Решение № 571 от 04.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20238002103229 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. С., [населено място] против решение № 2017 от 20.04.2023 г. по гр.д.№ 8649/2021 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 227972 от 27.09.2019 г. и решение № 20123540 от 25.05.2021 г. за отстраняване на ЯФГ, постановени по гр.д. № 9179/2011 г. по описа на Софийския районен съд, с които Д. Д. П. и Д. К. П. са осъдени на основание чл.72 ЗС да заплатят на Н. С. С. сумата 13173,23 лева – стойност на подобрения в УПИ [№] от кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., предявените от Н. С. искове са отхвърлени.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Съдът неправилно приел, че ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за подобрения. Сочи, че нито в отговора на исковата молба, подаден чрез назначения особен представител, нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивните жалби, подадени от името на двамата ответници, същите се позовават на изтекла погасителна давност за вземането.

Отхвърлянето на иска като погасен по давност е направено в нарушение на закона. Развити са и допълнителни съображения за неоснователност на възражение за погасителна давност: тъй като вилната сграда не била предмет на ревандикационния иск, вземането за подобрения, съставляващи нейното изграждане, ставало изискуемо от отнемането на владението върху нея, което се осъществило на 22.02.2011 г. с извършения въвод във 1 владение.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

С определение от № 1684 от 08.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за възможността въззивният съд да обсъжда погасителна давност при липса на направено в срока за отговор на исковата молба изрично възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.133 ГПК когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно. Относно правомощието на съда да отхвърли иска като погасен по давност е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения (например решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на І т.о.; решение № 177 от 26.11.2010 г. по т.д. № 46/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 50144 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2021 г. на III г. о. и други), съгласно която възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и тези за погасителна давност поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. По незаявено възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл.120 ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е започнало по осъдителен иск с правно основание чл.72 ЗС, предявен от Н. С. срещу Е. К., починала и заместена в процеса от Д. Д. П. и Д. К.

П., за заплащане на сумата 13995 лева – подобрения, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец, с които се увеличила стойността на имота на ответниците.

Отговор на исковата молба е подаден от ответниците чрез назначения особен представител адв. Ю. (л.74 от гр.д. № 9179/2011 г. на СРС). Оспорено е качеството на добросъвестен владелец на ищеца с довод, че ако е имал това качество, е могъл да направи в производството по насочения срещу него ревандикационен иск възражение за придобиване по давност с изтичане на 5-годишен давностен период. Оспорено е ревандикирането на имота и предаването на владението върху него на наследодателката на ответниците, както и извършването на подобренията от ищеца. Предявен е насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ищеца без основание и е направено евентуално възражение за прихващане на вземането на ищеца за подобрения с вземането на ответниците по насрещния иск. В отговора на исковата молба не е направено възражение за погасяване на исковата претенция за подобрение по давност.

В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 20.04.2016 г., процесуалните представители но ответниците са поискали ищецът да конкретизира кога са извършени отделните подобрения с оглед преценка дали вземанията за тях да се оспорят 2 като погасени по давност. Уточнението е направено с молба от 25.05.2016 г. и е възпроизведено в определението по чл.140 ГПК от 21.10.2016 г., докладвано на страните в съдебното заседание на 28.11.2016 г. С това уточнение исковата претенция е била редовно заявена, но възражение за погасителна давност не е заявено от ответниците нито в това заседание, нито по-късно в производството пред първоинстанционния съд.

Решението на СРС, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата, с която се е увеличила стойността на имота им вследствие извършените от него подобрения, е обжалвано с въззивни жалби, в едната от които за първи път се твърди погасяване на иска по давност (жалба вх.№ 3163287 от 09.10.2019 г., подадена от името на Д. К. П.).

Въззивната инстанция, след като е направила самостоятелен анализ на доказателствата във връзка с приложимата правна норма, намерила твърденията на ищеца за доказани, но отменила осъдителното решение и отхвърлила иска на касатора като погасен по давност.

Въззивният съд приел, че трябва да се произнесе по възражението за погасяване по давност на претенциите и след като констатирал, че тяхната изискуемост е настъпила повече от пет години преди предявяване на иска на касатора, го отхвърлила като погасен по давност.

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Направено след този срок възражение не следва да ес разглежда от съда. От правилото се допуска изключение само, когато страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да заяви възраженията си пред първата инстанция. В случая не е налице основание за такова изключение. Двамата ответници са били надлежно уведомени за производството с връчване на препис от исковата молба на назначения им особен представител, а впоследствие Д. К. П. е участвал чрез упълномощен адвокат. Валидно заявено възражение за погасяване на исковете по давност не е направено в срок. Направеното с въззивната жалба възражение е било преклудирано.

Затова въззивният съд неправилно е отхвърлил иска като погасен по давност.

