Решение № 101 от 20.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Русе, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520102213 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, /с предишно наименование “Теленор”, със седалище гр. София, чрез адв. В. Н., с която са предявени установителни искове срещу А. Й. Х., ЕГН **********, от гр. *** на обща стойност 769,80 лв. по издадени 4 бр. фактури, както следва:

1./ с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 156,21 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, от които: 50,88 лв. за отчетен период 15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.; и 105,33 лв. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за отчетен период от 15.11.2021 г. – 14.03.2022 г.; 2./ с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за съществуването на вземане в общ размер от 159,81 лв., от които: 123,06 лв. - неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.03.2021 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink; и 36,75 лв. по Договор за лизинг от 11.03.2021 г. за пакет базови аксесоари;

3. с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 453,78 лв., от които: 49,98 лв. по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.за предпочетен мобилен номер *** и 96 лв. за неизпълнение по Договора за услуга интернет за дома и поради невръщането на предоставеното устройство HUAWEIB311-221 withAntenna; 110,79 лв., по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за предпочетен мобилен номер ***; 197,01 лв. по Договор за лизинг от 11.03.2021 г., за устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink;

Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен представител адв. П. И., АК Русе, която счита исковете за допустими, но неоснователни.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд Русе, съдът е издал в полза на „Йеттел България”ЕАД, срещу А. Й. Х., ЕГН ********** , заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на769,80 лв., представляващи главница незаплатени задължения по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен мобилен номер ***; Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ***; Договор за лизинг за устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink и по Договор за лизинг за пакет базови аксесоари, ведно със законната лихва върху главницата за период от 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 7 вр. ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК „Йеттел България” ЕАД е предявило против А. Й. Х., установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД ищеца следва да докаже съществуването на облигационно правоотношение по договор за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с по чл. 345 ТЗ лизингодателят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил на лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното. А по иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка в договора за мобилни услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията. В настоящият случай, с оглед отговора, следва да докаже, че са заплатени задълженията в дължимия размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка.

Всъщност страните не спорят относно сключеният помежду им договор за мобилни услуги. Следователно същите установяват възникналите облигационни правоотношения между тях по него. Ответникът, чрез процесуалния си представител не оспорва задължението по договора за мобилни услуги и признава главницата в общ размер от сумата 156,21 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, от които: 50,88 лв. за отчетен период 15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.; и 105,33 лв. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за отчетен период от 15.11.2021 г. – 14.03.2022 г., за които суми ответника не представя доказателства за плащането им и претенцията в тази част следва да бъде уважена.

Няма спор между страните и по отношение на сключения помежду им договор за лизинг, че е възникнало валидно правоотношение по договора за лизинг, че лизингодателят е предоставил на лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното, а ответникът не е заплатил възнаграждението за ползване и не е върнал вещта по см. на чл.

2

345 от ТЗ. Безспорно се установи вземането на ищеца в общ размер от 453,78 лв., от които:

49,98 лв. по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.за предпочетен мобилен номер *** и 96 лв. за неизпълнение по Договора за услуга интернет за дома и поради невръщането на предоставеното устройство HUAWEIB311-221 withAntenna; 110,79 лв., по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за предпочетен мобилен номер ***; 197,01 лв. по Договор за лизинг от 11.03.2021 г., за устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink, за които суми ответника не представя доказателства за плащане и претенцията в тази част следва да бъде уважена.

Съдът не приема за дължима претенцията за неустойката, поради следните съображения:

С Договора за мобилни услуги, на който ищецът обосновава искането си за неустойка, се предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Съдът приема, че тази клауза е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите.

Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.

№ 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.

Предвид гореизложеното следва, че начислената в общ размер от 453,78 лв., от които: 49,98 лв. по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.за предпочетен мобилен номер *** и 96 лв. за неизпълнение по Договора за услуга интернет за дома и поради невръщането на предоставеното устройство HUAWEIB311-221 withAntenna; 110,79 лв., по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за предпочетен мобилен номер ***;

3

197,01 лв. по Договор за лизинг от 11.03.2021 г., за устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink неустойка се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските на ищеца следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от исковете, като по заповедното производство от общо 505 лв. се дължи сумата 207,05 лв. А по настоящото производство от общо 1105 лв. разноски съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата 453,05 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Оле Бьорн Шулстъд срещу А. Й. Х., ЕГН **********, от гр. ***, както следва:

- на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата в общ размер от 156,21 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, от които: 50,88 лв. за отчетен период 15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за услуга интернет за дома от 01.12.2020 г.; и 105,33 лв. за предпочетен мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г. за отчетен период от 15.11.2021 г. – 14.03.2022 г.;

- на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за сумата в общ размер от 159,81 лв., от които: 123,06 лв. - неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.03.2021 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual Pink; и 36,75 лв. по Договор за лизинг от 11.03.2021 г. за пакет базови аксесоари; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РРС.