Акт от 20.01.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе, 20.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА

БАСАРБОЛИЕВА при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 576 описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Община Борово, представлявана от кмета на Общината против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г. на Ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 (ОПРЧР 2014-2020) и Заместник министъра на труда и социалната политика, в частта по т. 2 от решението, с която се отказва верификация на разходи в размер общо на 6036,77 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г.

В жалбата са наведени възражения както за нищожност на оспорения административен акт, така и за неговата унищожаемост. Твърди се, че Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. е било изменено с Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. като последното решение е отменено досежно процесните разходи, при осъществен съдебен контрол с влязло в сила решение на АдмС – Русе, постановено по адм.д. № 383/2019 г. на съда. На следващо място, в жалбата се развиват и доводи, че оспореното решение за верификация по искане за окончателно плащане се явява нищожно поради противоречието му с постановеното решение по адм.д. № 383/2019 г. по описа на АдмС – Русе, оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. № 12283/2019 г., въпреки че административният орган изрично се е позовал на тези решение в оспорвания акт. Прави се искане за отмяна на решението на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. и Заместник министъра на труда и социалната политика в оспорената част като незаконосъобразно, а алтернативно – прогласяването му за нищожно в същата част. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по делото – Ръководител на управляващия орган УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и Заместник министъра на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недопустима и алтернативно като неоснователна. Твърди, че в жалбата не е посочен надлежен ответник, а освен това от наведените от жалбоподателя доводи можел да се направи извод, че жалбоподателят целѝ оспорване на влязло в сила решение за верификация по искане за междинно плащане, което е недопустимо. По същество, ответникът, в депозиран отговор по жалбата, сочи, че в случая не е правено искане от жалбоподателя за възобновяване на производството в условията на чл. 99 от АПК в законоустановения срок, поради което липсва основание за преразглеждане на решението за отказ да се верифицират процесните разходи. Становището на ответника е, че не е налице противоречие с постановените решения на АдмС – Русе и ВАС, а точно обратното - същите са приложени точно в съответствие със закона. Направено е искане жалбата да бъде отхвърлена като в полза на ответната страна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Навежда се и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020 рег. № BG05M9OP001-4.001-0002-C01 Община Борово е бенефициер (по договор бенефициент) на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 174 733,64 лв. по ОПРЧР 2014-2020, BG05M9OP001-4.001 „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“, за изпълнение на проект BG05M9OP001-4.001-0002 „Иновативни подходи за предприемачество и стартиране на самостоятелна заетост в Община Борово“.

В хода на изпълнение на проекта жалбоподателят – Община Борово е депозирал пред УО на ОПРЧР 2014-2020 г. искане за междинно плащане № 2 за периода 02.01.2018 г. – 30.06.2018 г. По искането, след проведена кореспонденция с бенефициера по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, УО на ОПРЧР 2014-2020 е издал Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г., с което е отказал да верифицира средства в общ размер на 33 592,28 лв., включваща сумата от 5 958,20 лв. по бюджетно перо 1.1 „Разходи за трудови и други възнаграждения“, касаеща възнаграждения и осигуровки на три лица, включително и М.З., както и сумата от 1 369,08 лв. по бюджетно перо 1.4 „Разходи за командировки на лица получаващи възнаграждение по т. 1.1.“, включваща изплатени командировъчни пари на четири лица, включително и М.З.. Отказът за верифициране на разходите (възнаграждения, осигуровки и командировъчни) за М.З. е аргументиран с обстоятелството, че жалбоподателят е представил трудови договори за посоченото лице, сключени на 30.01.2018 г. и 16.03.2018 г., с работодател Клуб Отворено общество – Русе, които са подписани от Здравкова и в качеството на служител, и в качеството на представляващ работодателя.

Срещу това решение за верификация, в частта на неверифицираните разходи, бенефициерът не е подавал жалба.

На 31.01.2019 г. Община Борово е подала искане за окончателно плащане № 3, с което е заявила за верифициране 134 368,18 лв. разходи за периода 13.03.2018 г. – 31.12.2018 г. С документите към искането били представени трудови договори, сключени между М.З. и Клуб Отворено общество – Русе, като за работодател трудовите договори са подписани от лице, изрично упълномощено за това с протокол на Управителния съвет на Клуб Отворено общество - Русе, а съдържанието и датите на договорите били идентични с представените с предходното искане за плащане. По подаденото искане за плащане № 3 УО на ОПРЧР 2014-2020 г. се е произнесъл с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на Решение за верификация BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. С това решение е отказано верифицирането на средства общ в размер на 17 176,91 лв. (по т. 2 от решението), подробно описани в пет подточки. Точка 2.1. е за неверифицирана сума от 11 093,56 лв., включваща повторно предявени разходи за възнаграждения и осигуровки за М.З., както и за допълнително трудово възнаграждение на Д.Я., без да са диференцирани сумите за всяко от лицата.

