Решение № 539 от 14.05.2025, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 539

Видин, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20247070700506 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по исковата молба на М. М. Д. от гр. Видин, предявена на 05.11.2024 г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000,00 лева, преживени в периода от 17.07.2024 г. до 27.08.2024 г. и причинени от условията на изтърпяване на мярка „Задържане под стража” в арест към РСИН-Видин. Впоследствие исковият период е променен от 12.07.2024 г. до 27.08.2024 г.

Ищецът твърди, че битовите условия в ареста са били лоши, имало е дървеници и хлебарки, налагало се е да уринира в бутилка, в килията не е имало слънчева светлина, стените са били мръсни, банята и тоалетната са били в едно общо помещение и арестантите са можели да ги ползват само по 5 минути и то по двама души. Твърди, че стените на килията са били изцапани с кръв от убити дървеници, миризмата е била лоша от урина, а дюшеците на леглата са били стари и прашни, не е имало достатъчно възглавници, а наличните са били мръсни. Твърди, че след 22:00 часа вечер на арестантите не е позволявано да ползват тоалетна.

В допълнение към исковата молба вх.№ 2513/25.11.2024 г. се посочва, че в ареста е имало счупени прозорци, а килията не е имало външна светлина. Хигиената в помещенията е била лоша, тоалетната е била само една и е била в лошо състояние, като на задържаните е било забранено да я посещават след 22:00 часа. Килиите не са били обезпаразитени, имало е дървеници, които са хапели арестантите, липсвали са и мрежи против комари. Предлаганата храна е била лоша и студена, както и със силна намален грамаж. Ищецът твърди, че системно се е оплаквал на администрацията в ареста за тези проблеми, но те не са взели мерки.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор рег.№ 2160/10.12.2024 г., с който оспорва исковата молба и твърди, че през календарната 2024 г. в Следствен арест-Видин са извършени 8 броя ДДД обработки. Приложено е медицинско становище, според което за времето на престой в ареста ищецът е бил преглеждан 7 пъти от медицински фелдшер, съответно на 12.07.2024 г., на 18.07.2024 г., на 01.08.2024 г., на 09.08.2024 г., на 12.08.2024 г., на 15.08.2024 г. и на 22.07.2024 г., като няма поставени конкретни диагнози за оплакванията му. Посочва се, че всички килии имат прозорци с изглед към заден коридор, по цялата дължина на който са разположени отваряеми прозорци. В коридора са монтирани 2 броя стенни климатици. Арестът разполага с обособено място за разходка (каре), което според РЗИ-Видин напълно отговаря на изискванията за достъп до въздух и за натоварване на опорно-двигателния апарат. През 2020 г. е подменено аварийното осветление в ареста, а през следващата година е решен и въпросът с подмяна на осветлението в основното помещение на ареста. Част от дюшеците в килиите са сменени, а спалното бельо се пере по график веднъж седмично. Личните хигиенни нужди на задържаните (къпане и пране) се удовлетворяват в съответствие със заповед № 1321/10.03.2020 г. на Гл. инспектор в ГД „ИН” за вътрешния ред в арестите, и съгласно график, утвърден от началника на РСИН-Видин: два пъти седмично през есенно-зимния период и три пъти седмично през лятото. По отношение твърденията за лошо качество и малък грамаж на храната се посочва, че осигуряваният порцион на задържаните се подчинява на санитарно-хигиенните изисквания за балансиран калориен състав и разнообразие.

Ответникът претендира да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и твърди, че не са налице основания да се приложи презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Представителя на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на исковата претенция с доводи за липса на доказателства, установяващи основателността на предявения иск.

Административен съд Видин, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателствата, намира за установено следното: предявен е иск с правно основание чл.203 и следващите от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 15000,00 лева за неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в ареста, изразяващи се в наличие на дървеници и хлебарки, забрана да се ползва тоалетна след 22:00 часа, което налагало за удовлетворяване на телесните нужди да се ползва бутилка, липса на чист въздух и достатъчно светлина, ограничаване времето за ползване на баня и тоалетна, лоша хигиена на спалното бельо и стените на килията, както и в ниско качество и количество на предлаганата храна.

