Определение № 647 от 04.09.2025, Районен съд - Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Севлиево, 04.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б. Д. Коева като разгледа докладваното от Б. Д. Коева Гражданско дело № 20254230100791 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 130 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Р. П. Ц. срещу Б. К. И.. С исковата молба, по която е образувано настоящото производство са предявени обективно съединени искови претенции със следния петитум:

1.Да прогласи за нищожна сделката обективирана в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 191, том I, рег. № 1830, дело № 185 от 23.04.2023 г./, поради накърняване на морала и добрите нрави, поради нереално ниската продажна цена, спрямо пазарната, съответно поради нулева стойност на продажната цена. 2. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че сделката е дарение, да бъде развалено дарението, поради това, че г-н Ц. е в тежко финансово и здравословно състояние и се е нуждаел и все още се нуждае от издръжка, която надарената не му е предоставила. 3.В условията на евентуалност, ако съдът счете, че сделката е дарение, ще ви молим да бъде развалено дарението, поради това, че ищецът бил в тежко финансово и здравословно състояние и се е нуждаел и все още се нуждае от издръжка, която надарената не му е предоставила. 4. В условията на евентуалност процесният договор да бъде развален, на основание чл.87, ал.2 и ал.3 ЗЗД. 5.Евентуално, предявеният иск да бъде уважен на основание на упражнявано от ищеца давностно владение в периода от сключване на сделката (26.04.2013г) и досега, непрекъснато, повече от десет години, на основание на чл. 79, ал.1 ЗС и Ц. да бъде признат за собственик на процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в която се оспорва предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като недопустим и се излагат аргументи в тази насока, във връзка с извършени откази от искове по водени между страните други граждански дела със същия предмет.

1

След като се запозна с материалите по делото, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

След извъшена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че между страните в настоящото производство са били образувани гр.д. № 1100/2020 г. по описа на РС – Севлиево и гр.д. № 967/2023 г. по описа на РС – Севлиево.

Първото от горепосочените дела е образувано по искова молба на Р. П. Ц. срещу Б. К. И., с която се иска прогласяване на недействителността на сключен между страните договор, обективиран в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 191, том I , рег. № 1830, дело № 185 от 23.04.2023 г./ /индивидуализиран в исковата молба по регистрите на Служба по вписванията/, поради привидност, липса на съгласие, без основание, в противоречие с добрите нрави, както и при условията на евентуалност е предявен иск за развалянето на процесния договор, поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка /поради твърдение за симулация на договора/, както и за развалянето му, поради неплащане на цената.

Производството по първото дело е било прекратено с Определение № 260073 от 15.02.2021 г. поради депозиран отказ от иск на осн чл. 233 ГПК от страна на ищеца.

Определението на съда е влязло в законна сила.

Второто от горепосочените дела е образувано по искова молба на Р. П. Ц. срещу Б. К. И., с която е бил предявен положителен установителен иск за собственост на обективирания в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 191, том I, рег. № 1830, дело № 185 от 23.04.2023 г./ /индивидуализиран в исковата молба по регистрите на Служба по вписванията/ недвижим имот, на основание нищожност на извършената сделна поради привидност – продажната цена не била заплатена, нито бил уговаряна таква, липса на съгласие и сключена без основание, евентуално се твърди, че ищецът е придобил имотът предмет на атакуваната сделка на основание придобивна давност.

Производството по второто дело е било прекратено с Определение № 972 от 22.12.2023 г. поради депозиран отказ от иск на осн чл. 233 ГПК от страна на ищеца.

Определението на съда е влязло в законна сила.

Според чл. 233 изр. Второ от ГПК, при отказ на ищеца изцяло от спорното право той не може да предяви отново същия иск, а предявения такъв е недопустим.

С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена.

Доколкото фактическите твърдения и направени искания и заявените такива по гр.д. № 1100/2020 г. и гр.д. № 967/2023 г. по описа на РС – Севлиево и в настоящото производство напълно се припокриват, съдът намира, че така предявените искове за прогласяване на договора сключен между страните за недействителен на основание 2 противоречие с добрите нрави, симулация, респ. отмяна на дарение /при уважаване на иск за прогласяване нищожността поради симулация/, както и исковете за разваляне на договора поради неплащане на уговорената продажна цена и положителния иск за собственост основан на давностно владение се явяват процесуално недопустими.

В правната теория волеизявлението на ищеца по чл. 233 ГПК се обяснява като негово твърдение за неоснователност на иска /че твърдяното право не съществува/, както и като изявление за изоставяне на търсената искова защита, респективно желание на ищеца съдът да се десезира от разглеждане на правния спор. Застъпено е в доктрината виждането, че законодателят удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови спора между тях, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на присъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. Като аргумент в подкрепа на това разбиране в теорията се сочи разпоредбата на закона, която предвижда, че след като се откаже от спорното право ищецът не може да предяви отново същия иск, ако е постановено решение то се обезсилва, когато отказът е направен пред въззивна или касационната инстанция, т. е. процесът е станал недопустим, съответно недопустимо е станало постановяването на решение по съществото на спора. Без помощта на решение, сам по себе си, отказът поражда сила на присъдено нещо.

