Решение № 627 от 23.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Плевен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20224430201947 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №22-0938-001934 от 06.06.2022г. *** на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на И. И. А. от гр.Плевен ул. ***, административни наказания глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. И. А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна *** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №539226 от 16.05.2022г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 16.05.2022г. в 13:30 часа в гр.Плевен, ж.к.

***, с посока на движение ул. „Железничар“ жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил Мерцедес С320 с рег. № ***, умишлено поднася задната част на автомобила, като рязко подава газ и извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Използва пътя за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител В. К. Л. и свидетеля Х. В. Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Л. и свидетеля Д. се установява, че изпълнявайки служебните си задължения на територията на град Плевен, получили сигнал за т. нар. дрифт в междублоковото пространство в ж.к. „Сторгозия“, пред училище ***. Според актосъставителя Л. и свидетеля Д., когато пристигнали на мястото установили спрели пред училището автомобили, както и свидетея-очевидец В. Н. В.. Според свидетеля В. В. водачът на автомобила – жалбоподател в настоящото производство, умишлено е форсирал автомобила и е извършил въртене на гуми, контролирано приплъзване от едно платно в друго, като с тези действия е създал опасност за останалите участници в движението и намиращите се в близост пешеходци. Свидетелят В. е категоричен, че лично е възприел действията на жалбоподателя А., поради което е сигурен, че става въпрос за умишлено поднасяне на автомобила. Според свидетеля В. описаните действия са били осъществени при сухи метеорологични условия, т.е същите не биха могли да бъдат причина за неправомерното поведение на водача. Според показанията на свидетеля В. от въртенето на гумите на автомобила на жалбоподателя освен пепел са хвърчали и малки камъни и поради това, че автомобилите на сина и дъщерята на свидетеля били паркирани в близост, той 2 помолил жалбоподателя да преустанови действията си. От показанията на свидетеля В. се установява, че жалбоподателят самонадеяно му отговорил, че ще му платят колата. Според свидетеля В. след като жалбоподателят отказал да преустанови действията си, той се обадил на телефон 112. От показанията на актосъставителя Л. и свидетеля Д. се установява, че същите са изгледали видеозаписи от камери за видеонаблюдение и са възприели лично поведението на водачите на автомобилите, като са видели пушеците от гумите и са чули звука от гумите. Според актосъставителя Л. и свидетеля Д. действията на жалбоподателя А. и другите водачи на автомобили били извършени в деня на тържественото завършване на училището. От показанията на актосъставителя Л. и свидетеля Д. се установява, че същите излезли с *** и *** на училището и извикали водача на автомобила – жалбоподател в настоящето производство, който не отрекъл да е правил дрифт. Актосъставителят Л. и свидетелят Д. са категорични, че жалбоподателят е извършвал с автомобила т.нар. дрифт, като е въртял автомобила на едно място чрез рязко форсиране на двигателя, и това е станало на път, отворен за обществено ползване.Според актосъставителя Л. и свидетеля Д. при отварянето на автомобила от жалбоподателя отвътре излизал пушек и миришело на гума. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Л. и свидетелите Д. и В., тъй като показанията им са логични и изясняват детайлно възприетата от тях неправомерна маневра от страна на жалбоподателя А., с която същият е създал опасност за движението на път за обществено ползване. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че управляваният от него автомобил не е извършвал т.нар.дрифт по път отворен за обществено ползване.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И. И. А. е извършил нарушение по чл.

104б, т.2 от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и 3 лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.

Съобразно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товар. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т.2 ЗДвП , а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи, че свидетелите Л., Д. и В. не са били в управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. В наказателното постановление е достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се 4 установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила и въртенето на гуми чрез форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетеля очевидец – свидетелят В.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията на жалбоподателя А. са извършени в централната част на населеното място при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението.

От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

5

По отношение възражението на жалбоподателя, че не е доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателят А. е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия.

В конкретния случай умишленото подаване на газ и завъртането на задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Видно от събраните по делото доказателства основната идея при шофирането на жалбоподателя А. е било забавление по недопустим от закона начин, за което ясно говори ненужното подаване на газ при извършване на маневра завой надясно и завъртането на задната част на автомобила, въртене на гуми чрез форсироне на двигателя. Последните действия, извършени по оживени улици създават опасност както за самия водач в случай, че същият не успее да овладее автомобила или не притежава необходимия опит при шофиране, така и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.