Решение № 633 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120201665 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Т. Т. П., ЕГН **********, адрес:

****** чрез адвокат С. Д. Н.-К., против Наказателно постановление №25-0769006023/27.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.178ж, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се предствлява от адв.К., която моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2025 около 14:45 часа, в област Бургас, общ. Бургас, по автомагистрала Тракия, на км. 357+949 в посока гр.Бургас жалбоподателката Т. Т. П., ЕГН **********, управлявала специален автомобил Фиат Дукато с рег. Номер ********. Актосъставителят приел, че същата е навлезнала и се движила в лентата за принудително спиране въз основа на снимки от техническо средство (ТОЛ камера). Свидетелят * квалифицирал тези факти 1 като нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, във връзка с което издал процесния акт за установяване на административно нарушение АД К 748592 от 26.09.2025г.

Въз основа на горепосочения АУАН АНО издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган наложил на Т. Т. П., ЕГН **********, адрес: ****** за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 511, 29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е връчено на жалбоподателя на 28.04.2026г., а жалбата е депозирана на 11.05.2026г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полиция Бургас, като АУАН също е съставен от компетентен орган – * * – полицейски инспектор при Сектор Пътна полиция Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

2

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено извършването на административно нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, изразяващо се в движение на моторно превозно средство в лентата за принудително спиране (аварийната лента) на автомагистрала. Съгласно текста на цитираната разпоредба (в действалата към датата на извършване на нарушението редакция), при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

При преценка на събрания по делото доказателствен материал, включително приложените към административнонаказателната преписка ДВЕ снимки, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото на П. нарушение.

На първо място, от съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в аварийната лента, така както е посочено в АУАН и НП. Снимките представляват моментно изображение на автомобила, позициониран в лентата за принудително спиране, но не съдържат данни, които да позволяват да се установи дали същият е бил в движение или е бил спрял в нея. От тях не може с категоричност да се установи продължителността на движението на автомобила, тъй като същите са направени през няколко секунди, т. е. от приложеният по делото снимков материал, не може да се установи еднозначно движение в лентата за принудително спиране. Не е установено времето на движение на автомобила, траекторията му и изминатото разстояние (в този см. е и Решение № 1154 от 6.02.2026 г. на АдмС Бургас по адм. д. № 2313/2025 г.).

На следващо място, съставомерността на нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП изисква движението на автомобила в аварийната лента да не е било поради някое от изрично предвидените в хипотезата на цитираната норма обстоятелства – повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. В настоящия случай от показанията на свидетеля *, които съдът кредитира като логични и последователни, се установява, че причината за навлизането на МПС в аварийната лента са били светнала аварийна лампа на таблото, което означава, че лентата е била използвана по предназначение. Нещо повече, в случая освен свидетелски показания са представени и писмени доказателства в насока наличието на технически проблем по МПС и отстраняване на същия, поради което и недоумение буди защо АНО е издал НП на жалбоподателя.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.

58, т. 3 от ЗДвП.

Последното от своя страна обуславя извода за незаконосъобразност на 3 обжалваното наказателно постановление и е основание за неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.

143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро (съобразно представения договор на л.4 от делото).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0769-006023/27.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.178ж, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Т. Т. П., ЕГН **********, адрес: ****** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, да заплати на Т. Т. П., ЕГН **********, адрес:

****** сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4