Определение № 1406 от 22.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1406 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502654 по описа за 2021 година Постъпила е частна жал б а вх.№12360/14.10.2021 г. о т „Агенция за контрол на просрочени задължения“-ЕООД, ЕИК:202527341,със седалищег р . София, ул.„П.Волов“ №29,,ет.3 чрез юриск.Хр.А. срещу разпореждане №17455 от 31.08.2021 по ч.гр.д.№1733/2021 на ПРС, 14 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 39372/15.07.2021 г. против длъжника Н. М. ИВ. поради неотстраняване на констатирани нередовности.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се върне делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени оплаквания, че Агенцията не е страна по сключения договор за поръчителство между “Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, поради което не може да го представи; че договорът за поръчителство влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни задълженията си по чл.4,т.1 или т.2 от договора за заем; счита, че с подадената уточнителна молба указанията на съда са изпълнени в цялост, както и че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ГПК.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените 1 доводи, намира за установено следното:

Съобщението за изготвения акт е получено на 10.9.2021 г., а ЧЖ е подадена на 16.09.2021 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следното:

Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ срещу длъжника Н. М. ИВ. на изпълнително основание по чл.410 ГПК. В заявлението по ч.гр.д.№11733/21 г. на ПРС,14 гр.с. заявителят е посочил, че претендира незаплатени суми по договор за паричен заем №3729093 между Н.И. и „Изи Асет Мениджмънт“АД; че поръчител на длъжника е “Файненшъл България“ЕООД, между които е сключен договор за поръчителство №3729093 за солидарна отговорност на това дружество с потребителя, в случай, че последният не изпълни задълженията си по заемния договор, както и че потребителят дължи възнаграждение по гаранционната сделка; поради неизпълнение на длъжника,поръчителят е платил и е встъпил в правата на удоволетворения кредитор; че с договор за цесия“Файненшъл България“ЕООД е цедирал вземането си на „Агенция за контрол на просрочени задължения“.

С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 ГПК – не е описана точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му периода, за който се отнася; с разпореждане от 17.07.2021 г. РС е оставил същото без движение, като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение, поради неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено.

Указанията са следните: 1. Какъв договор е следвало да сключи “Файненшъл България“ЕООД с „Изи Асет Мениджмънт“АД; 2. Възникнало ли е пр.отн. между “Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД за поръчителство – кога и за какви задължения; 3. Какво е конкретното пр.отн. между “Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, с което се твърди да се платени задължения по договора за заем.

В указания срок е постъпила уточняваща молба от АКПЗ от 17.8.2021 г., в която е казано, че на 10.07.2019 г. между “Файненшъл България“ЕООД/поръчител/ и „Изи Асет Мениджмънт“АД /кредитор/ е 2 сключен рамков договор за поръчителство, с който поръчителят се задължава към кредитора да отговаря солидарно с потребители по договори за потребителски кредити, сключени с кредитора; че агенцията като цесионер не е страна по този договор, поради което не може да го представи; че същият би могъл да се изиска от третото лице по реда на чл.192 ГПК в евентуално исково производство.

ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането.

Неправилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, поради това, че заявителят не е представил договора на кредитодателя с поръчителя, тъй като съгласно чл.410,ал.3 ГПК – когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, по който потребителят е страна, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, които в случая са представени: ПОС констатира, че със заявлението по чл.410 ГПК, заявителят е представил договорът за паричен заем, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и потребителят Н. М. ИВ., както и договор за предоставяне на поръчителство №3729093, сключен между “Файненшъл България“ЕООД/поръчител/ и Н. М. ИВ..Не е необходимо съгласно цит.разпоредба представянето в заповедното производство на договора на кредитодателя с поръчителя, както и договора за цесия и доказване на уведомяването на длъжника запрехвърляне на вземането, което доказване се извършва в хода на исковото произвоство по чл.422 ГПК.

Съгласно чл.410/3/ ГПК – когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора и всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ. Целта на разпоредбата е да охрани правата на потребителите чрез проверка от съда за наличието на 3 неравноправни клаузи.

В производството по чл.410 ГПК не се прилагат доказателства освен посочените в ал.3 на чл.410 за разлика от това по чл.417 ГПК, поради което съдът следи единствено дали заявлението отговаря на формалните изисквания, съгл. чл.411 ал.2 от ГПК.

Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се върне на РС за произнасяне по същество на зааявлението по чл.410 ГПК - жалбата е основателна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №17455 от 31.08.2021 по ч.гр.д.№1733/2021 на ПРС, 14 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 39372/15.07.2021 г. от„Агенция за контрол на просрочени задължения“-ЕООД, ЕИК:202527341,със седалище- гр. София, ул.„П.Волов“ №29,,ет.3 против длъжника Н. М. ИВ. поради неотстраняване на констатирани нередовности.

ВРЪЩА делото на ПРС, 14 гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно изложените мотиви в настоящето определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4