Решение № 2067 от 23.10.2019, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

2067 гр. Пловдив, 23 октомври 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ІІІ с., в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ с участието на секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 688 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.С.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П.- К. против Заповед № РД-171/15.02.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка със стоманобетонова плоча изпълнена южно до магазин за хранителни стоки” намиращ се в УПИ V - 1089, кв. 74, по регулационния план на град Калофер, с административен адрес: ул.“Христо Ботев“ № 21, гр.Калофер, община Карлово, област Пловдив, собственост на Н.С.Н. и е определено в срок от два месеца от влизане в сила на заповедта, собственика на строежа Н.С.Н. да представи проект в част „План за безопасност и здраве“ (ПБЗ) за премахване на незаконния строеж:

“постройка със стоманобетонова плоча изпълнена южно до магазин за хранителни стоки” за одобряване по реда на чл.156б ал.1 от ЗУТ от страна на Община Карлово. Определен е срок от един месец от датата на одобряване на изисканата документация – за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

Според жалбоподателката заповедта е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че в производството по издаване на административния акт не са събрани достатъчно данни за това кой и кога е извършил строежа. Сочи, че доколкото се касае за строеж изпълнен в съсобствено дворно място, от което жалбоподателката притежава само 1/3 ид.част е следвало в производството да участва и другият съсобственик на имота. В жалбата е посочено, че въпросната тераса е била изградена към 1995г. още преди промяна на функцията на двата гаража в магазин и е съществувала и към датата на издаване на разрешението за строеж за магазин за хранителни стоки от 05.10.1999г., поради което на основание § 16 от ПР на ЗУТ същата се явява търпим строеж.

Възразява се, че процесната заповед не е достатъчно мотивирана. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът

- Кмет на Община Карлово, чрез процесуалния си представител адв.Ц., взема становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд -Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Повод за започване на процесната административна процедура са множество жалби от Д.Д.Н.и Д.и Р.Н.до Кмета на Община Карлово.

С писмо изх. № 94-00-2354/21.12.2017г. (лист 44) Кметът на Община Карлово е дал предписание на Н.С.Н. да предприеме действия по премахване на стоманобетонова плоча изпълнена южно от хранителния магазин и опорите на които стъпва, тъй като за тях няма одобрен инвестиционен проект и няма издадено разрешение, като е даден двумесечен срок, но не по-късно от 28.02.2018г. Писмото е връчено на Н.Н. на 29.12.2017г., видно от приложеното на лист 45 по делото известие за доставяне.

Във връзка с една от жалбите с вх. №

94-00-2354 от 01.10.2017г. (лист 46-48), служители на Община Карлово извършили проверка на магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Калофер, ул.“Христо Ботев“ № 21, собственост на жалбоподателката, обективирана в Констативен протокол от 13.04.2018г. (лист 42). По време на проверката е установено, че направеното предписание с писмо изх. № 94-00-2354/21.12.2017г. за премахване на стоманобетоновата плоча изпълнена южно от хранителния магазин, както и опорите на които стъпва не е изпълнено.

На

13.06.2018г. отново е извършена проверка от длъжностни лица от Общинска администрация Карлово на строеж “постройка със стомано-бетонова плоча, изпълнена южно до магазин за хранителни стоки”, намиращ се в град Калофер с административен адрес: ул.“Христо Ботев“ № 21 в УПИ V - 1089, кв. 75, по регулационния план на гр.Калофер, община Карлово, област Пловдив, обективирана в констативен акт /КА/ № 13/01.06.2018 г. (л.33 и сл.), в който относно изпълнението на строежа е посочено, че постройката със стоманобетонова плоча е изпълнена южно до магазин за хранителни стоки, като стоманобетоновата плоча е подпряна на 3 броя колони южно и 2 броя колони западно. Посочено е, че е изпълнена тухлена зидария между колоните, като пространството под плочата формира помещение, както и че няма монтирана дограма, няма изпълнени довършителни работи. Изложено е, че от изток върху плочата има изпълнен масивен борд с височина 75 см. и дебелина 25 см., а от юг и от запад има монтиран метален парапет с височина 97 см. Съставена е окомерна скица на въпросният строеж. Като възложител в КА е посочено Н.С.Н.. Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