С оглед очертания в действащия ГПК фактически състав на отказа от иск /чл.

233 от ГПК/ и вече описаната правна същност на едностранното процесуално действие на ищеца, законът, с оглед удовлетворяване на легитимния интерес на ответника за правна защита, равностойна на тази, която би получил чрез съдебното решение, вместо да задължава съда да постановява решение с отнапред определено съдържание, е предвидил той да прекрати делото. На това прекратяване е предадена СПН, която е прикрепена пряко към отказа от иск. Така, без помощта на съдебно решение сам по себе си отказът поражда СПН, която прави недопустим висящия исков процес /чл. 233, изр. 3 от ГПК/, защото превръща неговият спорен предмет в безспорен. Ответникът получава чрез отказа от иска същото, което би получил чрез отхвърлянето на иска по същество /аналогичен е законодателният подход и в чл. 228, ал. 2 от ГПК – отказът от иск и тук е несъвместим с продължаване на процеса срещу първоначалния ответник, за да бъде постановено решение въз основа на отказа от иск/. Последицата от отказа от иск обхваща всички отражения на СПН, вкл. и нейното зачитане от следващ съд и от другите държавни органи.

Следва да се отбележи, че ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право, поради което последващ иск за същото право, но на друго основание е допустим, съответно допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност на прехвърлителна сделка, след 3 отхвърляне на иск за нищожност на тази сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а като част от основанието на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. В този смисъл и заявените по предявения по гр.д. № 967/2023 г. по описа на РС – Севлиево положителен установителен иск за собственост твърдения за нищожност на обективираната в атакувания нотариален акт правна сделка, като част от основанието на иск за собственост, се припокриват със заявените, както с настоящата искова молба твърдения, така и с тези по гр.д. № 1100/2020 г. по описа на РС – Севлиево.

В депозираната пред настоящия състав искова молба, по която е образувано настоящото производство, единственият предявен иск с друго фактическо основание е този, по който се твърди, че договорът е бил сключен поради „подвеждане“, „шантаж“ и неразбиране свойството и значението на извършеното, каквито твърдения не са инкорпорирани в предходните искове молби депозирани от ищеца срещу ответницата.

С оглед противоречията в твърдението по отношение на тези пороци на атакуваната сделка, съдът с Разпореждане №1801/13.08.2025 г. е дал подробни указания на ищеца да уточни фактическите си твърдения относно психическото състояние на ищеца към момента на сключване на сделката и тези относно наличие на „шантаж“, като е указано и да бъде формулиран съответен петитум.

В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, с която обаче не са изпълнени дадените указания, като отново е посочено, че ищецът е бил „подведен“, а и не е разбирал свойството и значението на извършеното. В молбата схематично са посочени част от предявените искове, без да е формулиран съответен петитум, който предопределя пределите на произнасяне на съда и неговото сезиране.

Съобразно изложеното, съдът намира, че по така предявения иск, който изложените фактически обстоятелства обосновават извод, че заявената претенция е с правно основание чл. 29 ЗЗД или чл. 31, ал. 1 ЗЗД – отново неизяснено /доколкото съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от ищеца/, не са били изпълнени указанията, като не е формулирано съответно искане, нито по единия фактически състав, нито по другия, а по останалите предявени искове е налице СПН, обусловено от извършентие откази от иск депозирани по гр.д. № 967/2023 г. и по гр.д. № 1100/2020 г. по описа на РС – Севлиево.

С оглед гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, в частта с която са предявени искове за прогласяване на недействителността на сключения между страните договор, обективиран в нотариален 4 акт за покупко продажба на недвижим имот № 191, том I, рег. № 1830, дело № 185 от 23.04.2023 г. поради накърняване на добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/, поради симулация, респ. за отмяна на дарението, както и за разваляне на договора, поради неплащане на цената и по положителен установителен иск за собственост на основание изтекла придобивна давност.

В останалата си част исковата молба подлежи на връщане, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на допуснатите нередовности.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гр. дело № 791/2025 г. по описа на РС – Севлиево по отношение на искове за прогласяване на недействителността на сключения между страните договор, обективиран в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 191, том I, рег. № 1830, дело № 185 от 23.04.2023 г. поради накърняване на добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/, поради симулация, респ. за отмяна на дарението, както и за разваляне на договора, поради неплащане на цената и по положителен установителен иск за собственост на основание изтекла придобивна давност на осн чл. 233 изр. 2 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото и В Р Ъ Щ А исковата молба в останалата й част, поради неотстраняване на допуснатите нередовности.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Габрово.