва, че описаните в протокола СМР са осъществени от страна на наемателя, като тяхната стойност е именно сумата от 355 000 лева, като цената на тези СМР била уговорена от страните по сделката при съблюдаване принципите на чл. 20а ЗЗД. Като такива без значение за спорното материално право се квалифицират възраженията на ответната страна, че изпълнението на СМР не почивало на спазването на повелителните строителни правила и норми. Отново в това направление се отнася и възражението, че фактура с № **********/ 01.09.2009 г. не била включена в счетоводните записвания водени при „С.П.“ ЕООД, като се акцентира, че този първичен счетоводен документ присъства в счетоводните записвания на „Р.“ АД, което било правно значимото обстоятелство в насока, че дружеството е приело и признало задължение към доставчика си по фактурата. Споменава се и това, че предявеното от ответното дружество съдебно възражение за прихващане с отговора на ИМ не може да се разгледа в рамките на настоящото производство, защото същото има за предмет установителен иск, като осъдителния иск е предмет на друго паралелно протичащо исково производство. Възражението било неоснователно и заради това, че насрещното вземане, с което се иска извършване на прихващането не било изискуемо.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, като със същия „Р.“ АД поддържа първоначалния си отговор и излага възраженията си срещу допълнителната искова молба. Конкретизира, че сделката инкорпорирана в протокола от 31.08.2009 г. е опорочена, защото е сключена при условията на абсолютна симулация, а именно страните не са желали постигането на присъщите й правни последици, а същевременно не са желали с нея да прикрият правните последици на друга сделка. По тези съображения изтъква, че сделката от 31.08.2009 г. е нищожна. Дружеството се спира и на това, че то оспорва изобщо в имота да са били извършвани някакви ремонти работи от страна на наемателя му в рамките на продължилото наемно правоотношение и в този смисъл за „Р.“ АД не било възниквало задължение да ги заплати. Същевременно се изтъква, че вземането на „Р.“ АД посочено във фактура с №
**********/ 01.09.2009 г. в размер на 426 000 лв., представляващо наемна цена за периода на съществуване на наемното правоотношение с наемателя – „С.П.“ ЕООД /н./ е изискуемо и ликвидно вземане, което не е погасено от адресата му, нито в рамките на уговорения срок, нито във времето след това.
Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 475 от 10.05.2011 г., постановено по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на „С.П.“ ЕООД /н./, определена е начаната ѝ дата – 29.02.2008 г., открито е производсто по несъстоятелност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност като е постановено прекратяване на дейността му и налагане на общ запор и възбрана въру имуеството му.
С решение № 1083 от
08.06.2012 г., постановен по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски съд, е постановено прекратяване на правомощията на органите на „С.П.“ ЕООД /н./ и започване на осребряване на имуществото му.
С определение от
16.07.2012 г., постановено по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски съд, В.С.С. е назначена за постоянен синдик на С.П.“
ЕООД /н./.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за наем от 23.07.2007 г., сключен между „Р.“ АД, в качеството му на наемодател, и „С.П.“ ЕООД /н./, в качеството му на наемател, видно от който „Р.“ АД се е задължило да предостави на „С.П.“ ЕООД /н./ за временно и възмездно ползване до 31.07.2017 г. кинотеатър към сграда, находяща се на бул. „**********, гр. София, както и прилежащите към кинотеатъра фоайе и сервизни помещения, срещу което наемателят се е задължил да извърши за своя сметка основен ремонт на отддения му под наем недвижим имот, възлизащ на стойност не по-малко от 1 000 000 евро. Съгласно чл. 4 от договора във връзка с възложения му основен ремонт наемателят се е задължил в срок до шест месеца да изготви за своя сметка архитетурно-конструктивни проекти за ремонт на имота, който да съгласува с наемодателя, както и със съответните държавни и общински органи съгласно приложимата законова и подзаконова нормативна уредба.
Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fc86922-34a3-4c3d-82f0-47f117b52337