Точка 2.2. е за сума от 342,27 лв. за командировъчни разходи на М.З., а т. 2.4. включва неверифицирани разходи в размер на 3 840,00 лв. по бюджетен ред 5.5. „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга“, от които 2 608 лв. са повторно предявени разходи по договор за транспорт за 6 лица, които не са верифицирани поради неверифициране на разходите за трудово възнаграждение на М.З..

Със същото решение №

BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. (в т. 3) на основание чл. 99, ал. 2 от АПК е изменено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. като е увеличен размерът на неверифицираните разходи (съответно са намалени верифицираните такива) с допълнително неверифицирани средства в размер на 594,00 лв. по бюджетни пера 6.1 и 7.1.

Община Борово оспорила постановеното решение по искането за окончателно плащане само в частта по цитираните по-горе точки – т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.4, с аргументи, че е налице валидно възникнало трудово правоотношение между М.З. и Клуб Отворено общество – Русе и разходите за трудово възнаграждение и осигуровки на служителя, както и произтичащите от трудовото правоотношение други разходи – за командировки и транспорт, следва да бъдат верифицирани. По жалбата е образувано адм.д. № 383/2019 г. по описа на АС – Русе /приложено в настоящото производство/, което е приключило с постановяване на Решение № 36/08.08.2019 г. С решението съдът уважил жалбата на Община Борово и отменил решение за верификация по искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. в оспорената част – по т. 2.1, т.

2.2 и т. 2.4 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

В мотивите на решението се сочи, че при произнасянето си УО на ОПРЧР не е посочил правното основание, въз основа на което е отказал верификацията на процесните разходи. Освен това, съдът е приел, че при липса на надлежно установяване по съдебен ред на недействителността на трудовите договори с М.З., УО незаконосъобразно се е произнесъл с постановения отказ за верифициране на разходите, произтичащи от тези договори. Доколкото в т. 2.1 от решението за верификация освен разходите по трудовите договори с М.З. са включени и разходи, отнасящи се до друго лице – Д.Я., и при липса на възможност за диференцирането им, съдът е отменил решението в тази част общо. Отмяната на тази част от решението за верификация по ИОП има за последица и отмяна в частта по т. 2.2 и т. 2.4, по които отказът е мотивиран именно с отказа по т. 2.1.

Решението на АС-Русе е било предмет на касационна проверка по адм.д. № 12283/2019 г. по описа на ВАС, VІІ отд., което е приключило с постановяване на Решение № 9844/17.07.2020 г. С решението си ВАС е обезсилил решението по адм.д. № 383/2019 г. на АС – Русе в частта, с която е отменено решението за верификация от 27.05.2019 г. на УО на ОПРЧР по т.2.4, но само за разходите над 2 608 лв., а в останалата част решението на АС – Русе е оставено в сила. Върховният административен съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че административният акт, в оспорената му част, няма годно правно основание, въз основа на което органът е отказал верификация на процесните разходи. Съдът е посочил следното: „Неправилно административният орган е приел, че с предходния отказ за верификация, който е влязъл в сила, незаконосъобразността на трудовия договор, сключен от М.З. като работодател и служител едновременно, е установена. …… Предходният влязъл в сила административен акт е неотносим към настоящия спор, тъй като трудовите договори, подписани от М.П., са представени именно във връзка с указанията на административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези указания не са съответствали със закона, тъй като още първия път са били представени трудови договори в писмена форма, съдържащи подписи на страните и уредба на елементите на трудовото правоотношение“. Цитирана е практика на ВКС, според която дори ако трудовият договор не е подписан от някоя от страните това не го прави недействителен, поради което в процесния случай подписването отново на същите трудови договори от изричен упълномощен представител на работодателя само валидира неговата първоначална воля за сключване на трудовия договор с М.З..

В изпълнение на влязлото в сила решение на АС – Русе по адм.д. № 383/2019 г. преписката е изпратена на УО на ОПРЧР за ново произнасяне по подаденото от бенефициера искане за окончателно плащане само за неверифицираните разходи по т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.4 (подточка първа).

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г., с което са верифицирани средства в размер на 7 018,77 лв. по б.ред 1.1, представляващи разходи за възнаграждения и осигуровки за М.З., предявени за периода на настоящото ИОП и е отказано верифицирането на сумата от 6 036,77 лв. (по т. 2 от решението) на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. Посочената сума по т.2 е формирана от 3 086,50 лв., предявени по б.ред 1.1; 342,27, предявени по б.ред 1.4 и 2 608 лв., предявени по б.ред 5.5. Със същото решение (по т. 3) е отказано и верифицирането на разходи в размер на 988,29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т.