Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.12.2018, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
178/2018
Подписан
12.12.2018
В сила
30.10.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 ал.2 т.1 · Закон за здравето
  • чл.6 ал.1 · Закон за лечебните заведения

Р Е Ш Е Н И Е № 67

Гр.Сливен, 12.12.2018г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.ОВА

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 178 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане , с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 26 000лв от общо 300 000лв..

В условията на евентуалност е предявен обратен иск от ответника срещу неговия застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лечебните заведения, хуманните лекари и медицинския персонал“, с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ и цена- 26 000лв от общо 300 000лв.

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.04.2013г. след протекла нормално бременност постъпила в акушеро - гинекологичното отделение (АГО) при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" с болки в кръста и в корема и пукнат околоплоден мехур.

Дежурните лекари в отделението били д-р А. М. и д-р Е.С.. Чрез Цезарово сечение родила близнаци - момче и момиче, живородени. След болничния престой била изписана от отделението клинично здрава, без препоръки и назначения. След около месец отишла на контролен преглед в отделението при д-р Д. Г., при което й било заявено, че всичко е наред. Не й е предоставен амбулаторен лист за извършения преглед.

Твърди, че на 14.05.2013 г., около 18.30 ч. получила обилно вагинално кървене. Посетила "Спешно отделение" при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, като веднага била хоспитализирана в АГО. В продължение на няколко часа медицинският екип, ръководен от д-р Г.Н., полагали усилия да спрат кървенето, но то продължило. Това наложило да се вземе решение за пристъпване към "амбоминална хистеректомия", като в резултат на животоспасяващата интервенция, извършена на 15.05.2013 г. бил отстранен детеродния й орган - матка. След няколкодневен престой в АГО на 22.05.2013 г. била изписана със статус - клинично здрава.

Твърди, че й била поставена диагноза "Плацентарен полип" въз основа на резултатите от хистологично изследване от пробно абразио и от хистеректомия. Според епикризата при обсъждане на резултатите от последното хистологично изследване било посочено: "Хистеректомия: N91580-1582, стена от матка с наличие на полипозна формация представена хистологично от плацентарни фрагменти с изразени дегенеративни, некротични изменения и калцификати, на места с враствания в миометриума". Това състояние се дължало на оставена плацента при раждането, която е трябвало, но не е била отстранена от лекарите, извършили Цезаровото сечение.

Твърди, че в резултат на хистеректомията настъпяла редица усложнения както от физиологичен, така и от психологически характер. След операцията завинаги загубила възможността да стане отново майка. Изчезнал месечният й цикъл. Всичко това се отразило крайно неблагоприятно върху психическото й и емоционално състояние.

То било изключително нестабилно, с постоянни промени в настроението, изпитвала безпричинна тревожност и мнителност към околните.

Уморявала се бързо и при извършване на обичайни ежедневни задачи, което я карало да се чувства безполезна и ненужна като съпруга и майка. Заради настъпилите след раждането усложнения не успяла да се отдаде изцяло на грижи за новородените си деца, като в продължение на няколко месеца грижите за тях й били непосилни и разчитала изключително на помощта на близките си. В този период загубила и сексуално желание, което се отразило негативно на отношенията със съпруга й - отчуждили се, като контактите им бяха насочени единствено по повод отглеждане на децата и битови въпроси. Събитията около настъпилите усложнения - обилното кръвотечение, животоспасяващата операция и последващото възстановяване, заедно с резултата от операцията и отражението й върху живота й, я поставили за един продължителен период в състояние на силен стрес и загуба на перспектива за нея като жена.

Счита, че тежките усложнения след раждането, довели до загуба на детероден орган, се дължали на немарливо изпълнение на професионалните задължения и отговорности от страна на лекарите, извършили на 02.04.2013г Цезаровото сечение - д-р А. М. и д-р Е.С., поради непредприемане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането чрез правилно водене на раждането и отстраняване на плацентарните части.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответната болница бъде осъдена за й заплати сумата 26 000лв от общо 300 000лв – обезщетение за неимуществени вреди от противоправното бездействие при изпълнение на възложена работа на медицински лица, ведно със законната лихва, считано на датата на увреждането 02.04.2013г.

Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен . Твърди, че към датата на раждането действали медицинските стандарти, утвърдени Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", издадена от Министерството на здравеопазването, които били изпълнени от д-р А. М. и д-р Е.С. по време на процесното раждане. Съгласно този утвърден стандарт, същите отговаряли и на изискванията, регламентирани в Дял III от същия.

Твърди, че вредоносния резултат (хистеректомията) се дължал на случайно събитие, а не на противоправно поведение на медицинските лица. От хистологично изследване №1580,81,82/2013г било видно, че става въпрос за задържани плацентарни части в маточната кухина, подложени на изразени дегенеративни изменения и наличие на места на „враствания в миометриума" на тези плацентарни остатъци. При патологични състояния било възможно единични плацентарни въси да проникнат в маточната стена, без да могат да бъдат забелязани при огледа на плацентата. При оперативното раждане при внимателния оглед на плацентата не са забелязани липсващи плацентарни частици и матката се е стегнала и кървенето е спряло. Била изписана на шестия постоперативен ден клинично здрава Постъпила в лечебното заведение по спешност, със спонтанно пукнат околоплоден мехур и начална родова дейност. Дежурният лекар Д-р А. М. я е подготвил за спешно оперативно родоразрешение, при завишен риск по индикации от страна на плодовете и майката. Въпреки спешния характер на раждането и завишения риск за живота и здравето на майката и двата й плода, последните или родени живи и здрави, а животът и здравето на майката - запазени.

