Решение № 1544 от 19.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Пловдив, 19.12.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Петя

Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 2232 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба с вх. №

47844/22.07.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Ц.П. против Решение № 2708 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9678/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VIII – ми гр. състав, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С.Г.Ш. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 400 лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 5289388/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на праводателя на ищеца („Агенция за събиране на вземания“ ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/ 04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода 28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се иска същото да бъде отменено изцяло, а въззивният съд да постанови друго, с което да се произнесе по съществото на спора. Претендира се присъждане на направените в хода на производството разноски за държавна такса и възнаграждение в общ размер от 350 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. И. в качеството му на особен представител на ответника С.Ш., в който се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното решение, поради което моли да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 17527 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив е видно, че същото е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против С.Г.Ш., ЕГН ********** за сума в общ размер 908,84 лева, от които 400,00 лева – главница; 38,13 лева - договорна лихва за периода 27.07.2016 г. до

14.12.2016 г.; 125,00 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лева – такса разходи за дейност на служител; 254,10 лева - неустойка за периода 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г. /падеж на последната вноска/; 21,61 лева – лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Като парично вземане е претендирана и законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

В т. 9 в) от заявлението е посочено, че паричното вземане е за задължение по договор за паричен заем № 5289388, сключен между „Вива кредит“ ООД и С.Г.Ш. на 13.07.2016 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/ 04.04.2014 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г.

В т.12 от заявлението като обстоятелства, от които произтича вземането е посочено следното: На 04.04.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5289388/ 13.07.2016 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Отново се акцентира, че „Агенция за събиране на вземания“ АД (сега „Агенция за събиране на вземания“ЕАД), ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.

Пловдивски районен съд, приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението е издал заповед № 10636 от 06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

Доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя необходимостта да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, в срок от един месец от датата на уведомлението.

Видно от подадената искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, РС- Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумите подробно описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като обстоятелства от които произтича вземането на ищцовото дружество са посочени тези, фигуриращи в заявлението.

Настоящият въззивен състав, в хода на извършената от него служебна проверка констатира, че вземанията, описани в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са идентифицирани по размер и основание по същия начин и в депозираната в срока по чл. 415 ГПК искова молба пред РС- Пловдив. Вижда се, че в издадената от РС- Пловдив заповед № 10636 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2017г. като обстоятелство от което произтича вземането е отбелязано следното: Задължение по договор за паричен заем № 5289388/13.07.2016 г., сключен между Вива Кредит и длъжника, на което вземане кредитора е цесионер съгласно рамков договор за продажба на вземания (цесия) между него и

Вива Кредит ЕАД от дата 04.04.2017 г. На следващо място, кредиторът е индивидуализиран като „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* , въпреки че заявлението е депозирано от името на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********. Цитираното, води до извод за наличието на явно противоречие с правната идентификация на вземането, извършена от молителя в заявлението по чл.

410 ГПК, включително е налице несъответствие с индивидуализиращите белези на кредитора – заявител и този посочен в заповедта /правно- организационна форма, ЕИК/. От изложеното следва, че е налице очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 17527 /2017 г. по описа на РС- Пловдив, която районният съд, в хода на извършената от него проверка по допустимост на иска е следвало да констатира и да спре производството по делото на основание чл. 229 т. 4 ГПК до провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК, която съгласно т. 7 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение в заповедното производство, като преценката за наличието или липсата на очевидна фактическа грешка е на заповедния съд. Доколкото към момента на подаване на исковата молба с оглед изискванията на чл. 127 ГПК и на правото на защита на ответника срещу иска, не е налице нарочен акт от заповедния съд по отношение основателността за наличието на очевидна фактическа грешка, то районният съд е следвало да съобрази преюдициалността на поправката спрямо исковото производство и да спре последното. Едва след завършването на процедурата по чл. 247 ГПК е следвало да се произнесе по установителния иск за съществуване на вземането, посочено по един и същ начин както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба по чл. 422 ГПК.

В допълнение към гореизложеното следва да се има предвид, че искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на едно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Затова същия е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че иска се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правния интерес на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея заявителя ще може да се снабди с изпълнителен лист.

Предвид горното и с оглед обвързаността на материализираното в заповедта, респективно в исковата молба и впоследствие в решението по чл.422 ГПК се достига до извод за преюдициалност на производството по поправка на очевидна фактическа грешка на заповедта.

С атакуваното решение районният съд се е произнесъл по отношение на вземане, което е правно и фактически неопределяемо, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на друг състав на РС- Пловдив за произнасяне по предявения иск съобразно гореизложеното.

Предвид крайния изход на производството по отношение на дружеството- жалбоподател, не следва да бъдат присъдени направените разноски, като по въпроса за дължимостта им следва да се произнесе съдът, който разглежда иска по същество.

Воден от горното съдът,

Р Е

Ш И:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение

№ 2708 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9678/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VIII – ми гр. състав.

ВРЪЩА делото на друг състав на РС- Пловдив за произнасяне по предявения иск, при съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивната част на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.