От страна на Н.Н. е подадено Възражение вх. № 94-00-4531 от 07.06.2018 г. против КА № 13 от 01.06.2018 г., с което не се представят доказателства, а се навеждат доводи единствено, че не тя е извършила строителството, а е придобила постройката при покупко-продажба на магазина и в последствие е монтирала парапет върху съществуващата постройка.

Процесната заповед е издадена на 15.02.2019 г.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 15.02.2019 г., видно от приложената по делото разписка на лист 27.

На

05.03.2019 г. в Община Карлово е постъпила жалба от Н.С.Н. с вх.

№ 94-00-4531(1) против индивидуалния административен акт. По повод същата е образувано настоящото производство.

По делото са представени: НА № 25, том първи, рег. № 439, нот.дело №25/2013г.; НА № 4, том втори, рег. № 2830, нот.дело № 191/2002г.; удостоверение за наследници с изх. №

145/24.07.2017г. на община Карлово; нотариално заверена декларация от В.Ц.И.от 23.10.2017г. (лист 39), в която лицето е декларирало, че терасата с площ от 32 кв.м. от южната страна на постройката е изградена през 2000г. при преустройството на двата гаража и стопанската постройка; декларация от Н.С.Н. с дата 10.01.2018г. (лист 40), с която лицето дава съгласие, построеният през 2000г. строеж (тераса към магазин за хранителни стоки) да получи статут на търпимост или да бъде узаконен от собственикът му, дори в случаите ако същият се намира на намалени отстояния спрямо нейният имот УПИ VI-1090, кв.74 по плана на гр.Калофер.

С писмо от 16.05.2019г. от страна на ответника са представени: Разрешение за строеж № 177 от 05.10.1999г. и разрешение за ползване № Д-791 от 22.11.1999г. издадено от Началника на РДНСК – Пловдив.

В с.з. от 08.05.2019г. е разпитан свидетелят Г.А.Г., а в с.з. от 12.06.2019г. е разпитан свидетелят Р.Д.Н..

На въпросите, зададени от адв. К., свидетелят Г. заявява, че имотът на Н.С. го знае още преди да го закупи, както и че се намира на ул. Христо Ботев в гр. Калофер, като в началото преди преобразуването на магазин е бил два гаража. Сочи, че не си спомня коя година е преобразуван, нито коя година са го закупили. Помни, че строителството било 1995-1996 година и много по-късно станал магазин. Сочи, че го закупил мъжът на Н., а първоначално гаражите били на В.И.. Свидетелят заявява, че не е виждал какво е вътре когато мъжа на Н. закупил имота, а виждал 2 врати, като зад гаражите имало някакво строителство, виждал някакви отляти колони. Твърди, че после е разбрал, че го е покрил първия собственик, а след като мъжа на Н. го купил е ходил там и се е качвал на плочата над колоните. Според свидетеля новите собственици – Н. и мъжа й, направили нова стена, отдолу на колоните, като говорили, че плочата не била стабилна.

На въпроси на процесуалния представител на ответника - адв. Ц., свидетелят Г. посочва, че укрепването на плочата е с четворки тухли, само отдолу под плочата, а върху плочата, по края има метален парапет.

Свидетелят

Н. заявява, че познава Н. и са съседи. Твърди, че когато закупили имота 2002 год., това били два гаража, разделени, а около 2008 год. гаража станал един, като те направили ремонт, махнали средната стена и станал магазин. Свидетелката твърди, че са нямали претенции, само искали да е магазин. По отношение на магазинът Н. сочи, че е бил от две помещения, а отзад имало малка стаичка като склад. След известно време започнало да се ползва като кафене от съседките.

