Решение № 480 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900489 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 500, ал.

1, т. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от С.А. и П.Д.- изпълнителни директори, действащи чрез юрк. Н. Г. против М. А. Д., с ЕГН **********.

Твърдят, че на 04.04.2018 г., около 10 часа на път I-8, обл. Пловдив, лек автомобил “ФИАТ МАРЕА“, с рег. №****, управляван от М. А. Д. под влиянието на алкохол, при описания в исковата молба механизъм, предизвикал ПТП, в резултат на което настъпила смъртта на М.П.Д., а на останалите участници в произшествието - Е.И.К., С.А.М. и Ш.М.М., били причинени средни телесни повреди. Срещу виновния водач Д. било образувано НОХД №936/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, което приключило с присъда №60/18.06.2019 г., с която същият е признат за виновен за това, че на 04.04.2018 г., на път I-8, обл. Пловдив, на км 240 +00, в участъка между гр. Садово и гр. Пловдив, при управление на л.а. “Фиат Мареа“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на М.П.Д. и на повече от едно лице средни телесни повреди, които травматични увреждания са описани подробно в исковата молба, като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.83 %.

Към момента на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а. “Фиат Мареа“ била застрахована по застраховка “Гражданска 1 отговорност“ в ЗК “Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица №22118000218325, валидна за периода 09.01.2018 – 09.01.2019 г. Посочва се, че е постъпила доброволна претенция от наследниците на починалата при ПТП М.П.Д. – нейните съпруг, две дъщери и майка за заплащане на обезщетение, с всеки от когото било подписано споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта й. Сумите били изплатени на части, на посочени в молбата дати.

Общият размер на изплатеното обезщетение възлизал на 340 000 лева за неимуществени вреди, както следва: на Г. Д. Д. – 80 000 лв, на Д. Г. Д. – 90 000 лв, на Р. Г. Д. – 90 000 лв и на Р. Г. К. – 80 000 лв. Твърдят, че с изплащането на застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ ищцовото дружество встъпва в правата на пострадалия и придобива регресно право срещу виновния водач до размера на изплатеното обезщетение. В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да осъди М. А. Д. да им заплати сумата от 340 000 лв – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на наследниците на загиналата при процесното ПТП М. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират направените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсулстко възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от ответника по делото М. А. Д., ****.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не оспорва исковата молба по основание и размер. Признава наведените от ищеца факти, но заявява, че не е в състояние да плати задължението си.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно действалата към правнорелеватния момент редакция на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества .

При условията на чл. 146, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 300 от ГПК съдът е указал на страните, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно задължителната сила на постановената присъда от Окръжен съд-Пловдив от 18.06.2019 г., по НОХД №936/2019 г., влязла в законна сила на 04.07.2019 г.

2

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: на ищеца е указано, че следва да установи фактите, на които основава своите твърдения, съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, а именно да докаже, че е страна по валидно застрахователно правоотношение, както и че е изплатил твърдените застрахователни обезщетения. Ответникът, доколкото не е подал отговор, не носи доказателствена тежест в процеса.

Ищецът доказва всички елементи от материално правните предпоставки на наведения фактически състав на регресното си право, които не само че не се оспорват от ответника, но и изрично се признават, като защитната му позиция е само в посока на финансова невъзможност да погаси дълга си.

В случая правото на регрес на застрахователя категорично е възникнало, тъй като по делото няма спор, в какъвто смисъл са и събраните доказателства, че водачът, чиято е вина е призната от наказателния съд и не подлежи на преразглеждане от гражданския, е извършил нарушение на императивно правило за поведение, предвидено в ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство, с което е причинено произшествието, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма /над 0,5 на хиляда съобразно действалата към датата на произшествието редакция на чл. 5, ал. 3 ЗДвП/. Установено е категорично от наказателния съд, които факти не се оспорват и в исковия процес, че в случая концентрацията на алкохол в кръвта е била 2,83 промила. Валидността и съдържанието на застрахователното правоотношение, както и плащането на застрахователни обезщетения на пострадалите лица /съпруг, деца и майка на починалата/ в посочения от ищеца размер, също не се оспорват от ответника, като същевременно категорично се установяват от събрания доказателствен материал.

Следователно регресната претенция като основателна и доказана ще се уважи изцяло.

При този изход на делото и заявената от ищеца претенция за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 13 900 лв съобразно списък на разноските на л. 77 гръб и доказателствата за действителния им размер, формирана от сумата от 13 600 лв - ДТ и 300 лв – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния интерес по делото на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ/ в обема, който се претендира от ищеца в представения списък и с който съдът е длъжен да се съобрази, щом е по – малък от минималния нормативен праг /450 лв/, както е в случая.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА М. А. Д., **** да заплати на Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ №67А, сумата от 340 000 лв – главница, представляваща изплатено по застрахователна полица №22118000218325 застрахователно обезщетение на наследниците на загиналата М. Д. при ПТП, причинено от ответника на 04.04.2018 г., около 10 часа на път I-8, обл.

Пловдив, при управление на лек автомобил “ФИАТ МАРЕА“, с рег. №****, под влиянието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, за което деяние е признат за виновен по НОХД №936/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2023г - датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 13 900 лв – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4