Решение № 345 от 28.12.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. ********, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.А В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на П. А. А. против Прокуратурата на Република България, с която се предявяват при условията на обективно кумулативно съединяване искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца парични обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както следва:

Сумата от 837.97 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, съизмерима с размера на законна лихва върху внесена парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 5000.00 лева по ДП № 24/2012 г. по описа на отдел БОП-****** за периода от 25.10.2012 г.-внасяне на гаранцията до 17.06.2014 г. – връщане на гаранцията, както и мораторна лихва в размер на 409.21 лева за периода от 04.04.2018 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2023 г. до изплащане на вземането.

Сумата от 10000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение спрямо ищеца за престъпление по чл. 253, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСО при ВОП, което се прекратява с Постановление на Окръжна прокуратура-гр. ****** от 26.03.2018 г., влязло в сила на 04.04.2018 г., както с мораторна лихва в размер на 4883.33 лева за периода от 04.04.2018 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът претендира и присъждане на сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът се задържа на 15.10.2012 г., а на 16.10.2012 г. се привлича като обвиняем по ДП № 24/2012 г. по описа на отдел БОП-****** за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, пр. първо, вр. чл.

253, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Посочва се, че на 14.09.2016 г. на ищеца се предявява ново разследване по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСО при ОП****** за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, внася се обвинителен акт на 16.09.2016 г., по който се образува ново НОХД № 1163/2016 г. по описа на ОС-******. Твърди се, че съдебното производство се прекратява на 12.12.2017 г. и делото се връща на окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като впоследствие се прекратява наказателното производство по отношение на ищеца за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради това, че не е извършител на престъплението. В тази връзка се твърди, че ищецът претърпява имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху внесената от него парична гаранция за периода от внасянето й до освобождаването й на 17.06.2014 г., както и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и безпокойство. Характерът и интензитета на вредите се описват подробно в исковата молба. По същество се моли за уважаване на обективно кумулативно предявените В подадения от Прокуратурата на Република България писмен отговор се оспорва допустимостта,, както и основателността на исковете, включително техния размер. Посочва се, че искът за имуществени вреди е неоснователен, тъй като паричната гаранция не се внася от ищеца по делото, а от трето лице, на когото съответно се връща гаранцията. По отношение на иска за неимуществени вреди се оспорва наличието на пряка причинноследствена връзка между обвинението и твърдените вреди и се акцентира върху наличието на вътрешни противоречия в твърденията досежно тях.

Твърди се, че прокуратурата не оповестява факти в публичното пространство, свързани с водените досъдебно и съдебно производства. Отделно от това се заявява, че липсват представени доказателства за установяване на характера и степента на сочените в исковата молба неимуществените вреди. Не на последно място се оспорва размерът на исковата претенция за неимуществени вреди, като се счита за силно завишена, несъответстваща на икономическия стандарт в страната и трайната съдебна практика. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се акцентира върху разумния срок, в който приключва производството; че се налага по-лека марка за неотклонение „парична гаранция“, вместо „задържане под стража“, както и че процесуалното задържане в досъдебна фаза за 72 часа – не следва да се взема предвид при определяне на размера на паричното обезщетение. Оспорват се и исковете за присъждане на мораторни лихви, включително, че исковете за периода преди 09.03.2020 г. са погасени по давност. По същество се моли за отхвърляне на предявените осъдителни искове.

В открито съдебно заседание ищецът чрез своите процесуални представители поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.

Претендира разноски. Представителят на прокуратура на Република България 2 поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Фактическа обстановка:

Видно от приетите по делото писмени документи, преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че на 21.05.2012 г. се образува ДП № 24/2012 г. по описа на ТЗ „БОП“ ****** срещу неизвестен извършител.

На 16.10.2012 г. ищецът се привлича като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, предл. първо, вр. с чл. 253, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му се налага мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата на 16.10.2012 г. ищецът се задържа за 72 часа с постановление на прокурор при ВОП от 16.10.2012 г., считано от 17.00 ч. на 15.10.2012 г.

На основание протоколно определение по ЧНД № 1291/18.10.2012 г. по описа на ВОС по отношение на ищеца се взема мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000.00 лева. Паричната гаранция се внася на 25.10.2012 г. от Й.Ч.А., поради което ищецът се освобождава от ареста. След това с постановление от 22.04.2014 г. наложената по отношение на ищеца мярка за неотклонение гаранция в размер на 5000.00 лева се отменя, като сумата се връща на вносителя на 17.06.2014 г. на основание заявление № 28485/16.06.2014 г.

С постановление от 26.06.2013 г. на административния ръководител на ВОП разследването по ДП № 24/2012 г. по описа на отдел БОП-****** се възлага на следовател при ОСлО при ОП-******, поради което разледването, респективно досъдебното производство продължава под нов № 251/2013 г. по описа на ОСО при ОП-******.

