Решение № 265 от 29.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. ХАСКОВО, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря р. А. Г. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500276 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от адв. Б. К., пълномощник на Д. К. С.и на К. Т. С., двамата от гр. ***.

С Решение № 201 / 09.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1825/2025 г., РС Хасково е осъдил Д. К. С., ЕГН ********** и К. Т. С., ЕГН **********, двамата от гр.***, ул.*** № ***, да заплатят солидарно на С. В. В., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № ***, сумата в размер на 5 989.29 евро с ДДС, представляващи половината от стойността на заплатения от него неотложен ремонт на покрива на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес – гр.***, ул.*** № ***, съобразно дела на ответниците /1/2 ид. ч./ от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 160.63 евро.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Д. К. С. и К. Т. С., който чрез пълномощника си адв. К. обжалват в срок. Твърдят,че обжалваното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът приел,че се касае за извършване на спешен ремонт,без който сградата е щяла да получи 1 сериозни увреждания. Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Хасково и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на въззиваемия С. В. В. от гр. ***, с който оспорва подадената въззивна жалба.

Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

В съдебно заседание въззивниците с писмено становище вх. № 7557/02.07.2026 г. поддържат подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски във въззивната инстанция, представляващи платено възнаграждение на адвокат. В случай,че съдът приеме така предявения иск е основателен, правят искане за разсрочване на задължението, като твърдят,че и двамата са с минимални пенсии и е невъзможно да заплатят тази сума наведнъж.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява. С писмено становище вх.

№ 6985/17.06.2026 г. адв. К. оспорва жалбата. Поддържа доводите изложени в писмения отговор. Поддържа искането за заплащане на разноски във въззивното производство.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Направените от въззиваемия разноски във въззивното производство са в размер на 1600 EUR - платено възнаграждание на адвокат съгласно договор от 21.04.2026 г. Въззивниците са направили възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на адвокат. Направеното възражение е основателно и следва да бъде уважено. Предвид фактическата и правна сложност, проведеното едно съдебно заседание, в което не се е явила страната 2 и нейният пълномощник и с оглед материалния интерес, платеното възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено до минимума, предвиден в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед на това двамата въззивници,общо,следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направени по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 743,55 евро- платено възнаграждение на адвокат.

Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, предявен от С. В. В. от гр.*** против Д. К. С. и К. Т. С., двамата от гр.*** за заплащане солидарно на сумата в размер на 11 714.04 лева с ДДС /след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 09.02.2026г./, представляваща половината от стойността на заплатения от ищеца С. В. неотложен ремонт на покрива на съсобствената им жилищна сграда, находяща се на адрес - гр.***, ул. *** № *** съобразно дела / ½ идеална част/ на ответниците от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 11.07.2025г. до окончателното й изплащане, които суми да бъдат заплатени по посочена от ищеца банкова сметка

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в предявения размер, в който го е уважил. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на постановеният съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е отговорил обосновано на направените възражения. За да постанови атакуваното решение съдът е приел,че по делото е безспорно установена необходимостта от извършване на ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда с оглед ползването й по предназначение. Приел е,че стойността на разходите по 3 ремонта са доказани, поради което е уважил така предявения иск. Тези изводи на съда са правилни и както се посочи, че споделят от въззивната инстанция.

Основното възражение на жалбоподателите се свежда до това дали този ремонт е бил наложителен и съответно относно сторените за ремонта разходи.

Пред РС Хасково е депозирано заключение на ВЛ, което не е оспорено от страните и в частност от ответниците, жалбоподатели във въззивната инстанция. В проведеното на 09.02.2026 г. съдебно заседание ответниците са били представлявани от адв. М.. В това съдебно заседание е проведен разпит на ВЛ, поставени са въпроси и не е налице оспорване от някоя от страните или направено искане за поставяне на допълнителни въпроси или допълнителна експертиза.

