Определение № 29766 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29766 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110115802 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Б. И. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.10.2026 г. от 09:55 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 30.09.2025 г. поради противоречието му със закона, кумулативно съединени с 2 / осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2848,63 евро, заплатена сума при начална липса на основание.

Ищецът Б. И. Б. твърди, че на 30.09.2025 г. сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/30.09.2025 г. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 7000 лв., срещу задължение да върне на кредитодателя сума в общ 1 размер на 9450 лв., при следните параметри: 23,33% – договорна възнаградителна лихва, 49,66% - ГПР, 18 броя погасителни вноски. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора за заем кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - кредитодател. Сочи, че с одобряването от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Едновременно със сключването на договор за заем е сключен договор за поръчителство с посочен от дружеството кредитодател лице – Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 7 420 лв.

Ищецът посочва, че сключването на договор за поръчителство е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради това, че посочения разход за възнаграждение за поръчителя представлява разход по договора за заем за потребителя и сигурен доход за кредитора, без предоставяне на насрещна престация, поради което по правната си същност представлява скрита възнаградителна лихва. Посочва, че макар възнаграждението за поръчителство да се дължи за различно от кредитодателя дружество – Multitude Bank, кредитодателят „Фератум България“ ЕООД е едноличен собственик на поръчителя Multitude Bank и двете дружества са свързани лица, като по този начин е налице заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за формиране на ГПР и е налице противоречие на добрите нрави. Счита, че възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, като поддържа, че посоченият размер на ГПР по договора за кредит е по-нисък от действително приложения по договора, а също така, че действителният размер на ГПР надвишава максималния императивен размер, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е налице нарушение на закона, тъй като потребителят е заблуден относно действителния ГПР и не може да прецени икономическите последици от сключване на договора. Въз основа на посоченото твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие на закона, респ. неговото заобикаляне заобикаляне на закона. Сочи, че във връзка с договора е заплатил на ответника сумата от общо 6427,67 евро, като счита, чу самата от 2848,63 евро е платена поради начална липса на основание, поради което претендира нейното връщане. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срочно подаден отговор ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че кредитополучателят е имал възможност за избор дали да сключи договор за гаранция с избран от кредитодателя гарант или сам да избере поръчител, както и че сключването на договор за поръчителство/гаранция не е било задължително условие за предоставяне на кредит.

Посочва, че „Мултитюд Банк“ (Малта) е самостоятелно юридическо лице и договорът за поръчителство е отделно облигационно отношение, по което ответното дружество не е страна. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението по договор за гаранция следва да се включва в ГПР, поради което противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като поръчителството е самостоятелна възмездна услуга, предоставена от трето лице, избрано от самия кредитодател. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

По установителния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно 2 отношение по договор за потребителски кредит № *******/30.09.2025 г., който противоречи на закона, респ. води до неговото заобикаляне.

В тежест на ответника е да докаже действителност на договора за кредит.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 2848,63 евро, представляваща заплащане на суми по недействителен договор за потребителски кредит, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между Б. И. Б. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № *******/30.09.2025 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 7000 лв.; 2) с договора за кредит е предоставена в заем парична сума в размер на 7000 лв., при 23,33 % договорна възнаградителна лихва и при посочен в договора ГПР от 49,66%; 3) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице; 3) между ищеца и Multitude Bank p.l.c. е сключен и договор за гаранция, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в размер на 7420 лева; 4) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3