Решение № 125 от 02.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 125 гр.Пловдив, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав СЪДИЯ: Росица

Кюртова секретар: Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №807 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 и сл ТЗ.

Ищецът “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., твърди, че е сключил с ответника договор за банков ипотечен кредит от 11.10.2006 г. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 112 480 лв., усвоен в пълен размер на 23.10.2006 г., със срок за издължаване – 300 месеца, считано от датата на усвояване. Твърди, че е уговорена възнаградителна лихва в размер, формиран от базов лихвен процент на банката за този вид кредити, определян периодично от кредитора, и стандартна надбавка 4,60 процентни пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3,69 %, а възнаградителната лихва е 8,29 %. Уговорени са равни месечни вноски за погасяване с погасителен план, неразделна част от договора, като е определено за падежна дата всяко 23-то число на месеца. На 12.11.2012 г., поради нередовно обслужване на кредита, между същите страни е подписано допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е договорено остатъкът от дълга да се превалутира от 102 716,44 лв. на 52 594,19 евро.

Променен е лихвеният процент, като кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер 7,79 % годишно, а съгласно т.1.3. от допълнителното споразумение, при нарушаване на условията по преференциална програма „ДСК Уют“, преференцията отпада и лихвеният процент е стандартният такъв в размер 8,79 %. Твърди, че ответникът е нарушил условията за преференциален лихвен процент, което е довело до отпадане на същия, като считано от 24.03.2014 г. лихвата по кредита е 8,79 %. На 23.03.2016 г., поради нередовно обслужване на кредита, между страните е подписано второ допълнително споразумение, с което кредитът отново е преструктуриран и е уговорен лихвен процент от 8,79 %. Твърди се още, че в общите условия към договора са уговорени санкции при забавени плащания, както следва: при забава в плащане на месечна вноска за главница и/или лихва остатъкът от кредита се олихвява, освен с договорената лихва по т.7 от договора, и с надбавка от 3 процентни пункта, а при забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с наказателна надбавка в размер 10 процентни пункта. Ищецът твърди също, че ответникът е спрял плащанията по договора, като първото непогасено изцяло и падежирало вземане за главница е вноската с падеж 23.05.2016 г. Поради допусната забава в плащанията над 90 дни се твърди, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на адреса на ответника е изпратено уведомление за това, връчено лично на 14.09.2016 г. На 06.12.2016 г. кредитът е отнесен изцяло в просрочие. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 48 420,81 евро – главница, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата 9 569,53 евро – възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015 г. до 27.03.2018 г.; сумата 6 355,78 евро – наказателна лихва за забава за периода от 23.05.2016 г. до 27.03.2018 г.; и сумата 620,36 евро – заемни такси.

Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Т.С.Ц., ЕГН **********,***, оспорва исковете. Признава, че е сключила договор за кредит от 11.10.2006 г. с ищцовата банка. Оспорва сключването на твърдените от ищеца допълнителни споразумения.

Възразява, че анексът от 12.11.2012 г. е нищожен поради липса на основание, защото в него е посочено, че се отнася до договор с номер и дата, какъвто ответницата не е сключвала с ищеца. Възразява още, че анексът е сключен против нейната воля и съгласие – ответницата е била принудена да го сключи под угрозата кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и ипотекираното й жилище – изнесено на публична продан. Възразява, че анексът от 23.03.2016 г. също е нищожен поради липса на основание, тъй като в него е упоменат анекс от 12.11.2012 г. с №17/20698618, какъвто ответницата не е сключвала, а ако това е анексът от 12.11.2012 г. – последният е нищожен поради липса на основание.

