Решение № 1576 от 23.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Плевен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430102868 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава II от ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. 21863/17.07.2026 г. на Й. В. И., ЕГН ***, с искане за издаване на заповед за защита срещу Д. П. И., ЕГН **********.

Искането е обосновано с твърденията, че на 15.07.2026 г. при изпълнение на режим на лични отношения и предаването на детето *** И.а, ответникът И. започнал разговор с молителката, в който отправил множество унизителни и обидни твърдения, а именно, че: „психично болна“, „трябва да се лекува“, „ че не е годна да бъде майка“, „ че не трябва да упражнява родителските права“.

Той я заплашил, че ще я заведе на психиатър, който разбирал, а не да ходи при некомпетентни. Тези изявления отправил непрекъснато към молителката пред нея и в присъствието на странични хора. Тези изявления били част от системно поведение, като дори в производството по делото за упражняване на родителски права, непрекъснато се стремял да внуши, че страда от психично заболяване, независимо, че тези твърдения не почивали на медицински данни.

Тези изявления унижавали молителката пред съда, пред родителите , с тях се накърнявало нейното достойнство, психическа устойчивост и авторитет като родител. Молителката твърди, че преминала лечение, като според съдебна медицинска експертиза е в медикаментозна ремисия, изпълнява служебните си задължения без забележки. Тези факти били известни на извършителя, като страна по делото, но въпреки това системно я наричал психично болна, и изброените по-горе изявления. Тяхното несъответствие обаче с обективната действителност, означавало, че се използват за упражняване на психически натиск, дискриминиране и унижение от негова страна. Вследствие на това поведение, молителката потърсила психологична помощ, тъй като била в състояние на психично напрежение, тревожност и емоционален стрес.

1

Молителката има съмнение, че тези изявления се правят и в присъствието на детето им, но действията му предизвикали силен емоционален стрес, непрекъснато напрежение, страх срещу предприемане на принудителни действия по лечение. Моли искането и да бъде уважено.

В съдебно заседание ответникът Д. П. И. се явява лично и чрез адв. К., като е указания срок оспорва молбата за защита като неоснователна. Въвежда възражения за нередовност на молбата по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, тъй като липсвали задължителни реквизити за дата, място, начин на извършване на домашното насилие, което според ответника било описано с бланкетното твърдение, че той унизил с обидни твърдения молителката. Тази неяснота най-вече заради липсата на дати препятства възможността да се прецени преклузивният тримесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН. По същество ответникът посочва, че нейните твърдения да изпитва стрес, тревожност и напрежение са невярно описани и съответно преписани като дължащи се на поведението на ответника. Посочва се, че молителката страда от тежко хронично заболяване “остра полиморфно психотично разстройство със шизофренни симптоми“, по повод на което е било предприето задължително лечение по реда на ЗЗ, по ЧНД 1099/2025 г. по описа на РС Плевен.

Ответникът сочи още, че преди да бъде настанена молителката, тя е извършила домашно насилие над него, над неговата майка ***, в присъствието на дъщеря им *** и по ГД 4256/2025 г. била издадена заповед за защита. Според ответника симптомите, описани в молбата за защита представлявали клинична картина на нейната собствена диагноза, а не резултат от негови действия. Ответникът сочи, че уважава упражняваната професия от молителката като лекар-анестезиолог, но това не я имунизира срещу психиатрични заболявания, нито пък заличавало факта на проведено принудително лечение. Счита, че упражняваната професия е високорискова и представлявало доказано медицински катализатор за отключване на нови, остри психотични кризи, което поставило в директен риск малолетното дете.

Изнасянето на тези данни ответникът посочва, че не е опит за дискредитиране, а изпълнение на родителския му дълг да защити детето си. твърди, че истинският източник на насилие е молителката, която по време на кризите си е проявявала агресия както спрямо молителя, така и спрямо детето, което е на 5-годишна възраст. Ответникът формира довод, че подадената молба за защита се използва като паралелен съдебен инструмент, за да се подкопае постановеното решение на ОС, с което родителските права са предоставени за упражняване от ответника. Моли молбата да бъде отхвърлена.

