Решение № 2162 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100512401 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20051611 от 04.08.2022 г., постановено по гр.д. № 16359/2020 г. по описа на СРС, 75 състав, „У.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ц. Д. И. на основание чл.

128, т. 2 КТ сумата от 685,92 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за 02.03.2020 г., 04.03.2020 г. и 05.03.2020 г., и сумата от 2186,03 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2020 г. до окончателното плащане.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „У.Б.“ ЕООД, чрез адв. А.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно тълкуване на закона, непълнота на доказателствата, немотивираност и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че не е установено наличието на предпоставките, обуславящи основателността на претенциите по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал 1 КТ. Поддържа се, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. и от 01.02.2020 г. до 01.03.2020 г., ищцата не е полагала труд, а само е „присъствала“ на работното си място. В тази връзка се сочи, че предвид дейността на дружеството работодател (изграждане на софтуерни платформи за интернет търговия в областта на модата), полагането на труд не се изразявало в обикновено присъствие в офиса и извършване на работа на база на дневна норма, а в „специално логване“ в системата към даден клиент и работа на неговата лична специфична платформа. В случая ответникът нямало как да предостави данни за свършената работа от страна на ищцата, тъй като такива се предоставяли от крайния клиент. Излагат се твърдения, че конкретните клиенти, за които е отговаряла ищцата, са останали недоволни от обема и качеството на свършената работа, с оглед на което работодателят – ответник е получил по-малко възнаграждение от договореното. Поради тази причина по реда на чл. 210 КТ на ищцата била наложена имуществена санкция в размер на една брутна работна заплата. Твърди се, че ищцата била недобросъвестна, тъй като отказала да предостави изискания й от работодателя подробен отчет за извършената работа. Твърди се още системни нарушения на преки заповеди на 1 ръководителя, неполагане на дължимия труд и неспазване на нормите на вътрешния трудов ред. Предвид изложеното според жалбоподателя неправилно СРС оставил без уважение направеното от ответника възражение за прихващане. В обобщение на заявените с въззвинта жалбата доводи от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност – да бъде уважено искането за прихващане на насрещни вземания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 КТ е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Д. И., чрез адв. А., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност, като се излага подробни съображения в тази насока. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представен Трудов договор № 20/09.11.2015 г., и Допълнителни споразумения към него, страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „инженер качествен контрол“ при ответното дружество.

Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед № 99/02.03.2020 г. на управителя на дружеството на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 06.03.2020 г. Заповедта съдържа разпореждане на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни в размер на 2186,03 лв.

По делото е представена Заповед № РТ-02/25.02.2020 г., на търговския пълномощник на ответното дружество, видно от съдържанието на която ответникът като работодател е наредил на А. Й., на длъжност „специалист човешки ресурси“, да изисква от всеки един от напускащите служители в дружеството да представи справка за поставени и изпълнение задачи съгласно изискванията на трудовия договор, раздел „Задължения на служителя“, за периода от датата на постъпването му на работа до датата на подаване на заявление за напускане. Заповедта е връчена на 06.03.2020 г. при отказ на ищцата, удостоверен с подписите на двама свидетели.

От представен Протокол № ИС/25.03.2020 г., се установява, че на 02.03.2020 г. е извършена извършила проверка в офиса на дружеството със задача да установи дали Заповед № РТ-02/25.02.2020 г. се изпълнява от ищцата, както и дали същата изпълнява задълженията си по трудовия договор. В протокола е отразено, че са установени следните обстоятелства: служителката Ц. И. не е представила изисканите според заповедите доклади за м. декември, януари и февруари: отказала е да представи данни за извършената работа и не е дала обяснения за конкретно изпълнени задачи в периода от 01.12.2019 г. до момента на извършване на проверката. Посочено е, че в резултат на поведението на ищцата дружеството е претърпяло вреди в размер на 9378,08 лв. Видно от съдържанието на протокола, по отношение на ищцата И. е предложено бъде наложена имуществена санкция на основание чл. 210 КТ в размер на 4689,04 лв.

Със Заповед от 02.03.2020 г., на основание чл. 210, ал. 4, чл. 203, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 КТ, дружеството работодател е реализирал ограничена имуществена отговорност на ищцата Ц. Д. в размер на 4689,04 лв. Посочено е, че при изрично писмено съгласие от страна на ищцата удръжката следва да се направи веднъж при първото следващо изплащане на трудовите възнаграждения, в противен случай удръжките следва да се правят по реда на чл.