Твърди, че ищцата била бременна със завишен риск.Рисковите фактори при раждането били прекарано Цезарово сечение, напреднала възраст на бременната, извършени в миналото хирургични интервенции на матката- предходно раждане чрез „Секцио Цезареа" през 2000 г., а към момента на процесното раждане, тя била в напреднала за нормална бременност възраст, а именно на 49 г. Допълнителен рисков фактор се явявал и фактът, че ищцата е забременяла след процедура „ин витро“, съпроводена с хормонална стимулация.

Всички тези рискови фактори обяснявали това късно появило се кръвотечение - подобно на менструация /на 44 ден след раждането/, което не е могло да се овладее с терапевтичното абразио и консервативната терапия, довело до животоспасяваща хистеректомия. В процесния случай, лекарският екип, предвид наличието на специфична аномалия, не могъл нито да предвиди, че може да настъпи нежелано усложнение, нито същото е могло да се преодолее от лекарите, които са спазили всички изискванията на медицинските стандарти по време на раждането. Не на последно място, ищцата подписала Информирано съгласие от 02.04.2013 г. и е била запозната с възможните рискове, с оглед на което е дала съгласието си за извършване на процесиите интервенции.

Счита, че вредата е настъпила вследствие на случайно събитие, което медицинският екип нямало как да предотврати, респективно настъпването на вредата не е в резултат от действията на д-р А. М. и д-р Е.С.и не била налице и причинна връзка между действията на д-р М. и д-р С. и настъпилите вреди.

Оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишен и неотговарящ на реално търпените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.

При животоспасяващото отстраняване на матката на ищцата, яйчниците й са били запазени, което означавало, че ако е настъпил климакс, той ще се дължи не на операцията, а на възрастта й. Към датата на раждането, тя била на

49-години, а към датата на предявяване на настоящия иск на 54-години. Посочените от нея негативни последици били резултат от естественото развитие на човешкия организъм и със или без извършената хистеректомия, същите неизбежно щели да настъпят.

Посочената от ищцата загуба на сексуално желание било естествено следродилно състояние, характерно за жени дори в нормална детеродна възраст.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането 02.04.2013 г., което вземане било погасено по давност с изтичането на 3 години от деня непозволеното увреждане, т.е. към 02.04.2015г., С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на трето-лице –помагач, като е предявил обратен иск срещу него за сумата 26 000 лв., част от обезщетение от общо

200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Професионална отговорност на лечебните заведения, хуманни лекари и медицински персонал, сключен със застрахователна полица № 1314010 12 0015/10.12.2012г.

С определение от 03.06.2018г, съдът е конституирал „Дженерали Застраховане“АД като трето лице-помагач на страната на ответника и приел за съвместно разглеждане предявеният обратен иск срещу третото лице-помагач.

В исковата молба ответникът по главния иск и ищец по обратния иск, твърди, че сключил с „Дженерали Застраховане“АД договор за застраховка „Професионална отговорност на лечебните заведения, хуманни лекари и медицински персонал“, обективиран в посочената полица, сключена на 10.12.2012г със срок на застраховката една година, считано от 01.01.2013г. до 01.01.2014г, със сочения предмет на застраховане, покрит риск и лимит.

Твърди, че след получаван на исковата молба от ищцата по главния иск, на 03.04.2018г уведомил застрахователя за застъпилото застрахователно събитие.

Моли за съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати в условията на евентуалност присъденото в полза на ищцата по главния иск обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите и разноските.

Ответникът по обратния иск „Дженерали застраховане“АД е подал отговор на исковата молба, с която счита първоначално предявения иск за неоснователен и необосновано завишен по размер. Счита обрания иск за неоснователен и недоказан, а също и погасен по давност. Исковата претенция срещу болницата не представлявала покрит от застраховката риск. Позовава се на т.4.7 от приложение “Професионална отговорност на хуманните лекари и мед.персонал“ вр. с т.4, където било уредено, че освен в случаите на раздел втори от ОУ за застраховане на професионални отговорности , застрахователят не покривал отговорност за вреди, причинени от действия, извършени в нарушение на правилата за добра медицинска практика. Претендира юриск.възнаграждение.

В с.з. ищцата лично и представлявана от двама процесуални представители, поддържа предявения иск. Представя писмена защита, в която излага допълнителни доводи в подкрепа на тезата си, че се касае за наличие на плацентарни части в маточната кухина, които били полип и са могли да бъдат видени от лекарския екип след раждането при задължителната проверка на матката след изваждането на плода. Именно затова започнали и дегенеративни промени след раждането. За първи път в с.з. на 06.11.2018г в.л. споменавало за диагноза плацента „адхеренс“, което било болестно състояние на плацентата. Счита, че при полагане на дължимата грижа при огледа на плацентата и плацентарното ложе, нямало как да не бъде видяно, че е останало парче от плацентата в матката, което означавало, че е налице небрежност и лоша медицинска практика. Вещото лице говорело за враснали части в миометриума, сочейки, че били невидими за лекаря, но за „другите части“ по стената на матката, този извод бил неприложим. Дори подписването на 02.04.2013г на информирано съгласие не можело да преодолее настъпването на животозастрашаващи усложнения вследствие на немарливо изпълнение на професионалните и задължения и отговорности на лекарския екип. Счита за безспорно установено по делото, че единствената причина за бъде отстранен детеродния й орган е наличие на останали при раждането плацентарни части в матката. Счита, че и претърпените от нея неимуществени вреди са доказани от съдебно-психологичната експертиза и разпита на свидетелите. Моли предявения иск да бъде уважен, ведно с претенцията за законна лихва и разноски .