В с.з. ищцата поддържа молбата за защита и моли тя да бъде уважена. В писмената си защита излага доводи за доказаност на твърдения акт на домашно насилие, като този случай не бил изолиран, както се установявало от заключението на СППЕ. Извършителят злоупотребявал с диагнозата на молителката, която е неактуална към момента и този факт бил известен на извършителя.

В писмената си защита ответникът И. чрез адв. К. се сочи, че е посетил адреса на молителката единствено с цел предаване на детето, като 2 предаването преминало спокойно. Дори и хипотетично да е възникнал спор между родителите, той не можел да се квалифицира като домашно насилие.

Един изолиран словесен конфликт не би могъл да е психическо домашно насилие по ЗЗДН. От изслушването на заключението на СППЕ се установило, че молителката е обидчива натура с чувствителност при споменаване на заболяването , но тази уязвимост не може да вмени противоправност в поведението на ответника. Показанията на свидетелката, майка на молителката, счита за недостоверни, защото балкона на апартамента и е на 4тия етаж и по правилата на житейската логика е невъзможно да възприеме точни изрази, изречени на улицата. Заболяването на майката е обективен факт, който е ценен от съда постановил решение по чл. 127,ал.2 СК и ответникът като баща имал задължение съгласно чл.123 СК да следи за адекватното състояние на майката при осъществяване на контакт с детето. Поддържа тезата за злоупотреба с право на иск с цел молителката да обърне резултата в производството по иск с правно осн. чл. 127,ал.2 СК. Моли молбата за защита да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства и заключение на вещи лица, установи следното от фактическа страна:

Ответникът Д. П. И., ЕГН **********, не е осъждано, не се води на диспансерно наблюдение, и няма постановени мерки по ЗЗДН.

Молителката *** В. И., ЕГН ********** се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД и диагноза остро полиморфно психотично разстройство на шизофренни симптоми.

Лекувана е еднократно по Решение №363/02.07.2025 г. на РС Плевен във Втора психиатрична клиника по обща психиатрия и зависимост към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД от 18.06.2025 г. до 07.08.2025 г.

С Решение №1181/04.08.2025 г. по гр.д.№4078/2025 г. на РС Плевен е отхвърлена молба за защита на Й. В. И. за твърдян акт на домашно насилие от 18.06.2025 г.

С Решение №1411/26.09.2025 г. по гр.д.№4256/2025 г. по описа на РС Плевен, е задължена Й. В. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ***, Д. И. и *** И.а, и са определени мерки по чл. 5,ал.1,т.3 и 4 ЗЗДН за срок от 18 месеца, считано от 09.07.2025 г., за акт на домашно насилие извършен спрямо Д. И. и общото им дете *** И.а, на 18.06.2026 г. С посочените мерки е издадена заповед за защита №48/26.09.2025 г., а решението е влязло в законна сила, след постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка.

С невлязло в сила Решение №287/29.06.2026 г. по в.гр.д.№206/2026 г. на ОС Плевен е предоставено на ответника да упражнява родителските права спрямо детето *** Д.ова И.а и местоживеенето на детето е определено при него и е потвърдено първоинстанционното решени в частта относно режим на лични отношения между молителката и детето.

В писмена декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН молителката възпроизвежда твърдения акт, осъществен на 15.07.2026 г., както и изречените изрази от ответника, съответно и знанието му за подобреното състояние на молителката.