Според свидетеля през 2010 год. зад магазина е направена голяма стоманобетонна плоча, която е с нивото на магазина. Отново не възразили, но не ги попитали дали са съгласни, а са съсобственици. Според Н. магазинът нямал тоалетна.

Заявява, че когато е направена масивната плоча са алармирали и тогава стопирали нещата. През 2013 год. избили две врати и прозорец от южната страна на магазина, които излизали на тази плоча и направили санитарно помещение в самия магазин. След 2013 год. започнали да се крият да изкарват маси и така започнало да става кръчма. Така според свидетелката нямало спокойствие. Според свидетеля през 2017 год. Н. започнала наново със строежи, под самата плоча, а на плочата направила парапет. Н. заявява, че Община Карлово не обръщали внимание на жалбите им, като на 21.12.2017 год.. уведомили РДНСК-Пловдив.

По делото, по искане на жалбоподателката, е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещо лице – инж. Я.Р., неоспорена от страните.

След проверка на документите по преписката и материалите в Община Карлово и оглед на място е констатирало следното:

Магазинът за хранителни стоки е строеж, изпълнен с всички необходими строителни книжа. В архива на Община Карлово не се намират строителни книжа за постройката, изградена южно от него.

По отношение на въпросът допустим ли е строежът по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали към 1995г., съответно до 30.06.1998г. и към 2000г., експертът е посочил, следното: Двете гаражни клетки и стопанската постройка южно от тях са изградени по разрешение за строеж №112/29.09.1987г. Те са преустроени през 1999г. с разрешение за строеж №177/05.10.1999г. в магазин за хранителни стоки и магазинът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №Д-791/22.11.1999г., издадено от Началника на РДНСК - Пловдив. В кадастралната основа на действащия ПУП, одобрен със Заповед №265/05.04.1994г. сегашният магазин за хранителни стоки е отразен като съществуваща сграда със сигнатура "мс". Процесният строеж представлява разширение на сградата -магазин за хранителни стоки в южна посока с 4,00м. при запазена ширина на съществуващата сграда, измерена на място като 7,80м. През всички години, за които е зададен въпроса, действащ ПУП е ЗРП, одобрен със Заповед №265/05.04.1994г. Според вещото лице за същите тези години нормативната уредба е: ЗТСУ, в сила от 01.06.1973 г., обн. ДВ. бр.29/10.04. 1973г., отм. ДВ. бр.1/02.01.2001г., в сила от 31 март 2001 г.; ППЗТСУ, обн. ДВ. бр.62/07.08.1973г., отм. ДВ. бр.1/02.01.2001г.; Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр.

69/02.09.1977 г. и бр. 70/06.09.1977 г., отм., бр.48/26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995г.; Наредба №5 за за правила и норми по териториално и селищно устройство от 17.05.1995г., обн. ДВ,бр.48/26.05.1995г., изм. бр.30/09.04.1996г., изм. бр.7/20.01.1998г., отм. ДВ, бр.51/ 05.06.2001г. Посочено е още, че за допустимост на процесния строеж по нормативната уредба от различни години, действащите наредби са: към 1995г. - Наредба №5 от 1977г., отменена през 1995г.; а до 30.06.1998г.и към 2000г. действаща е Наредба №5 от 1995г., отменена през 2001г.

Вещото лице е извело относимите разпоредби, както следва от ППЗТСУ/отм./ - чл. 106, чл.112, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 6 от 1998 г.), от Наредба №5/1977г. - чл. 125, чл.10; от Наредба №5/1995г.- чл. 44. Ал.1 и ал.3 т.5 (изм. - ДВ, бр. 7 от 1998г.), чл. 112, чл.113, чл.114 и чл.116.

Така според вещото лице в изменението на ППЗТСУ /отм./, обнародвано в ДВ, бр.6 от 1998г. е допуснато в парцел да могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, като за изграждането е била необходима скица за проектиране по чл.