От данните по делото се установява, че ищецът е задържан в арест на РСИН-Видин на 12.07.2024 г. по силата на Постановление № 2277/12.07.2024 г. на прокурор в РП-Видин, по ДП № 571/2023 г. по описа на РУ към ОДМВР-Видин. С протокол от открито съдебно заседание № 1292/15.07.2024 г. по ЧНД № 1053/2024 г. по описа на РС-Видин спрямо същото лице е приложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. При задържането му лицето е настанено в килия № 5, с квадратура 8 м², като през първите три дни е бил сам. На 15.07.2024 г. е преместен в килия № 7, с квадратура 8 м², където е било настанено и друго задържано лице: П. Г. М.. От 26.07.2024 г. до 30.07.2024 г. ищецът отново е бил сам в килия, а на 30.07.2024 г. при него е настанено друго задържано лице, А. Ц. М.. На 27.08.2024 г. ищецът е преместен в Затвор-гр. Враца.

Установява се, че на етажа, на който са разположени килиите на ареста, има един санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня с душ, в която са монтирани два 120 литрови бойлера за нуждите на задържаните. Всички килии са с прозорци, като коридорът към тях е снабден с отваряеми прозорци и 2 броя климатици. Хигиената в килиите се поддържа от задържаните лица, за което са им осигурени леген, метла, лопата, стирка, перилни и почистващи препарати. Спалното бельо се сменява и пере по график веднъж седмично, а изпирането на одеялата е на най-малко три месеца или при необходимост. Задържаните лица имат право на достъп до тоалетната по всяко време, а до банята при спазване на утвърден график: два пъти седмично в есенно-зимния период и три пъти седмично през лятото.

Дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста се извършва съгласно утвърдени вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, от служител, специално обучен за това, като за конкретно извършените процедури са приложени протоколи, от които се установява, че през календарната 2024 г. са извършени общо осем броя ДДД обработки, като през периода на задържане на ищеца е извършена една такава, на 26.07.2024 г.

През времето на престой на ищеца в следствения арест в гр. Видин същият е бил преглеждан седем пъти от медицински фелдшер, съответно на дати 12.07.2024 г., на 18.07.2024 г., на 01.08.2024 г., на 09.08.2024 г., на 12.08.2024 г., на 15.08.2024 г. и на 22.07.2024 г., като са му били предписани и осигурени дражета Индометацин (за радикулит), както и клобедерм (за кожна алергична реакция), както и дражета Белергамин.

Аварийното осветление в ареста е било подменено изцяло през 2020 г., а осветлението в основното му помещение е било подменено през 2021 г. Всички помещения са оборудвани с легла, столове, маси, както и постелъчен инвентар.

За тези факти са приложени списъци, графици, заповеди и протоколи.

По искане на страните по делото са разпитани като свидетели В. А. В.-П. (на страната на ответника), медицински фелдшер в арест към РСИН-Видин, която установява, че е преглеждала ищеца през времето на неговия престой като задържан, като си спомня, че лицето е имало оплаквания от радикулит, болки в лявата ръка при движение, както и при навеждане, за което му е предписано съответно лечение. Ищецът е имал и оплаквания от сърбежи по кожата, в резултат на ухапвания от дървеници. Потвърждава, че в ареста няма въшки. Установява, че на прозорците на ареста има поставени „комарници”, поради което няма комари. Задържаните лица трябва да си чистят килиите всеки ден, да изхвърлят боклука, да правят дезинфекция, за което им е осигурена белина, но тя не може да ги накара насила да чистят. Потвърждава, че при постъпване на лице в ареста му се прави първичен преглед, като в случая на ищеца не са констатирани оплаквания. Сочи, че появилите се впоследствие оплаквания не са от силни болки, а ако е имала съмнения за някакви усложнения, лицето е щяло да бъде изведено и консултирано със съответен специалист, но спрямо ищеца не е констатирана такава необходимост.