Делото е изяснено от фактическа страна. Ищецът Н. С. е основал иска си на твърдения, че през 1992 г. придобил по договор за покупко-продажба недвижим имот, който оттогава владеел като добросъвестен владелец. Впоследствие имотът бил ревандикиран от първоначалната ответница Е. К., починала и заместена от ответниците Д. Д. П. и Д. К. П..

През периода 1973 г.- 2005 г. в имота били направени подобрения, вследствие на които стойността му била увеличена. Претендирал е сумата 13995 лева за следните подобрения: изграждане на ограда през 1973 г. – 250 лева; облагородяване на почвата през 1978 г. – 150 лева; засадени през 2000 г. две ябълки – 200 лева, две круши – 74 лева, асми – 275 лева; през 2002 г. две череши – 58 лева; през 2005 г. две праскови – 48 лева; изградена през 1991-1992 г. вилна сграда – 12640 лева; изградена в постройката електрическа инсталация през 1993 г. – 100 лева; изградена през 1994 г. водоснабдителна инсталация – 200 лева.

Относимите факти са следните: През 1991 г. праводателката на ищеца К. С. се е снабдила с констативен нотариален акт за право на собственост върху процесното дворно място, 3 придобито по давност. През 1992 г. ищецът Н. С. придобил от нея по договор за покупкопродажба дворното място с изградената в него едноетажна вилна сграда от 35 кв.м. С решение № 484/10 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1005/2009 г. на ВКС двамата са осъдени да предадат на Е. К. владението върху собствения й имот на основание чл.108 ЗС. Исковата молба с предявения ревандикационен иск е получена от Н. С. на 23.06.1998 г.

Установено е, че ищецът и праводателката му извършили следните подобрения в имота: поставили ограда, изградили вилна постройка с площ 35 кв.м., както и водоснабдителна и електрическа канализация; засадили две круши, две череши и една ябълка.

При тези данни предявеният иск е частично основателен. Ищецът има право да иска обезщетение само за направените от него подобрения. Основателно е възражението на ответниците, че ищецът няма право да получи обезщетение за подобренията, извършени от праводателката му. Правото на вземане за стойността на подобренията принадлежи на подобрителя, т.е. на лицето, направило разноски за подобренията, и на неговите универсални правоприемници /явяващи се приобретатели и на правото на вземане за подобренията/, а не на частни правоприемници на подобрителя /освен тези, придобили вземането на основание договор за цесия/. Според практиката на ВКС (решение № 152 от 09.07.2013 г по гр. д. № 11/2013 г. на I г.о.; решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр.д. № 2926/1994 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 373/2010 г. на ВКС, І г.о.), ако владелецът - подобрител прехвърли имота, правото на обезщетение за извършени подобрения не преминава автоматично към приобретателя по силата на договора, тъй като по начало ликвидацията на подобренията се извършва между собственика и подобрителя, освен ако последният не е прехвърлил изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на вземания, напр. чрез цесия. В случая ищецът е частен правоприемник по договор за продажба, в който жилищната сграда е описана, следователно е съществувала към момента на придобиването. Не може да се приеме, че е извършена от и за сметка на ищеца, няма и такива доказателства, затова той няма право да иска обезщетение за направените за изграждането й разходи.

Ищецът има право да получи обезщетение за направените подобрения в имота след като е придобил правото на собственост върху него. Той претендира права на добросъвестен владелец. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността на подобрителя е от значение към момента на извършване на подобренията. В случая облагородяването на почвата, изграждането на ограда и вилна постройка са извършени преди придобиването на имота от ищеца през 1992 г. и за тези подобрения обезщетение не му се дължи. Част от претендираните подобрения – засаждането на асма и овощни дървета са извършени от ищеца в качеството му на недобросъвестен подобрител, защото са след получаването на исковата молба, с която е бил предявен ревандикационния иск на Е. К.

(23.06.1998 г.) Само при извършването на водоснабдителната и електрическата инсталации на сградата ищецът е имал качество на добросъвестен владелец.

Като добросъвестен подобрител ищецът има право на увеличението в стойността на имота 4 на ответниците вследствие изграждане на тези инсталации. Изграждането на водоснабдителна и електрическа инсталации се установява от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, изготвена след посещение на място в имота. Заключението установява, че вследствие изграждане на сградата и инсталациите в нея стойността на имота се е увеличила с 12640 лева. Свидетелските показания установяват извършването на инсталациите в периода 1993-1995 г., който съответства на твърдението в исковата молба, а претендираната стойност съответно 200 лева и 100 лева не е оспорена от ответниците и се потвърждава от заключението на вещото лице. За направените в имота подобрения в качеството си на добросъвестен владелец ищецът има право да получи от собствениците на земята сумата 300 лева, с която се е увеличила стойността на притежавания от тях имот, със законната лихва от 02.03.2011 г. върху посочената сума.