Определение № 423 от 10.12.2024, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Враца, 10.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Частно наказателно дело № 20231420200942 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Б. Г. Г. от гр.Враца против постановление за прекратяване на наказателното производство на ВРП от 08.09.2022 г. по ДП №7540/21 г. по описа на ВРП.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради неправилно приложение на материалния закон, с искане за отмяната му и с произтичащите от това законови последици.

След като взе предвид доводите и съображенията изложени в жалбата и след проверка и анализ на материалите по горецитираното досъдебно производство, съдът намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.243, ал.4 НПК-от активно легитимирано Л. в законния седемдневен срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

ДП№ 7540/21 г. на ВРП е било инициирано по жалба на Б.Г. и образувано за престъпление по чл.143, ал.1 НК за това, че „на 10.11.21 г. в гр.Враца е принудил Б. Г. да претърпи нещо противно на волята й, като използвал сила“. След извършване на съответни процесуално-следствени действия и събиране на доказателства, с постановление на разследващия орган от 13.04.22 г., в качеството на обвиняем е бил привлечен Б.Д.К. за престъпление по чл.143, ал.1 НК, а именно за това, че на 10.11.21 г. в гр.Враца е принудил настоящата жалбоподателка да претърпи нещо противно на волята й-попречил й да упражнява фактическа власт върху мобилния си телефон, със съответна марка и номер, използвайки физическа сила-издърпал го е от ръката й и след като е видял водената от нея кореспонденция го е счупил. След окончателно 1 приключване и предявяване на разследването, наблюдаващият прокурор е издал постановление за спиране на наказателното производство от 17.01.23 г. на основание чл.244, ал.1, т.1, вр.чл.25, ал.1, т.6 НПК. В постановлението е прието /обобщено/, че съобразно анализираните доказателства, обвиняемият не е осъществил нито престъпление по чл.143, ал.1 НК, нито по чл.198, ал.1 НК. Установеното му неправомерно поведение може да бъде подведено само под състава на чл.216, ал.4 НК, което на свой ред и съгласно чл.218в, т.1 НК подлежи на разглеждане по частен ред, т.е. чрез подаване на тъжба по чл.81 НПК.

Въпросното постановление е било надлежно съобщено на легитимираните лица-обвиняем и пострадала и не е било обжалвано от никое от тях. Обвиняемият е възстановил имуществените щета от деянието по чл.216 НК, а пострадалата не е предявила тъжба за това престъпление пред ВРС в шестмесечния прекзлузивен срок по чл.81 НПК. При тези данни, като краен резултат е издадено процесното прокурорско постановление от 08.09.23 г., с което наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.6 НПК.

От формално-външна страна, съдържанието на обжалваното постановление изцяло покрива критериите за необходимо съдържание, установени в ТР№1/25.07.23 г. по т.д.№1/22 г. на ОСНК на ВКС, тъй като съдържа не само изводи за наличие на формалните предпоставки за прекратяване по чл.24, ал.6, вр.ал.5, т.1 НПК, но и констатациите на прокурора по фактите и правото относно деянието, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочването на ползваните доказателства относно възприетите фактически обстоятелства.

По същество на това съдържание, настоящият съдебен състав изцяло споделя изложения в постановлението фактически и доазателствен анализ като коректен и съотвестващ на действителното съдържание на наличните по делото доказателствени източници. В жалбата няма възражения в тази насока, напротив изразено е изрично съгласие с установената фактология и доказателствен анализ.Поради това и съдът препраща към тази част от съдържанието на постановлението с цел процесуална икономия и избягване на излишно преповтаряне.

По-нататък и все според изложените в жалбата доводи, обжалващата страна не възразява и по правните изводи на прокурора за липсата на пестъпление по чл.198, ал.1 НК, съответно за наличието на престъпление по чл.216, ал.4 НК, преследваемо по частен ред. Тези изводи също се споделят изцяло и от съда, още повече, че обжалващата страна нито е обжалвало първоначалното постановление на прокурора за спиране на ДП на това основание, нито е подала тъжба по реда на чл.81 НПК.

Единственото конкретно възражение в жалбата, касаещо правните изводи на прокурора за липса на престъпление от общ характер по чл.143, ал.1 НК, в случая е свързано само с това, че пострадалата св.Б.Г. дори и да не е извършила или е 2 пропуснала да извърши действие против волята си, то е „претърпяла нещо, противно на волята си, а именно да й бъде отнет телефона“.

Съдът не възприема това възражение, тъй като същото не държи сметка за установените в правната теория и константна съдебна практика характеристики на престъплението по чл.143 НК откъм изискуеми се обективни и субективни признаци за съставомерността му. Както правилно е посочено и в обжалваното прокурорско постановление, изпълнителното деяние на визираното престъпление се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае. Винаги се касае до предварително въздействие върху психиката на жертвата чрез използване на сила, заплашване или злоупотреба с власт, при което пострадалия предприема поведение, което не съответства на волята му. В резултат от това, пострадалият има ясна представа за фактите от обективната действителност, съзнавайки, че в резултат от неправомерното въздействие върху волята му трябва да извърши, пропусне или претърпи нещо, което е в противоречие с интересите му, но го прави, с цел избягване на още по-неблагоприятни последици. В случая по делото е категорично установено, че волята на пострадалата е била изначално пренебрегната и „интервенция“ върху нея не е осъществявана, тъй като употребената от обвиняемия физическа сила по издърпване на телефона и последващото му счупване, изначално не е била насочена нито към телесния интегритет на пострадалата, нито към противоправно мотивиране и въздействие върху психиката й, за да може същата сама да предприеме нежелано от нея поведение по предоставяне на мобилния си телефон, а директно и самоволно е постигната целта по временно придобиване на владението на вещта от обвиняемия.

Именно тези конкретни фактически обстоятелства са наложили и последващото изследване на въпроса за това дали установеното неправомерно поведение на обвиняемия, осъществява или не състав на друго възможно престъпление по НК / в случая по чл.198, съответно чл.216 НК/. Същевременно, установеният от доказателствата по делото отказ на св.Г. доброволно да даде телефона си при първоначалното искане на обвиняемия, допълнително сочи, че тя не е имала колебание, нито намерение да постави началото на нещо противно на волята й. В този смисъл липсват и изискуемите се обективни признаци на състава на престъплението по чл.143, ал.1 НК, както правилно е приел и прокурора. Да, в случая св.Г. действително е претърпяла определени неимуществени и имуществени вреди от установеното неправомерно поведение на обвиняемия, поради което и придобива качество на „пострадал“ по смисъла на чл.74, ал.1 НПК. Естествено, това претърпяване на вреди не е доброволно и е „противно на волята й“, но същото не е равносилно и равнозначно на горепосочения обективен признак на престъплението по чл.143, ал.1 НК „претърпяване, нещо противно на волята“. С други думи, в случая в жалбата погрешно се смесват понятия и терминология.

При горните съображения и като краен резултат, обжалваното постановление 3 следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.09.23 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 7540/21 г. по описа на ВРП.

Определението подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, ВРП и обвиняемия.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4