3

От заключението на приетата съдебнопсихологична-психиатрична експертиза се установява, че молителката е с нормален мисловен процес, памет, с интелект във висок диапазон на нормата, емоционално стабилна, хладна, сдържана в изразяване на чувства, със завишен и внимателен волеви самоконтрол над поведението и затворен тип характер с умерена общителност. Молителката проявява завишена сензитивност към обиди и огорчения, лесно уязвима, дълго преживяваща негативни житейски събития. В ситуация на фрустрация е склонна към реакции и интро-импунитивност с порицаване и непримиряване със себе си при собствена причинна роля за възникване на фрустрацията. Очертан е стремеж към избягване на конфликти и примирение с фрустриралото я лице, поради стремеж да избяга порицание и напрежение в отношенията. Не се очертава тенденция за преекспониране на фрустрираща ситуация и неоснователни обвинения към фрустратора, проявява критичност и би поела лична отговорност. Молителката е с ниско ниво на агресия, без данни за депресивна симптоматика, и умерена ситуативна тревожност. По отношение на ответника от заключението се установява, че има нормален мисловен процес и памет, с граничен личностен профил с акцентуация на нарцистични личностови черти, завишена себепреценка, себеувереност, потребност от признание и валидиране, съчетани с липса на чувствителност и емпатия към другите. За него е характерна и манипулативност и експлоатация в отношенията с тенденция за възползване от тях с оглед удовлетворяване на егоцентрични потребности и емоционален контрол. В профила на личността се очертава сензитивност, докачливост, демонстративност, претенциозност, и неспособност да приеме критики и забележки. Присъщият егоцентризъм е съчетан с липса на нужда от други хора освен за задоволяване на собствени потребности. Проявява чувствителност към несъобразяване със собствените му възгледи и позиции. В ситуация на фрустрация е склонен към реакция на екстропунитивност с външна изява на възникналия гняв и неудовлетворение с пряка насоченост към фрустратора. Поради ниска самокритичност и малка вероятност да признае собствената си вина за възникналия конфликт е изводима тенденция за преекспониране на фрустриращи ситуации съобразно интересите си. При разрешаване на проблем е склонен към поведение, насочено към активно преодоляване на пречката пред удовлетвореността на потребностите.

Ответникът е с умерено ниво на тревожност, умерено завишени агресивни тенденции и без данни за депресивност. Психичният статус на молителката е доловимо напрегната, спазва нормална социална дистанция, всестранно ориентирана, критична към минал психотичен епизод, емоционалнофрустрирана от интраличностови проблеми, с нормална памет и интелект.

Психичният статус на ответника е следния според заключението: насочващ комуникацията към себе си, проявява недоверие относно намеренията на изследователя му, всестранно ориентиран, емоционално сдържан, волевостеничен при отстояване на позиции и при защита на интереси, мисловен процес без разстройства и съдържателни нарушения, отрича ВПР, памет и интелект във висока норма.

От заключението се установява още, че при молителката не се 4 установяват актуални психотични симптоми, формални или съдържателни нарушения на мисловния процес, нарушение на ориентация, памет или нормално функциониране и като личност се придържа към общо приети норми, като същата е комформна, отговорна, принципна и лоялна личност.

Актуалният психологичен профил не съответства на личност с висока агресивност, конфликтност и склонност системно да прехвърля отговорността за възникналите проблеми. Тя има потребност да запази усещането си за адекватност и контрол и е предпазлива при споделяне на преживяванията си.

Тези характеристики според вещите лица не са идентични с тенденция към симулация. При ответника когнитивното функциониране е съхранено, с интелектуални възможности във висок диапазон, без психопатологични отклонения, но с повишена себепреценка и потребност от признание и валидиране, съчетана с понижена емпатийност, затруднена емоционална свързаност и повишена чувствителност към критика, както и склонност към преекспониране на фрустриращи ситуации и проектиране на вина и отговорност върху други лица. Констатира се несъвместимост между личните профили на страните, като в начините на реагиране може да се поддържа продължителна конфликтна динамика, особено в условията на раздяла и спор относно упражняването на родителските права. В този контекст психичното здраве на молителката има особено значение според вещите лица, тъй като наличието на реално документиран през 2025 г. психотичен епизод е обективен медицински факт, който не може да бъде определено само като твърдение, основано единствено на позицията на ответника. Настоящото психично състояние на молителката не подкрепя наличието на актуална психотична декомпенсация и към момента на изследването не се установяват психопатологични фактори и афективна възбудимост и следователно не е налице основание за повишен риск от внезапна агресия. Констатираното при молителката разстройство F23.1 е от категорията на шизофренните симптоми, които отзвучават до месец, както е и в нейния случай. Понастоящем психичното състояние при молителката е стабилизирано и се е възстановила на предболестно ниво и е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. При ответника преескпонирането на определена ситуация също не е доказателство, че твърдението му са неверни, но е значим фактор при интерпретацията на неговата теза.