Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1017 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1284/2024
Вид
Определение № 1017
Подписан
14.10.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Владимир Астарджиев, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен въззивен протест на прокурор при СОП срещу определение от 09.09.2024г. на Софийски окръжен съд, IX първоинстанционен наказателен състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 49/2023г. по описа на СОС, с което е прекратено съдебното производство по делото на осн. чл.

249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.

Във въззивния частен протест се твърди, че атакуваното определение за прекратяване на съдебното производство по делото е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. В частност се изтъква неправилност на извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяването на обвиняемата/подсъдимата за качеството й на привлечено към наказателна отговорност лице, което на практика означавало че е недопустимо започване на задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал.3,т.4, б.“а“ от НПК, ако преди това не е било предявено лично обвинението на обвиняемото лице в д.п., за което се излагат обстойни аргументи. Прави се искане за отмяна на определението на СОС от 09.09.2024г.

За правилното решаване на настоящия казус са релевантни следните факти от процесуално значение:

Съдебното производство пред СОС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който обвиняемата Й. Р. е предадена на съд за извършено в периода 11.08.2010г. – 18.09-.2010г. престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Първото първоинстанционно производство – по НОХД № 390/2020 г. на СОС е 1 завършило с осъдителна присъда от 05.07. 2022г.

Досъдебното производство, както и първоинстанционото съдебно такова, са протекли в условията на задочност, в хипотезата на чл. 269, ал.3,т.4, б.“а“ от НПК.

По жалба на служебния защитник на Р. състав на САС с решение от 24.01.2023г. по ВНОХД № 1074/2022г. е отменил присъдата, постановена по НОХД № 390/2020 г. на СОС с решаващ аргумент допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в провеждане на делото в отсъствие на подсъдимата при условията на чл. 269, ал.3 от НПК още в д.п. и пренесено в съдебното производство.

В изпълнение на указанията на САС по настоящото н.о.х.д. № 49/2023г. по описа на СОС друг съдебен състав на СОС при проведено разпоредително заседание на 03.07.2023г. е прекратил съдебното производство по делото с аргументи, идентични с посочените от САС в решението по ВНОХД № 1074/2022г.

По частен протест на прокурор при СОП друг състав на САС с определение от 17.08.2023г. ( годината погрешно е посочена като 2022) по н.ч.д. № 932/2023г. е отменил определението на СОС от 03.07.2023г. за прекратяване на съдебното производство, приемайки че липсва допуснато на д.п. съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на обвиняемата и свързано с провеждането спрямо нея на задочно производство. САС е върнал делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

След определението на САС от 17.08.2023г. е последвал отвод от 29.08.2023г. на председателя и съдия – докладчик на съдебния състав и делото е разпределено на настоящия такъв – с – я А. М..

В проведено на 09.09.2024г. второ по ред разпоредително заседание по н.о.х.д.

№ 49/2023г. съдебният състав отново е прекратил съдебното производство по делото и е го е върнал на СОП отново с аргументи, свързани с нарушеното право на защита на обвиняемата при проведеното спрямо нея задочно производство.

При така посочената накратко хронология на развитие на производството се налага извод, че определението на СОС от 09.09.2024г. е постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова подлежи на отмяна. Въпросът относно нарушаването на правото на защита на обв. Р., свързан с проведеното спрямо нея в условията на задочност досъдебно производство, е вече разрешен с влязлото в сила и задължително за първостепенния съд определение на САС от 17.08.2023г. по н.ч.д. № 932/2023г. и неговото пререшаване се явява процесуално недопустимо. Именно в производство по реда на чл. 345, вр. чл. 249,ал.3 от НПК ( каквото е и настоящото) съставът на САС е приел, че допуснато на д.п. съществено и остранимо нарушение на правото на защита на обвиняемата липсва и е върнал делото на СОС за продължаване на процесуално следствените действия. Този акт на САС е задължителен за изпълнение от първостепенния съд, като промяната на персоналния субстрат на съдебния състав 2 на СОС не означава, че е възможно на идентично основание отново да се релевират доводи, чиято неоснователност е приета за установена с влезлия в сила акт на въззивния съд. В НПК не е въведено (както в чл. 15 от ЗНА) понятието за юридическа сила на съдебните актове, постановени от еднакъв по степен съдебен орган, от който да следва, че при колизия между тях да се прилага този с по - висока юридическа сила. Последният по време влязъл в сила съдебен акт подлежи на изпълнение, освен при промяна на релевантни обстоятелства. Пренесено до конкретния случай това означава, че определението на САС от 17.08.2023г. е разрешило процесуалния проблем, свързан с проведеното спрямо обв. Р. задочно производство и за първостепенния съд то е задължително при преценката дали е довело или не до нарушаване на правото й на защита. Същевременно не са настъпили нови / новооткрити процесуални факти, които да водят до преоценка на това обстоятелство, като промяната на персоналния състав на съда очевидно не представлява такова. Гореизложеното означава, че определението на СОС от 09.09.2024г. е постановено в разрез със задължителните указания, дадени на съда по реда на инстанционния контрол, което го прави незаконосъобразно от процесуална гледна точка и налага неговата отмяна, респ. връщането на делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение, постановено в разпоредително заседание от 09.09.2024г. на Софийски окръжен съд, IX първоинстанционен наказателен състав по н.о.х.д. № 49/2023г. по описа на СОС в частта му, с която е прекратено съдебното производство по делото и ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд, IX първоинстанционен наказателен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4