Определение № 2410 от 21.09.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2410 гр. София , 17.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Иванова

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100511034 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.

Инициирано е с частна жалба от 23.07.2021 г., подадена от Я.В.И.., имащ качеството длъжник по изп. дело № 20208380405390/2020 г., против действия на ЧСИ М. Б. – насрочване на опис на недвижимо имущество с изх.

№ 60445/21.07.2021 г. на апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“, ж.к. „*******-II“, в жилищна сграда – бл. № ********* Жалбоподателят счита, че извършеното действие е незаконосъобразно, тъй като в качеството си на трето задължено лице – ипотекарен длъжник е обезпечил само задължението на „А. 2004“ ООД спрямо „Ю.Б.“ АД. Солидарният длъжник „Х. 89“ ООД, срещу който е образувано изпълнителното производство, не фигурирал в нотариалния акт № 89, том IV, рег. № 5616, дело № 657 от 2008 г. на нотариус С.Т., вписан в СВ с акт № 171, т. XXXI, дело № 22103/2008 г.за учредяване на ипотека върху имота на жалбоподателя, поради което задължението на „Х. 89“ ООД не било обезпечено от ипотекарния длъжник Я.И..

В законоустановения срок е постъпил отговор от взискателя „Ю.Б.“ АД, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е редовна – подадена е от лице, което има качеството длъжник, съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че трето лице, чието право е засегнато от 1 изпълнението, по смисъла на чл.440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Прието е, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Съгласно чл.

429, ал. 3 ГПК, в субективните предели на изпълнителния лист попадат и третите лица, дали свое имущество в обезпечение на дълга на главния длъжник – с оглед изложеното по-горе, че трето лице е онова, спрямо което изпълнителният лист не разпростира своите субективни предели, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той няма качеството длъжник, още повече, че съгласно приетото от ВКС в посоченото тълкувателно решение, ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес. Доколкото ипотекарният длъжник е засегнат от предприетия от ЧСИ способ, той придобива качеството страна в изпълнителния процес именно на това основание, както се сочи в тълкувателното решение. В настоящия случай главният длъжник, чието задължение е обезпечено с учредената ипотека, е в производство по несъстоятелност, така че индивидуално принудително изпълнение върху неговото имущество не може да бъде проведено – чл. 638 ТЗ. От друга страна в чл. 637, ал. 5 ТЗ се сочи, че не се спират граждански и търговски дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. По аргумент от по-силното основание това означава, че при вече наличен изпълнителен титул и издаден изпълнителен лист, изпълнение върху имуществото на третите лица, върху което е учреден залог или ипотека, е възможно.

Въззивният съд приема, че частната жалба е депозирана в срок, доколкото съобщението за насрочване на описа е връчено на длъжника в нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК – налице са три посещения на адреса – на 12.10.2020 г., на 17.10.2020 г. и на 12.11.2020 г., едно от тях е в неприсъствен ден (17.10.2020 г.), но не е спазено изискването посещенията да са с интервал от поне една седмица между всяко от тях.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното действие на съдебния изпълнител – насрочване на опис на недвижимо имущество, е извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство. Отделното обжалване на това действие не е допустимо, а съдът се произнася по това искане само при наведени твърдения, че се засяга несеквестируемостта на имуществото на длъжника, и доколкото посоченото изпълнително действие е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава – в този смисъл т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят нито твърди, нито се установява, че имуществото, към което е насочено 2 изпълнението, е несеквестируемо.

На следващо място, видно от протокол от 30.07.2021 г., приложен по изпълнителното дело, на тази дата е извършен описът на посочения по-горе недвижим имот, поради което отпада правният интерес на жалбоподателя на обжалва именно това изпълнително действие.

По тези съображения подадената жалба трябва да бъде оставена без разглеждане и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 53461/23.07.2021 г., подадена от Я.В.И.. против действия на ЧСИ М. Б. по изп. дело № 20208380405390/2020 г. – насрочване на опис на недвижимо имущество: апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“, ж.к. „*******-II“, в жилищна сграда – бл. № *********

Определението може да бъде обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3