Решение № 1760 от 17.04.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1760

Стара Загора, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

Членове:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ИВАНОВА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА канд № 20257240601204 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №293/ 06.10.2025г., постановено по НАД №1413/24г. по описа на РС К., с което е отменен Електронен фиш серия К №4762923 на 27.04.2021г., връчен на 17.06.2024г. и обжалван на 21.06.2024г. от Г. Н. Г., на която е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с техническо средство АТСС TFR1-M 544 управление на собственото й МПС [Марка], модел Корола с рег. №[рег. номер] на 22.04.2021г., в 14.18ч, по път І-5, км 213+400, разклон за [населено място] със скорост от 92 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, превишение на скоростта от 32 км/ч.

За да отмени Електронния фиш, въззивният съд е приел, че представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г., поради което използването му на 22.04.2021г. сочи на нарушение на реда за установяване на превишението на скоростта по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Протоколът за проверка на мобилна система за видеоконтрол е издаден за друго техническо средство, различно от посоченото в ЕФ. Следователно, изготвеното веществено доказателствено средство не може да послужи за доказване на извършеното нарушение на правилата за скорост.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, според който, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. По делото са приложени писмени доказателства, че АТСС, с което е заснето нарушението е преминало проверка за изправност и това е протокол от последваща проверка №2-48-20 на лист девети по делото. Следователно, АТСС, с което е заснето нарушението е в съответствие с чл.4 от Наредба №8121з-532/ 12.05.2015г. - същото е от одобрен тип и притежава Удостоверение за одобрен тип, вписано в регистъра на МИМ, преминало и последваща проверка. В този смисъл е Решение №4058/ 16.10.2025г. по КАНД №606/25г. на АС Стара Загора. От съда се иска отмяна на Решение №293/ 06.10.2025г., постановено по АНД №1413/24г. по описа на РС К. и постановяване на друго за потвърждаване на ЕФ, с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и бланкетно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова се претендира от ответната страна.

Ответникът- Г. Н. Г., не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В електронния фиш отсъства правна квалификация на превишението на скоростта за движение по път от републиканската пътна мрежа спрямо ограничението, въведено с пътен знак под състава на административно нарушение по чл.182 ал.2 от ЗДвП, като е посочена само нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, определяща двоен размер на предвиденото в основния осъществен състав административно наказание, когато деянието е извършено в условията на повторност. Отсъствието на правна квалификация на деянието под осъществения състав на административно нарушение е налице и когато е посочена само нормата, която съдържа квалифициращо съставомерно обстоятелство, защото последната е несамостоятелна. Освен това, в ЕФ не е посочен и актът по чл.58д от ЗАНН, който да доказва наложено административно наказание за същото по вид нарушение, по който и да е състав на чл.182 от ЗДвП, влязло в сила в рамките на една година преди датата на процесното превишение на правилата за скорост. Следователно, макар да е вярно, че за АТСС от типа TFR-1M е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, което се счита за удостоверяващ документ по силата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията и същото е вписано в регистъра под №4835, който е посочен в Протокол І2-48-10 за последваща проверка на Мобилна система за видеоконтрол TFR-1M вписана под №4835, представен по делото, то жалбата остава неоснователна. Посочените удостоверителни документи доказват, че АТСС е годно да бъде използвано за установяване нарушенията на скоростта, но това не е достатъчно за законосъобразността на ЕФ, защото и към неговото съдържание е поставено условието да съдържа правна квалификация - с оглед спазване принципа на законност и правото на защита. В протокола за използване на АТСС е вписано, че се контролира движение на МПС от юг към север тоест от Стара Загора към Казанлък и това съответства на вписаната посока за движение към [населено място], посочено е АТСС измерващо скоростта на приближаващите, но отсъства разстоянието от пътния знак до АТСС, което води до същият извод, до който е стигнал и въззивният съд, а именно дали измерването на скоростта е в зоната на въведеното ограничение, от което зависи стойността на превишението и правната квалификация на управлението като административно нарушение.

Към настоящ момент, на 22.10.2025г. е изтекла и абсолютната погасителна давност от 4г. и 6 месеца, считано от датата на извършване на нарушението, което е преди да бъде администратирано делото до АС Стара Загора. Касационната жалба е подадена 17.10.2025г. и е изпратена на 27.11.2025г, поради размяната на книжа. Следователно, решението на въззивният съд за отмяна на ЕФ е постановено при правилно приложение на материалния закон и няма касационно основание, което да налага неговата отмяна. Ответникът не е претендирал разноски, а на касатора не се следват.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №293/ 06.10.2025г., постановено по АНД №1413/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:

Членове: