Протокол № 159 от 24.03.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 159 гр. Разград, 10.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330102088 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. С. от АК – Разград.

ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, явява се лично и с процесуалния си представител адв. С. от АК – Разград.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от ЕТ. Х. Х. против ГЮЛШ. М.

АЛ., с която моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати сключеният между тях граждански брак поради това, че е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Смята че родителските права по отношение на детето Г. Е. следва да се упражняват от майката, а бащата да заплаща определена от съда ежемесечна издръжка, както и режим на лични отношения с детето.

АДВ. С.: Поддържаме молбата.

АДВ. С.: Поддържаме отговора на исковата молба.

ПРИСТЪПВА към доклад по делото:

Производството е образувано по постъпила искова молба от ЕТ. Х. Х. с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Н. С. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр. Р.******, срещу ГЮЛШ. М. АЛ. с ЕГН ********** с. Б.л.*********, с която се моли за прекратяване на гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Ищецът счита, че родителските права по отношение на детето Г.

Е. следва да се упражняват от ответницата, а той следва да бъде осъден да заплаща определената от съда издръжка. Посочва, че ще се съобрази с определения режим на лични отношения с детето Г. Е.. Нямо претенции за разноски в случай на споразумение с другата страна.

ИЩЕЦЪТ сочи, че с ответницата са сключили граждански брак на **** г. От брака си имат родено едно дете – родената на **** г. Г. Е. Х. с ЕГН 1

**********. Ищецът твърди, че работи и живее в Кралство Белгия от дълги години. Имал възможност веднъж в годината и за кратко да посети България .

По тази причина със съпругата му взели решение тя да отиде при него, за да живеят заедно като семейството. С оглед взетото решение той положил много усилия – наел достатъчно голямо жилище за него, съпругата си и детето им, направил превод на всички необходими документи за тяхното пребиваване в Белгия. Детето започнало да посещава детска градина, а съпругата му езикови курсове. През това той работил нощни смени, осигурявайки издръжката на себе си, съпругата си и детето им. В един момент ответницата му заявила, че не и харесва да живее в Белгия и е взела решение да се завърне при родителите си в България. Ищецът се опитал да я убеди и задържи в Белгия, но без успех. След това ответницата заедно с детето им се завърнала в България. Ищецът се опитал да и обясни, че не може да осигури такъв живот в България и че ще успява да се завърне само за няколко дни в страната.

Посочил, че това може да стане причина за разпадане на семейството им.

Ищецът включително се завърнал в България да проведе разговори със съпругата си, но тя отказала да тръгне с детето им за Белгия.

В СРОКА на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответницата посочва, че с ищеца са съпрузи от 2009 г. Твърди още, че за период от около четири месеца се опитА. да живеят заедно в Белгия, където работил съпруга и. Оспорва посоченото от ищеца и твърди, че причината да си тръгне с детето от Белгия и да се прибере в България е поведението на ищеца, който я е изгонил от дома си. Същият ден ищецът употребил алкохол.

Сам настоявал пред ответницата за развод. След завръщането си в България ответницата многократно го молила да се прибере в България, за да запазят семейството си. Включително разговаряла за същото с майката на съпруга си.

На практика двамата били във фактическа раздяла от месец ноември 2020 година. След това не са живеели заедно. От момента на раздялата ищецът спрял да полага грижа за финансовата издръжка на детето си, не изпращал никакви средства. От момента на раздялата всички грижи, включително финансовата издръжка за детето, се полагА. от ответницата с помощта на майка си. Становището на ответницата е, че брака им съществува само формално, тъй като не поддържа никакви отношения със съпруга си. Счита също, че бракът следва да бъде прекратен. По отношение на родителските права спрямо малолетното дете Г. Х., счита че следва тя да ги упражнявам, каквото е фактическото положение към момента. Относно личните отношения на детето с неговия баща, предвид това, че последния работи в Белгия и не може да консумира тези отношения пълноценно, предлага на съда те да бъдат осъществявани веднъж месечно последната събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 16:00 ч. в неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащ с платения и годишен отпуск. Досежно дължимата месечна издръжка дължима в полза на малолетното дете Г. и с оглед доходите на ищеца, моли съда да го осъди да плаща издръжка в 350,00 лева, платима до пето число на текущия месец ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. С оглед неплащането на издръжка от страна на ищеца от месец ноември 2020 година, моли съдът да осъди ищеца да заплати издръжка за минало време, а именно от м. ноември 2020 година. Ответницата сочи, че няма претенции за ползването на семейното им жилище, както и за имуществото, придобито по време на брака им.

ИСКОВАТА молба за прекратяване на гражданския брак между страните при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание 2 в разпоредбата чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, като ищецът изрично посочва произнасяне относно вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство. Заедно с този иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще (чл. 322, ал. 2 от ГПК).

СЪДЪТ приема като насрещен иск направеното искане от ответницата за осъждане на ищеца за заплащане на издръжка за минало време, а именно считано от м. ноември 2021 г. В тази връзка съдът е указал в едномесечен срок от получаване на съобщението другата страна да подаде писмен отговор.

