Определение № 614 от 04.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. Благоевград, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в град София, район “М.”, ж.к. “М.” № 4, Б. чрез процесуалния представител адв. З. Ц., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Г.М.“, ул. „А.Ж.“ № 6, ет. 5 против Разпореждане № 1194 от 18.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 843 по описа на Районен съд – Благоевград за 2024 г., в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението на “Й.Б.” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. И. Н., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. „П.“ № 1 за следните суми, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, а именно: сумата от 168, 98 лв. /сто шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на абоната по отношение на Договор за мобилни услуги № 614579669 от 10.12.2015г., изм. с Допълнително споразумение № 039478439 от 02.07.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ****; сумата от 77, 97 лв. /седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги № 619238815 от 30.12.2017г., изм. с Допълнително споразумение № 048997508 от 24.02.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ****; сумата от 232, 42 лв. /двеста тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги № 623729398 от 28.09.2020г. за мобилен номер ****.

В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане в обжалваната част е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че за дължимостта им страните са споразумели с т. р. 4, т. 2 от Допълнително споразумение № 039478437 от 02.07.2020 г. към договор за мобилни услуги в р. 4, т. 2 от Допълнително 1 споразумение № 048997508 от 24.02.2021 г. къ договор за мобилни услуги, в т. 11 от Договор за мобилни услуги № 623729389 от 28.09.2020 г. При буквалното тълкуване на договора е видно, че операторът има спрямо потребителя еднородно вземане за неустойка, формирано от три компонента: сборът на три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните и разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Сочи се, че в случая така претендираните неустойки не са необосновани високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Същите са индивидуално уговорени. Клаузата не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя в ущърб на последния.

Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен и да се издаде заповед по чл. 410 ГПК за посочените неустойки. Претендират се разноски, съобразно уважената част на заявлението.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в обжалваемата му част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят „Й.Б.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Н. за сумите, както следва:

-сумата в размер общо на 257, 88 лв. /двеста петдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № 614579669 от 10.12.2015г., изм. с Допълнително споразумение № 039478439 от 02.07.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ****, от които 88, 90 лв.

/осемдесет лева и деветдесет стотинки/ - за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 01.12.2021 година до 28.02.2022г. и 168, 98 лв. /сто шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника;

-сумата в размер общо на 108, 29 лв. /сто и осем лева и двадесет и девет стотинки/ непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № 619238815 от 30.12.2017г., изм. с Допълнително споразумение № 048997508 от 24.02.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ****, от които 30, 32 лв. /тридесет лева и тридесет и две стотинки/ за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 01.12.2021 година до 28.02.2022г. и 77, 97 лв. /седемдесет и седем лева и деветдесет 2 и седем стотинки/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника;

-сумата в размер общо на 283, 22 лв. /двеста осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/ - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № 623729398 от 28.09.2020г. за мобилен номер ****, от които 50, 80 лв. /петдесет лева и осемдесет стотинки/ - за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 15.12.2021 година до 14.03.2022г. и 232, 42 лв. /двеста тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника;

-сумата в размер общо на 240, 89 лв. /двеста и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - непогасени задължения по Договор за лизинг от 24.02.2021г. за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Purple, от които 43.00 лв. текущи месечни лизингови вноски, начислени за периода 01.12.2021 година до 28.02.2022г. и 197,89 лв. /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени за периода 01.03.2022 година до 24.01.2023 г.

-сумата в размер общо на 27, 56 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № 624330110 от 24.02.2021г. за комплект от 4 бр. аксесоари (към номер **** от 24.02.2021г.), от които 4, 24 лв. /четири лева и двадесет и четири стотинки/ - текущи месечни лизингови вноски, начислени за периода 01.12.2021 година до 28.02.2022г. и 23, 32 лв. /двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/ - предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени за периода 01.03.2022 година до 24.01.2023г.

-сумата в размер общо на 588,86 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ - непогасени задължения по Договор за лизинг от 28.09.2020г. за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual Blue, от които 183, 32 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ - текущи месечни лизингови вноски, начислени за периода 15.12.2021 година до 14.03.2022г. и 405, 54 лв. /четиристотин и пет лева и петдесет и четири стотинки/ - предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени за периода 15.03.2022 година до 28.08.2022г.

Претендира се и законната лихва върху сумата от 1506,70 лв., считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените в производството разноски.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по 410 ГПК за сумите, представляващи неустойки. В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт, по следните съображения:

Преценката дали искането, обективирано в заявлението, се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (или е налице обоснована вероятност за това) следва да се извърши при прилагане нормата на чл. 143 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 3 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като крайните му правни изводи досежно неравноправния характер на претендираната неустойка за разваляне на договорите са правилни и законосъобразни.

За основание дължимостта на неустойките по трите договора за мобилни услуги заявителят се позовава на разпоредбите от договорите, според които в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него в това число и приложимите ОУ последният дължи неустойка в трикратен размер. Според чл. 143, ал. 1 Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Видно от самите договори липсва уговорена неустойка, която да е дължима от мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договорите при виновно неизпълнение на задължения от негова страна, т. е договорите не съдържат реципрочна възможност за абоната да развали договора поради неизпълнение на задълженията за мобилния оператор и да претендира неустойка от това. По този начин се нарушава изискването за добросъвестност и се създава значително неравновесие между търговеца и потребителя, който е икономически по-слабата страна. Поради изложеното трикратен размер неустойки по трите договора поради прекратяването му се явяват недължими.

Отделно, претендира се и неустойка, уговорена като разлика между стандартната цена на предоставени мобилни устройства , съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключването на договора и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора, която се кумулира наред с уговореното обезщетение, формирано въз основа на три месечни абонаментни вноски. Така в договора се предвиждат за едно неизпълнение няколко различни и едновременно дължими санкции, като по този начин се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока /чл. 143, т. 5 от ЗЗП/, а и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване за търговеца, особено като се има предвид, че вторият елемент на неустойката, касаещ лизинговите вноски, не е лимитивно ограничен, така както е сторено с първия компонент на неустойката. По този начин пряко се влияе и върху основен договорен елемент, а именно цената на предоставеното устройство, без съгласието на насрещната страна, увеличавайки неговата стойност. Макар в частната жалба да се сочи, че двата компонентна на неустоечната клауза обезщетявали различни по вид вреди, последното 4 не е така, доколкото видно от изложеното в жалбата се касае все за пропуснати ползи.

Вредите в случая на практика се остойностяват чрез размера на паричната престация на длъжника по договора (макар и ограничен със срок в първия си компонент досежно броя на абонаментните вноски, които от своя страна обаче са определени по най-високия си размер), срещу която престация търговецът няма да представи насрещна услуга. Ето защо така определена неустойката противоречи на принципа на добросъвестност, залегнал в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което изводът за неравноправния й характер е несъмнен. Още в практиката на ВКС (Решение №148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д.