С постановление от 02.06.2015 г. по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСО при ОП-****** ищецът се привлича отново като обвиняем в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

На 14.09.2016 г. се внася обвинителен акт в съда срещу ищеца, въз основа на който се образува НОХД № 1163/2016 . по описа на ОС-******, по което се провеждат о.с.з. с участието на ищеца, както следва: на 15.11.2016 г., на 10.01.2017 г., 11.01.2017 г., 14.03.2017 г., 27.04.2017 г., 28.04.2017 г., 04.07.2017 г., 02.10.2017 г., 15.11.2017 г., 12.12.2017 г.

С протоколно определение от 12.12.2017 г. по НОХД № 1163/2016 г. по описа на ОС-****** съдебното производство се прекратява, а делото се връща на ОП-****** за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С постановление от 26.03.2018 г. наказателното производство по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСО при ВОП се прекратява по отношение на ищеца.

Постановлението се връчва на ищеца на 28.03.2018 г. чрез неговия защитник и влиза съответно в сила по отношение ищеца на 04.04.2018 г.

Фактическите констатации на съда почиват изцяло на представените по делото официални диспозитивни и удостоверителни документи – 3 удостоверение рег. № 1788/18.05.2018 г. на началник сектор „Арести“ В ОСИН-******; писмо от директор ОД МВР-****** с рег. № 36500050341/15.11.2022 г.; постановление от 26.03.2018 г. на прокурор към ОП****** за частично прекратяване на досъдебното производство и известие за доставяне; постановление от 21.05.2012 г. по пр.пр. № 1635/2012 г. по описа на ОП-******; постановление от 16.10.2012 г. за задържане за 72 часа; постановление за привличане на обвиняем от 16.10.2012 г. и 02.06.2015 г.; постановление от 22.04.2014 г. за отмяна на мярка „парична гаранция“; постановление от 26.06.2013 г. за възлагане на разследването на ОСО при ОП-******; обвинителен акт срещу ищеца и други лица, внесен в ОС-******; протоколи (първа и последна страни) от проведени о.с.з. по НОХД 1163/2016 г. на 15.11.2016 г., на 10.01.2017 г., 11.01.2017 г., 14.03.2017 г., 27.04.2017 г., 28.04.2017 г., 04.07.2017 г., 02.10.2017 г., 15.11.2017 г., 12.12.2017 г.

Правни изводи на съда относно основанието и размера на предявения осъдителен иск:

Исковата претенция на ищеца е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

По същество на спора, по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, предвидена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът се привлича в качеството му на обвиняем по образувано досъдебно производство; повдига се обвинение пред съд, което съдът връща на прокуратурата, а последната с постановление наказателното преследване срещу ищеца за извършено от него престъпления по чл. 255, ал.

3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; чл. 255, ал. 3, вр. с чл.

255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че искът е основателен само с доказването на този сложен юридически факт. Това е така, тъй като ищецът търпи обичайните стрес и неудобства, които всеки човек би претърпял, ако е в същото положение, без да е необходимо да се провежда изрично доказване на техния конкретен вид и интензитет – вж. Р № 70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС, Р № 480/23.04.2013 г. по гр. д.

№ 85/2012 г. на ВКС.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:

Вредите, които ищецът претендира, представляват пропуснати ползи върху задържаната като парична гаранция парична сума.

По този въпрос е налице формира практика на ВКС на РП, обективирана в решение № 281/04.10.2011 г. по гр.д. № 1684/2010 г. на ВКС, според която през целия период на задържане на гаранцията по ДП и НП, когато това задържане е неоснователно, обвиняемият/подсъдимият е в невъзможност да ползва средствата си, поради което му се дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради което прокуратурата дължи обезщетение на ищеца върху внесената сума от 5000.00 лева, изразяващо се в законната лихва за периода от внасянето й – 25.10.2012 г. до освобождаването 4 й на 17.06.2014 г. в размер на 837.97 лева, в който размер е предявеният иск.

Същият е основателен и следва да се уважи изцяло.

Ирелевантни са възраженията на прокуратурата, че трето лице внася определената от съда парична – Й.Ч.А.. Титуляр на задължението за внасяне на паричната гаранция е ищеца П. А. и същият съответно е носител и на вземането за обезщетение за пропуснати ползи под формата на законната лихва. Без значение е обстоятелството какви са причините (основанието), поради които трето лице изпълнява задължението на ищеца. Отделно от това паричната гаранция е заплатена от Й.Ч.А., който се явява защитник на ищеца П. А. по НОХД № 1163/2016 г. на ВОС.

На ищеца се дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 837.97, която се явява в размер на 409.76 лева за периода от 04.04.2018 г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване) до 24.01.2023 г. – деня преди подаване на исковата молба, изчислена от съда чрез лихвен калкулатор от сайта www.calculator.bg. Искът за лихва в размер на 409.21 лева следва да се уважи в пълен размер.