Решение № 207 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220101389 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба на ЕТ „И. Ч.”, ЕИК 112008041, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „******, представляван от собственика И. Ф.

Ч . , чрез пълномощник - адвокат Г . М . от АК Пазарджик против „Коловаг“ АД, с ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Л. Каравелов“ № 2В, представлявано от Е. С. Й., с която се иска от съда да постанови решение за осъждане ответника да плати на ищеца сумата от 2579,84 лева с ДДС главница, представляваща остатък от неплатената продажна цена на 37,85 куб. м. тополови трупи по фактура № 0000002415/03.04.2019 г., както и сумата от 1394,10 лева обезщетение за забава за периода от 03.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са сключили договор за продажба на 37,85 куб.м. тополови трупи, материализиран във фактура № 0000002415/03.04.2019 г. на обща стойност 5450,40 лв. с ДДС. Независимо от получаване на трупите и изтеклия срок за плащане на уговорената цена за същите, ответникът все още не бил изплатил сумата от 2579,84 лв. с ДДС, представляваща остатък от цената на трупите съгласно посочената фактура.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът се представлява от адв. Г. М. от АК Пазарджик. Изразява становище за основателност на исковете, моли съдът да ги уважи в цялост и да му присъди разноски. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с изложени аргументи за основателност на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез 1 пълномощник – юрисконсулт К. Д. – П., в който оспорва исковете.

Прави възражение за погасяване по давност на исковете за главница и лихва. При условията на евентуалност, оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.

Отрича да дължи претендираните от ищеца суми.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от юрисконсулт К. Д. – П., като моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни. Представя писмена защита в подкрепа на искането си в определен от съда срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л. 7 от делото фактура № 0000002415/03.04.2019 год., че същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод продажбата на 37,85 куб. м. тополови трупи на единична цена 120 лева за 1 куб. м., на обща стойност 5450,40 лева с ДДС, 4542 лева без ДДС.

Представено е извлечение по банковата сметка на ищеца, от което е видно, че при превода от ответника към ищеца на сумата от 6000 лева на 06.02.2019 г. като основание е посочено „доставка на трупи“.

Видно от приетата като доказателство на л. 38 от делото справка за доставена дървесина от ищеца, неоспорена от ответната страна, по процесната фактура са доставени 37,85 куб. м. тополови трупи на 25.03.2019 г.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че фактура № 0000002415/03.04.2019 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на страните за данъчния период, за който е издадена. Посочената фактура е включена в дневника на продажбите на ищеца и в справката декларация по ЗДДС с вх. № 13001626462/14.05.2019 г. за данъчен период месец април 2019 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 908,40 лева. Фактурата е включена в дневника на покупките на ответното дружество и в справката декларация по ЗДДС с вх. № 13001626590/14.05.2019 г. за данъчен период месец април 2019 г. с деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 908,40 лева. Издадените фактури за доставка от ищеца на ответното дружество /фактура № 0000002365/02.11.2018 г., № 0000002366/12.11.2018 г., № 0000002367/14.11.2018 г., № 0000002392/21.01.2019 г., № 0000002394/29.01.2019 г., № **********/11.03.2019 г., № 0000002406/18.03.2019 г. и № 0000002415/03.04.2019 г./ са на обща стойност 67 119,84 лева, а извършените плащания по тях са в размер на 64 540 лева. Разликата между сумата за плащане по фактури за доставки, издадени от ищеца и извършените плащания от ответника общо е в размер на 2579,84 лева. В счетоводните регистри на ищеца с постъпилите плащания от ответника са погасявани вземания по реда на тяхното възникване. Останалата частично неплатена фактура № 0000002394/29.01.2019 г. е с отчетено вземане в размер на 2579,84 лева. Сметката 411/1 „Клиенти“ аналитична партида „Коловаг“ АД в счетоводните 2 регистри на ищеца е с дебитно салдо по фактура № 0000002415/03.04.2019 г., което показва наличие на вземане от „Коловаг“ АД в размер на 2579,84 лева. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че всички горепосочени фактури, издадени от ищеца са отразени и в счетоводните регистри на ответното дружество, от ответната страна са извършвани плащания на задължения към ищеца по фактури без да са посочили за коя фактура се отнася съответното плащане.

От заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество процесната фактура фигурира като платена.

Осчетоводени са плащания от 06.02.2019 г. и 23.05.2019 г. по издадената от ищеца процесна фактура № 0000002415/03.04.2019 г. в размер на общо 5450,40 лева /5245,20 лева с плащане от 06.02.2019 г. и 205,20 лева с плащане от 23.05.2019 г./ С превода от 06.02.2019 г. е отразено плащане по фактура № 0000002394/29.01.2019 г. в размер на 754,80 лева и по процесната фактура в размер на 5245,20 лева като е останало за плащане остатък по фактура № 0000002394/29.01.2019 г. в размер на 3774,00 лева и по процесната фактура в размер на 205,20 лева. В счетоводството на ответника фигурира като неплатен остатък от задължението по фактура № 0000002394/29.01.2019 г. в размер на 2579,84 лева.

Съдът кредитира заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Д., като обективни, пълни и компетентно изготвени.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира с пълно доверие, се установява, че на 06.02.2019 г. ответното дружество е извършило банков превод към ищеца на сумата от 6000 лева. Тази сума е разнесена по две различни фактури, както следва: на 18.06.2019 г. е отнесена сумата от 5245,20 лева по фактура № 0000002415/03.04.2019 г. и на 19.06.2019 г. е отнесена сумата от 754,80 лева по фактура № 0000002394/29.01.2019 г.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки /юридически факти/: 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на дървесина – тополови трупи, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесната стока и да я предаде, а купувачът – да я получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е предал на купувача дървесината, предмет на сключения договор. Ответникът следва да докаже, че процесните вземания са погасени чрез плащане, респ. по давност.

В производството по делото е представена фактура № 0000002415/03.04.2019 г. на стойност 5450,40 лева с ДДС за продадени 37,85 куб.м. тополови трупи /по 120 лева за 1 куб. м./, от която ищецът претендира сумата от 2579,84 лева, представляваща незаплатен остатък.

Така представената фактура, обективираща облагаема доставка на стока, не носи подпис на купувача. По своята правна природа фактурата представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. приетите заключения на съдебно-счетоводните експертизи, се установява наличието на търговски 3 взаимоотношения между страните, в рамките на които се е развила и процесната сделка.

Доколкото твърдяното за възникнало правоотношение е сключено между търговци последното представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което по отношение на правата и задълженията на страните следва да намерят приложение разпоредбите на Търговския закон.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми о т Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /В този смисъл решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. 1120/2010 г. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС/.

В приложената по делото фактура са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По нея ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочената в тази фактура стока по вид и количество, при уговорена цена с ДДС. В случая представената по делото фактура, както се установи от приетите по делото съдебносчетоводни експертизи, е отразена в счетоводството и от ответното дружество, а сумата по нея е включена в регистрите му за покупки по ДДС. По същата ответникът е ползвал и данъчен кредит. Според съда след като процесната фактура е постъпила при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираната в нея облагаема доставка веднага след нейното узнаването, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и включени в дневника на покупките. В този смисъл като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи на договора за продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор, по който в изпълнение е получил и приел без възражение стоката, предмет на това правоотношение.