СЪДЪТ допълва, че в посочения срок от съда е подаден писмен отговор, чрез процесуален представител на Е. Х. Х., която посочва, че оспорва отговора на ответника, че съпругът и Е.Х. я бил изгонил от Белгия и това я принудило да се върне в България. Поддържа изцяло твърденията си в тази насока в исковата молба и посочва, че Г.А. не е пожелала да живее заедно с него в чужбина, че е осигурил дом и достатъчно средства за семейството си, работейки в чужбина и възможност за много добро образование за детето им. Оспорва твърдението, че не се е грижил за финансовата издръжката на семейството си и твърди, че е отишъл да работи в чужбина, като е помолил съпругата си и детето да отидат при него. Сменил жилището, където живеел сам и наел жилище, достатъчно и за тримата, за което заплащал по-висок наем. Дълго след това се е наложило да живее в това жилище и да плаща по-висок наем, тъй като очаквал съпругата му да го е напуснала само за няколко месеца. Посочва, че работил денонощно, превеждал всеки месец по-голяма сума, и по-голямата част от трудовото си възнаграждение е превел на съпругата си Г.А.. Твърди, че преводите по нейна сметка са общо за сумата от 30 000 лева, доказателства, за което ще представи в съдебно заседание, чрез документи издаден то Банка ДСК клон Разград. Твърди, че сумите които е превеждал са достатъчни за издръжка на детето им през следващите 5 и повече години. Оспорва поради това претенцията за издръжка за 1 г. назад, считано от м. ноември 2020 г.

СЪДЪТ счита, че с посоченото в писмения отговор не се засягат изводите на съда и проекта за доклад, а именно кои обстоятелства следва да докаже едната и кои - другата страна, и в този смисъл разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. С.: Ищцовата страна е запозната с доклада и нямаме възражения по него. В свое разпореждане сте задължили ищеца като баща на роденото дете, да представи своите доходи една година назад. Във връзка с това разпореждане, моля да дадете възможност на ищецът да изложи съображения в този смисъл. Изложението ще е, защото е безработен от лятото на 2020 г. и поради тази причина не може да представи писмени доказателства.

АДВ. С.: Също нямаме възражения по доклада. След приемането му ще заявим допълнително становище

КАТО взе в предвид становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, който се съдържа в мотивите на горното определение.

СЪДЪТ като взе предвид, че приложените към молбата доказателства са допустими, относими и необходими за разглеждането на молбата О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателствата по делото: приложените към исковата 3 молба, а именно удостоверение за раждане на Г. Х., удостоверение за сключен граждански брак издаден от община Лозница, както и приложените към отговора на исковата молба служебна бележка изх. № 372/17.11.2021 г. издадена от детска градина

„Детелина“ Разград от директора, удостоверение издадено на ГЮЛШ. М. АЛ. изх. № 1922/18.08.2021 г. издадена от ЕДЕА РИТЕЙЛ АД.

В ЗАЛАТА се явява Х. М. – социален работник, която посочва, че социален доклад няма, тъй като не е подписан. Изготвен е, но не е подписан, поради технически причини и съответно не е депозиран.

АДВ. С.: Възразявам по този начин да се изслушва социалния доклад.

Трябва да е подписан по точно определения от закона ред и от когото трябва.

Госпожата няма компетенциите да го направи, има определен ред, който е драстично нарушен по този начин. Възразявам да се процедира по този ред и да се нарушават правата на моят доверител.

СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК: В дирекцията определението на съда е заведено на 24.01.2022 г. Социален работник беше с временна нетрудоспособност. Социалният доклад е неофициален, нося го за моя информация, не е подписан от директора на дирекцията. Аз си го нося при изслушването да не сбъркам дати и години. Моля да бъда изслушана в съдебно заседание, тъй като не може да изпълним определението на съда в частта, с която сме задължени да представим социален доклад. Моля да бъда изслушана в съдебно заседание, за да отпаднат задълженията по Закона за „Закрила на детето“.

АДВ. С.: Моля да ни дадете възможност да се запознаем с доклада. Ако ще говори това което е написано е безсмислено.

АДВ. С.: Предоставям на съда. Моля да ни дадете възможност да се запознаем с доклада.

СЪДЪТ дава 10 мин. почивка на страните да се запознаят с документа, посочен от социалния работник.

СЛЕД дадената почивка заседанието продължава с участието на ищецът, процесуалният му представител, ответницата, процесуалният и представител и социалният работник.

АДВ. С.: Категорично съм против изслушването на социалния работник. Възразявам срещу всякакво изявление на присъстващата в залата госпожа. След като днес ми беше представен документ, който не мога да нарека социален доклад, и в рамките на няколко минути се запознахме с него.

Нямам възражение да се даде ход на делото. Да бъдат изслушани евентуално доведените от двете страни свидетели по делото. Моля след края на днешното съдебно заседание, да дадете възможност делото да продължи в следващо съдебно заседание с мен, като адвокат-повереник на ищеца. Да бъде изготвен социален доклада, който да обхваща всички условия и при двамата родители, както при бащата доказателства за неговия адрес, съда е изискал от НБДН.

Твърдим, че от раждането си до м. 07.2021 г. детето на страните в процеса е живяло именно на този адрес в с. С.в., на постоянният адреса на бащата. Ще помоля съда да задължи да бъде изготвен социален доклад с условията и при двамата родители. Моят доверител ще бъде в България и в утрешния работен ден, който позволява възможност за среща и с него във време, определено от социалния работник. Моля да задължите социалната служба да представи този доклад в необходимите и посочени от закона срокове за следващото съдебно заседание, за да имаме възможност да се запознаем и ние с него.