По искане на ищеца е разпитан като свидетел А. Ц. М., който установява, че е бил в една килия в ареста по времето на задържането на ищеца, когото познава отдавна, тъй като той му е бивш зет. Свидетелят си спомня, че в килията е имало дървеници, въшки и хлебарки. Дървениците са ги хапели и са им причинявали сърбежи. Фелдшерът на ареста им е дал „някакъв спрей против насекоми”, който не им помогнал, а впоследствие им дал хапчета, които „вече” им помогнали. Сочи, че храната е била малко и не е стигала. Потвърждава, че сами са чистили килиите, всяка сутрин „след като си изпиехме кафето”. Тоалетната е била една, обща за всички задържани, като достъпът до нея е бил ограничен за времето от 22:00 часа до 06:00 часа и се е налагало през това време да се облекчават в пластмасови шишета. Твърди, че им е бил осигуряван достъп до банята веднъж седмично, като поради топлото време всички били потни и силно миришели. Първоначално заявява, че храната била безвкусна, впоследствие посочва, че храната е била разнообразна, понякога е била вкусна, понякога не. Отрича да е бил свидетел на дезинфекционни мероприятия в ареста по времето на своя престой. Никога не му е отказван преглед от медицинския фелдшер, но такъв е бил отказан веднъж на ищеца, който е имал болки в крака. Не знае каква е процедурата, когато арестант желае да бъде прегледан от външен лекар-специалист. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите напълно се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Липсват доказателства за писмени оплаквания от ищеца по повод отказано му лечение. Напротив, видно е, че ищецът е получавал достъп до медицинско обслужване и лечение при необходимост. Самият свидетел си противоречи по повод твърденията си за хранителния порцион, като веднъж заявява, че храната е била малко и безвкусна, впоследствие казва, че понякога е била вкусна, както и че им е предоставян допълнително хляб при поискване. Не се потвърждават и твърденията за отказан от администрацията достъп до баня и тоалетна, предвид приложения график. Не се доказа да е имало постановено формално ограничение за ползване на тоалетна през нощта, макар че такова би било обосновано и нормално предвид естеството на ареста и необходимостта от повишена сигурност.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи: на първо място следва да се посочи, че жилищната площ за едно лице, която е определена нормативно в размер на 4 м², като безспорно всяка от килиите, в които е бил настанен ищецът, са били оборудвани с легло и шкаф, респ. в тези 4 м² се включват ползваните мебели като в обичайно жилище. Размерите на килиите, в които е бил настанен ищецът, се установява, че са имали достатъчна площ, като за всяко задържано лице е имало поне 4 м². Спазен е стандартът от 4 м² лично жилищно пространство, под който се счита, че човек е поставен в ситуация на нечовешко и унизително положение, причиняващо страдание. Килиите са имали естествена светлина, както и осигурена естествена и изкуствена вентилация. Условията в местата за задържане не следва да са комфортни, а минимално необходимите за осигуряване на естествените нужди от въздух, вода, храна, топлина, уединение при санитарните помещения. Налична е била течаща вода, до която е бил осигурен достъп при необходимост на всеки задържан. Обичайният режим за подмяна и пране на спалното бельо е веднъж седмично, съобразно приложения график, което е осигурявало нормално ниво на хигиена. Дюшеците подлежат на изтупване, но не могат да се изпират, предвид тяхната специфична същност. При това положение е обичайно и не се нуждае от доказване като общоизвестен факт, че в хотели, болници и места за обществено настаняване, какъвто е и арестът, рискът от появата на дървеници е невъзможно напълно да бъде избегнат. Достатъчно е да се извършват редовни обработвания за дезинсекция, като видно от приложените доказателства такива са извършвани средно веднъж месечно. Тази обработка би трябвало да доведе до ограничаване на броя на зрелите екземпляри и опровергава твърдението за толкова тежка популация, която би причинила твърдените от ищеца болки и страдания. Общоизвестен факт е, че ухапванията от тези паразити причиняват сърбежи, а не болка. При действително извършените ДДД обработки не е обосновано да се приеме, че от администрацията на ареста не са взети мерки за ограничаване броя на дървениците.