Видно от заключението на ВЛ е,че наличните течове, които са установени, са налагали извършването на ремонт на покрива. Отлагането му би предизвикало по-големи щети, според заключението на ВЛ. В заключението е посочено,че по дъските на обшивката под керемидите, по ребрата и гредите има следи от намокряне, но няма изгнили дървени елементи по покривната конструкция и такива не са сменяни. ВЛ е констатирало следи от стари течове по комини в таванското помещение на ищците с отронена мазилка и кафяви петна. Следи от течове са констатирани по стената в дневната стая, петна по латекса и подпухнала шпакловка. По тази стена от външната стена са установени следи от намокряне и нарушена шпакловка на външната топлоизолация на втория етаж. Според заключението на ВЛ сградата е построена през 1970 г. и до този момент не е бил извършван ремонт на покрива, не е имало хидроизолационен материал, поради което е било необходимо да се извърши цялостен ремонт на покрива.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателите,че след като няма изгнили греди и конструкцията е здрава, извършването на ремонта не е било наложително. Наличието на течове в помещенията на ищците, установената отронена мазилка и нарушена шпакловка на външната изолация на втория етаж е достатъчно да се приеме,че ремонтът е наложителен. Не е необходимо да се чака компрометирането на гредите и покривната конструкция или настъпването на други по-сериозни поражения в имота на ищеца, за да бъдат предприети действия по ремонтирането на покрива.

Неоснователно е и възражението,че заключението на ВЛ е едностранно и 4 непълно, т.като не е извършен оглед в техния имот. Безспорно е,че такъв оглед в частта, собствена на ответниците не е извършен. Без значение е какви са причините за това. Не се твърди от страна на ответниците,че в тяхната част има теч. Наличието или липсата на теч и компрометиране на мазилка в имота на ответниците не би могло да изведе извод, различен от направения за необходимостст от извършването на ремонт на покрива. Ако в имота на ответниците има теч, то това с още по-голяма сила обосновава извод за необходимостст от извършване на ремонт. А ако няма – не следва да се остави да се уврежда имота на ищеца и да се стигне до по-сериозни повреди в покривната конструкция.

Неоснователно е възражението и относно стойността на извършените работи. ВЛ е дало стойността на вложените материали и труд в заключението, което не е оспорено в съдебно заседание на 09.02.2026 г. Допълнително, при изслушването, ВЛ е посочило че при определяне на стойността е взело предвид стойностите, дадени от фирмата изпълнител, както и средните пазарни цени. ВЛ е посочило,че средните пазарни цени са по-високи от цените, на които са закупени материалите от фирмата изпълнител, което вероятно е резултат от това,че фирмата ги закупува по цени на едро.

С оглед изложеното въззивният съд намира,че искът е основателен и доказан в предявения размер, в който следва да бъде уважен. Като е достигнал до този извод първоинстанционния съд е постановил правилно по същество решение, което следва да бъде потвърдено.

В производството пред въззивния съд, с писмено становище вх. № 7557/02.07.2026 г. въззивниците са направили искане за разсрочване на задължението, в случай,че решението бъде потвърдено. Искането си са мотивирали с това,че и двамата са пенсионери и не разполагат със средства, с които да покрият дължимата сума наведнъж. Към молбата не са представени писмени доказателства за доходите на въззивниците и за тяхното имуществено състояние.

Няма пречки това искане да бъде направено за първи път във въззивната инстанция, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно чл.241 ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Както се посочи към 5 искането не са представени доказателства за доходите на въззивниците и за тяхното имуществено състояние. Независимо от това, очевидно, предвид възрастта 90 г. и 85, и двамата са пенсионери и разчитат на доходите си от пенсия. Дори този размер да е над минималния размер на пенсиите / минималната пенсия от 01.07.2026 г. е в размер на 346.87 евро/ заплащането наведнъж на задължение от 5 989.29 евро с ДДС би затруднило въззивниците.

С оглед на това съдът намира,че следва да разсрочи плащането на задължението на 12 равни месечни, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане в сила на настоящото решение. При определяне на този срок съдът взе предвид и това,че въззивниците са заплатили възнаграждение на адвокат в размер на 664,68 / 1300 лв./ в производството пред първонистанционния съд и 500 евро в производството пред въззивния съд, поради което разсрочването за срок от 12 месеца, с месечно плащане от около 500 евро, не би затруднило изключително въззивниците.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 201 / 09.03.2026 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1825 по описа на съда за 2025 г.

РАЗСРОЧВА по искане на Д. К. С., ЕГН ********** и К. Т. С., ЕГН **********, двамата от гр.***, ул.*** № *** изпълнението на дължимата сума в размер на 5 989.29 евро с ДДС, представляващи половината от стойността на заплатения от С. В. В. неотложен ремонт на покрива на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес – гр.***, ул.*** № ***, съобразно дела на ответниците /1/2 ид. ч./ от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2025г. до окончателното й изплащане, която сума молителите са осъдени да заплатят с Решение № 201 / 09.03.2026 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1825 по описа на съда за 2025 г., като дължимите суми бъдат изплащани на 12 равни месечни вноски с падеж на първата вноска - един месец от датата на влизане в сила на настоящото решение.