Оспорва представителната власт, с която е сключено споразумението от 23.03.2016 г. от името на кредитополучателя. Във връзка с горните оспорвания, възразява, че кредитът не е превалутиран и не се дължи връщането му в евро. Възразява се още против твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, тъй като в уведомлението за това е посочен договор за кредит от 12.11.2012 г., какъвто ответницата не е сключвала, а ако се визира анексът от същата дата – то последният е нищожен. В случай, че не се възприемат горепосочените възражения и се приеме, че ответницата е задължена по договор за кредит и допълнителни споразумения към същия, датиращи, както сочи ищецът, то се възразява, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП. В тази връзка се оспорва действителността на клаузата на чл.6 от договора. Възразява се, че същата е неравноправна, тъй като не са посочени базовият лихвен процент и надбавката, нито каква е методиката, по която се определят, като банката има право едностранно да променя лихвения процент. Ответникът счита, че неравноправна е и клаузата на чл.14 от договора, която създава възможност за кредитора да променя лихвата без договаряне. Според ищеца неравноправни са и клаузите на чл.8.1, чл.20.1, чл.20.2, чл.26.1 от общите условия на банката към 2006 г., клаузите на чл.9.1, чл.9.2 и чл.9.3 от общите условия към 2012 г., както и клаузите на чл.1.2 и чл.1.3 от анекса от 2012 г. Отделно от това, се прави и възражение, че клаузите на чл.20.1, чл.20.2 ОУ от 2006 г. са нищожни поради накърняване на добрите нрави – определеният процент на наказателната лихва е прекомерен и необоснован, с оглед обезпечеността на кредита с ипотека, прекомерния размер на възнаградителната лихва и допълнителната обезпеченост по чл.9 от договора. Ответницата възразява и срещу отпадането на преференцията на годишната лихва от 7,79 % на 8,79 %, като изтъква, че нарушаването на условията за преференциална лихва се дължи на поведението на кредитора. По причина на поведението на кредитора ответницата е забавила плащанията, поради което не дължи и санкционна лихва. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото договор, че на 11.10.2006 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор, и ответницата, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за жилищен кредит, с който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер 112 480 лв. за покупка на имот. Уговорен е срок за връщане на кредита 300 месеца, считано от датата на усвояването му. Уговорено е погасяване чрез месечни вноски по погасителен план. В чл.6 от договора е уговорена възнаградителна лихва, чийто годишен лихвен процент за първите три години от усвояване на кредита се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за този вид кредит и надбавка 1,90 %, а за останалия срок на договора лихвата се формира като сбор от базов лихвен процент на банката за този вид кредит и стандартна надбавка 4,60 %. Страните са се съгласили, че БЛП към датата на договора е 3,69 %. Съгласно чл.12 кредитополучателите заплащат такси, определени в тарифа на банката, която е в сила към деня на съответното плащане, като с чл.13 кредитополучателят е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора тарифа. Съгласно чл.11 неразделна част от договора са общи условия за предоставяне на жилищни кредити на физически лица, които кредитополучателите са получили и приемат. В раздел III, чл.8.1 и чл.9.1 ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. При промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. В чл.20.1 ОУ е предвидено при забава в плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от 7-ия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно чл.20.2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. В чл.25.1 ОУ са предвидени дължимите от кредитополучателя такси, като относно конкретните им размери в чл.25.2 се препраща към Тарифа на банката.

Приложен е като доказателство по делото подписан от страните погасителен план към горния договор с триста месечни вноски за главница и лихва, която за първите 36 вноски е 5,59 %, а за останалите – 8,29 %.

Установява се, че на

12.11.2012 г. между същите страни е сключено допълнително споразумение към договора за предоставяне на кредит в размер 112 480 лв. Със споразумението страните са изразили съгласие остатъкът от дълга в размер 102 716,44 лв. да се превалутира в 52 594,19 евро, а размерът на погасителните вноски да се определи с нов погасителен план. Уговорен е лихвен процент на възнаградителната лихва в размер 7,79 % преференциално – при изпълнение на условията по програма ДСК „Уют“. Посочено е в чл.10 от споразумението, че неразделна част от същото са общи условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят приема.

Представени са и общи условия във версия към м.август 2012 г., както и погасителен план от 12.11.2012 г. с дата на първа падежна вноска 23.11.2012 г. и валута – евро, подписан от страните.

Установява се, че на

23.03.2016 г. между страните е сключено второ допълнително споразумение към договора от 11.10.2006 г., с което кредитът е преструктуриран, като страните са се съгласили, че дължимата към този момент главница е в размер 49 992 евро, а лихвеният процент на възнаградителната лихва е в годишен размер 8,79 %.

Подписан е и нов погасителен план във връзка със споразумението, отново в евро.

Установява се, че последното е подписано за кредитополучател от Г.П.Ц., която според приложеното по делото пълномощно е действала като пълномощник на ответницата.

С писмо изх.№09-20-05083/08.09.2016 г. до кредитополучателя е изпратено уведомление от ищеца, че е налице забава в плащанията по договор за кредит от 12.11.2012 г. и банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Според приложената товарителница известието е получено от ответника лично на 14.09.2016 г.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 23.10.2006 г. Видно от приложение №1 към заключението и от справка за движението на лихвения процент на л.140, след усвояване на кредита лихвеният процент е бил променян, като същият варира от 5,59 % при усвояването до 10,29 %. Освен със споразумението от 23.03.2016 г., когато от страните е уговорен лихвен процент 8,79 %, в останалите случаи промяната е настъпвала едностранно по решение на кредитодателя чрез промяна на базовия лихвен процент на банката, уговорен като променлив компонент, формиращ възнаградителната лихва. Вещото лице е изчислило в два варианта размера на дълга по договора за кредит. В първия вариант е взето предвид и едностранното изменение на лихвения процент от банката, а във втория вариант кредитът е преизчислен според уговорените от страните в договора и споразумението от 23.03.2016 г. лихвени проценти, без оглед на едностранните промени (приложение №4 и приложение №5 към експертизата). При втория вариант вещото лице е изчислило, че последното извършено плащане от 23.10.2016 г. е погасило частично дължимата на тази дата договорна лихва. След това плащане кредитополучателят е изпаднал в забава. Ако се приеме, че с исковата молба е обявена предсрочната изискуемост, то дължимите по договора суми са, както следва: 46 065,13 евро – главница, в това число просрочена и предсрочно изискуема; 5 857,04 евро – възнаградителна лихва за периода от 23.10.2016 г. до 27.03.2018 г.; 52,42 евро – наказателна лихва по т.20.1 от общите условия в размер 3 %; 464,41 евро – заемни такси.