Решение № 275 от 19.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Перник, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Б.-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500225 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. Г. Б. против решение № 1268/24.11.2022 г. по гр.д. № 4225/2022 г. на РС - Перник в частта, с която по предявените искове по реда на чл.

415 ГПК от “Топлофикация- Перник”АД срещу В. Г. Б. е признато за установено, че В. Г. Б. дължи на “Топлофикация-Перник” АД следните суми: - за ОБЕКТ № 1 - „КАФЕ“, с адрес:

*** - главница в размер на 276.12 лева за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак „-“ вкл., лихва за забава за периода от 09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. в размер на 23.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 276.12 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; за Обект ОБЕКТ № 2 - „ОФИС“ с адрес: *** - главница в размер на 132.65 лева за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак „-“ вкл., лихва за забава за периода от 09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. в размер на 11.21 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 132.65 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № 3091/2022 г. на ПРС, включително и в частта за възложените разноски.

1

Решението е обжалвано и се иска отмяната му във всички уважителни части като неправилно, необосновано и постановено при. съществени нарушенията процесуални правни норми поради, непълно и неясно разпределена доказателствена тежест и недадени указания за тежестта и вида на доказване след въведени с отговора на ИМ възражения, включително и в частта за възложените разноски. Възразява, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила поради непълно и неясно разпределение на доказателствената тежест и недадени указания за тежестта и вида на доказване, дължим от страните. В допълнение се твърди, че решението в обжалваната част е постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд. Твърди се, че неправилно съдът е приел за доказано наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответната страна.

Анализират се представените заключения по СИЕ и СТЕ, като се твърди, че решаващите изводи на съда противоречат с установеното от вещите лица. Оспорва се и размерът на присъдените в полза на ответната страна разноски с оглед размера на отхвърлените искове.

Въззиваемият оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства, СТЕ и СИЕ пред РС факти и обстоятелства. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.

Основният спорен по делото въпрос, въведен и като предмет на въззивното обжалване, е правен по своя характер, и е съсредоточен върху правния въпрос за наличието на валиден договор между страните за продажба на топлинна енергия.

Предявени са по реда на чл. 415 ГПК главни искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

2

Установява се по делото, че процесните топлоснабдени имоти-обекти представляват ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – КАФЕ и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - ОФИС, което не е спорно между страните и в каквато насока са доказателствата по делото. Понятието "стопански нужди", или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е по – широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че процесните топлоснабдени имоти не са предназначени за задоволяване на собствени битови нужди, доколкото представляват ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – КАФЕ и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - ОФИС, което сочи на небитово ползване на топлоенергията. Следователно ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ПЗР на ЗЕ, тъй като имотите, за които е доставяна топлинната енергия представляват ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – КАФЕ и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ ОФИС, които по самото си предназначение не следва да се ползват за битови нужди.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ договорното отношение по продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие от една страна, а от друга страна – клиента на ТЕ за небитови нужди. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди /стопански нужди/, е императивна. Установеното в нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от страните.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, което по необходимост зависи и от неговото предназначение, доколкото жилищен обект може да се ползва за небитови нужди, но обратното е невъзможно. В този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ за битови нужди. Това следва и по аргумент от мотивите на ТР № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, че правото собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдените имоти придава по салата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди.

От така цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на ТЕ, какъвто в случая не се установява да е бил действащ за процесния период между страните по делото.

Напротив установява се от приетия по делото Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № *** г., че между ищеца „Топлофикация- Перник” ЕАД, като "Продавач" и трето лице - Е. И. Д., като "Купувач", е бил сключен писмен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди за топлоснабдяване на процесните имоти-обекти.

Настоящият въззивен състав намира, че въпреки уговорения в договора пет годишен срок – 3 до *** г., изпълнението на договорните задължения и от двете страни е продължило и след изтичането му, с което е активирана уговорената между страните клауза за автоматично продължаване действието на договора за още една година – т. е. до *** г. След изтичане и на този срок, и двете страни са продължили изпълнението на задълженията си по него – продавачът на топлинна енергия е продължил да я доставя до обекта, а купувачът – е продължил да я потребява без да направи възражения, като от 14.07.2015 г. до края на процесния период, купувачът Е. И. Д., макар да не е заплащал начислените му от продавача сметки за потребената топлинна енергия, продавачът „Топлофикация- Перник” АД е осчетоводил издадените от него фактури като задължения към купувача Е. И. Д. за доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 77, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, топлоподаването на клиент на ТЕ се прекратява в абонатната станция, когато клиентът е подал заявление до топлопреносното предприятие, както и при условията, предвидени в договора. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението, като лицата по /за които е изтекъл уговорения срок на договора, както и тези, които са подали заявление за прекратяване на топлоснабдяването/ се считат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Както се установява по делото, ищецът не е прекратил доставянето на топлинна енергия до топлоснабдаваните имоти след изтичане срока на договора, каквото право е имал, съгласно разпоредбата на чл.

77, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. От своя страна, купувачът Е. И. Д. не е направил възражение в 15-дневен срок след прекратяване на договора, за доставената му нежелана топлинна енергия, нито е направил възражения в 15-дневен срок след срока за плащане на първата фактура за начислената му сметка за потребената топлинна енергия, съгласно уговорения срок за възражения в договора, както и съгласно чл. 32 от Общите условия, нито се е възползвал от възможността да подаде заявление за прекратяване на топлоподаването, съгласно чл. 77, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Такова възражение не е направил и собственикът на топлоснабдяваните обекти, съобразно разпоредбата на чл. 50, т. 3 от Общите условия. С оглед продължилото двустранно изпълнение на договора при същите условия, съдът намира, че по взаимно съгласие на двете страни, изразено с конклудентни действия, е било продължено действието на сключения между страните Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № *** г., за неопределен срок, като същия договор се е трансформирал в безсрочен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, при същите условия. Дори да се приеме, че в случая не е спазена писмената форма за действителност на договора за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, сключен между продавача „Топлофикация- Перник” АД и купувача Е. И. Д. по силата на изразеното и от двете страни съгласие за продължаването му, по силата на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ продавачът „Топлофикация- Перник” АД и купувачът Е. И. Д. не могат да се позовават на нищожността, тъй като от установеното по делото тяхно поведението може да се заключи, че не са оспорвали действителността на договора, а са приели без възражения продължилото изпълнение на доставки на топлинна енергия и след изтичане срока на договора, и продавачът „Топлофикация- Перник” АД е 4 осчетоводил издадените от него фактури като задължения към купувача Е. И. Д. за доставената топлинна енергия. Ето защо, въззивният състав приема, че и след 14.07.2015 г. и до края на процесния период – 30.04.2020 г., ищецът е продължил топлоснабдяването на имоти ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – КАФЕ и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - ОФИС /от приетата по делото СТЕ/, като е продължил да начислява цената на доставената топлинна енергия по партидата с абонатен *** на името на абонат Е. И. Д.. Установява се от СИЕ, че за начислените суми за доставената топлинна енергия ищецът ежемесечно е издавал фактури по ДДС, съставени и осчетоводени в ищцовото дружество, са издадени на името и за задължения за партида с шифър *** на името на абонат Е. И. Д.. Установеният от СИЕ факт на осчетоводяването от ищеца на фактурите за доставената топлинна енергия за процесния период, издадени от ищеца, не е оспорен от ищеца. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че едва след процесния период 01.12.2013 г. - 30.04.2020 г. между ищеца „Топлофикация- Перник” АД и ответницата В. Г. Б. е бил сключен писмен Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № *** г. за топлоснабдяване на процесните имоти-обекти.