272, ал. 1, т. 6 КТ. Видно от съдържанието на заповедта, като причина за налагане на ограничена имуществена отговорност е посочено, че поради небрежност на ищцата са нанесени щети на предприятието, изразяващи се в следното: 1) нарушение на трудовите норми и противоправно поведение на служителя, неспазване на трудовите функции, нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред, чл. 8.1.1 и чл. 8.1.8 от Трудовия договор, а именно: отказ на служителя да изпълни Заповед на ръководителя относно изготвяне на подробен доклад за свършената работа на служителя за последния месец; 2) вредата се изразява в невъзможността на дружеството да изготви вътрешен отчет за изработени часове по клиенти и съответно да фактурира правилно клиентите си съгласно 2 часовете положен труд. Отбелязано е, че заповедта е връчена на 06.03.2020 г. при отказ на ищцата, удостоверен с подписите на двама свидетели.

Не е спорно между страните, а и видно от представено по делото копие от трудовата книжка, брутното възнаграждение на ищцата възлиза на 4689 лв.

Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.Д., М.Я.-М. и К.К..

От показанията на свидетелката Д. се установява, че през процесния период с ищцата били колеги при ответника. Излага, че ищцата била лоялен и съвестен работник, спазвала трудовия договор и била отдадена на работата си. Не е имала проблеми в работата и не знае някой да е имал претенции към нея. Свидетелства, че е присъствала на последния работен ден на ищцата, на 5 март, четвъртък. Не й е известно на ищцата да е връчвана заповед за наказание. Твърди, че не познава К.К. и И.К.И. и е категорична, че същите не са присъствали в последния работен ден на ищцата. Заявява още, че отчитането на работата ставало посредством въвеждане от страна на служителя на часове във вътрешната система на дружеството. Системата давала информация за извършените задачи на конкретни дейности по проекти.

Свидетелката Я.-М., бивш служител в ответното дружество, заявява, че ищцата работила при ответника до 05.03.2020 г. Сочи, че с ищцата работели по общи проекти.

Твърди, че не е видяла да е правен опит за връчване на заповед за налагане на наказание или имуществена санкция по отношение на ищцата. Не е имало оплаквания от страна на работодателите към нея. Свидетелката признава, че е подписвала заявление, с което е отказала предоставянето на документи, които съдържат лични данни на трети лица.

Свидетелства още, че тя и другите служители били помолени от служител в отдел „Човешки ресурси“ на име Станислав, да дадат максимално подробен отчет за работата, която са вършили от назначаването им до момента. Сочи, че със ищцата също попълнили такава бланка. В бланките, които били в един екземпляр, посочвали имената на клиентите, за които са работили, вида дейност, която са извършвали, периода, за който е са извършвани, качеството на дейността. Свидетелката сочи, че срещу нея също била предявена имуществена отговорност от страна на „У.Б.“ ЕООД. Твърди, че заповед за налагане на имуществена отговорност не й е била връчвана. Не познавала К.К. и И.К.И..

Свидетелката Кулева сочи, че им договор с ответното дружество за консултантски услуги по счетоводни и финансови въпроси от м. февруари 2020 г. Заявява, че към този момент голям брой служители напуснали едновременно, като причината за това било напускането на тогавашните управител и заместник-управител. Сред напускащите служители била ищцата. Свидетелката излага, че тогава възникнали проблеми при отчитането на реално свършената работа, тъй като информацията, която можела да осигури системата, в която служителите се регистрирали, не била достатъчна. От същата можело да се види кой служител колко часа е стоял в системата, но не и дали е извършвал работа и каква конкретно. Поради тази причина от служителите било поискано изготвянето на отчети за свършената работа. На служителите, които не предали такива отчети били наложени имуществени санкции от работодателя, в това число и на ищцата. Твърди, че заповедта за налагане на имуществена санкция на ищцата е връчена неприсъствено с двама свидетели. Не може са си обясни обстоятелството как заповедта е била връчена на 06 март, тъй като считано от тази дата трудовото правоотношение на ищцата с дружеството било прекратено.

Свидетелката изнася още, че няма наблюдения по отношение на работата на ищца, както и че не може да каже дали същата е идвала на работа в периода от 02 до 05 март.

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че свидетелките С.Д., М.Я.-М. са бивши служители на ответното дружество, както и че св. Я.-М. към настоящия момент води съдебно дело срещу ответника, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетелите, които са заинтересовани в полза или във вреда на едната от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелките взаимно се допълват помежду си и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно обстоятелството, че са били служители при ответника през процесния период и са работили 3 съвместно с ищцата по проекти, им е дало възможност да придобият преки и непосредствени впечатления от работата на ищцата, като съдът няма основание да смята, че при тях липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си. Обратно, показанията на свидетелката К.К. не допринасят за установяване на релевантните за спора обстоятелства, и по конкретно дали ищцата е полагала труд пред процесния период.