Решение № 551 от 17.06.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 17 юни 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.05.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря Мария Богданова като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 926 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ленно” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5 срещу А.Н.Х. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че между „Ленно“ АД (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД)-заемодател и солидарните длъжници А.К.К.с ЕГН ********** и А.Н.Х. с ЕГН **********-заемополучатели бил сключен договор за заем – потребителски кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г., ведно с Приложение № 1-Погасителен план към него. Договорът бил сключен писмено, с нотариална заверка на подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с рег. № 583 в Нотариалната камара.

Сочи се, че съгласно Приложение № 1 към договора заемополучателите – солидарни дължници дължат периодични месечни погасителни вноски по заема в размер на 507,32 евро, с падеж 21-во число всеки месец, за периода от 21.10.2016 г. до 21.03.2017 г. Уговорено било дължимата сума да бъде погасявана по банков път, чрез преводи по посочена от заемодателя банкова сметка. ***ащания от заемополучателите, както следва: на 21.11.2016 г. сумата 536,86 евро с левова равностойност 1 050,00 лева, с която били погасени такси и разноски в размер на 75,00 евро, неустойка за забава в размер на 13,41 евро, договорна лихва в размер на 87,66 евро и част от падежиралата главница по вноска № 1 в размер на 360,79 евро и на 17.03.2017 г. сумата 200,00 евро с левова равностойност 391,00 лева, с която били погасени такси и разноски в размер на 166,71 евро и неустойка за забава в размер на 33,83 евро. На 08.11.2016 г. ищецът изпратил до ответника уведомление с изх. № 236, че поради забава, продължила 18 дни в изплащането на падежирало задължение по договора ищецът изменя лихвения процент на 36%, считано от 21.11.2016 г., като с оглед промяната размера на всяка месечна вноска става 547,02 евро. Поддържа се, че съгласно уговорките в договора уведомлението се счита за връчено, независимо дали е получено или не, тъй като е изпратено на последния посочен от ответника адрес. Въпреки извършените частични плащания, цялата процесна сума не била погасена.

Поради неизпълнението на солидарните длъжници-ответника и А.К.К.с ЕГН **********, на 07.12.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 5166/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 3191 от 11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 12.12.2019 г.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 877,72 евро – падежирала главница от вноска № 3 с падеж 21.12.2016 г. до вноска № 6 с падеж 21.03.2017 г. включително, съгласно Приложение № 1-Погасителен план към договор за заем – потребителски кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с рег. № 583 в Нотариалната камара, сумата 154,75 евро – договорна лихва по чл. 2.3, б. (а) и (b) от договора за периода от 22.11.2016 г. до 21.03.2017 г., сумата 2 915,00 евро – неустойка за забава по чл. 2.3, б. (с) и (d) от договора за периода от 22.01.2017 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 3191 от 11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 5166/2018 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

79, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ответникът А.Н.Х., чрез пълномощника си адв. Ц.М., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни по следните съображения: исковете са предявени въз основа на нищожен договор, сключен в противоречие с императивни законови разпоредби: чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 33, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК); процесният договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП); недействителността на договора за кредит има за последица липса на правно основание за заемополучателя да получи заемната сума, но тъй като разглежданата искова претенция по чл. 422 от ГПК почива на договорно основание и по аргумент от т. 11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК е недопустимо изменение на основанието на иска, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В заповедното производство-ч. гр. дело

№ 5166/2018 г. на Врачанския районен съд А.Н.Х. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е въвел възражения, че договорната клауза за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което неустойка не се дължи.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за заем – потребителски кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с рег. № 583 в Нотариалната камара, сключен между „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател, А.Н.Х. в качеството на заемополучател и А.К.К.в качеството на солидарен длъжник.

За обезпечаване на вземанията-предмет на договора, същият съдържа уговорка в чл. 4.3, че заемополучателят предоставя по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение на заемодателя финансово обезпечение чрез залог върху свои вземания в размер най-малко 3 600,00 евро по своя сметка № 202809, открита при Прайм Маркетс С.А. с идентификационен № 23072 IBC 2015, като обезпечение на цялата заемна сума, както и акцесорните вземания по заема.

Съгласно чл. 2.1, б. (b), т. 6 от договора и Приложение № 1 към същия заемополучателят се е задължил да заплаща периодични месечни погасителни вноски по сключения заем в размер на 507,32 евро с падеж всяко 21-во число на всеки месец, считано от 21.10.2016 г. в продължение на 6 месеца, като последната вноска следвало да бъде платена на 21.03.2017 г. Уговорено е дължимата сума да бъде погасявана по банков път. Съгласно чл. 2.3, буква (а) и (b) от договора, размерът на възнаградителната лихва е 5% на година върху усвоената и непогасена част от главницата на представения заем. Лихвата се начислява ежедневно за периода от деня, следващ датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема, изчислява се на месечна база 1/12 част от годишния размер за месец и се дължи в пълен размер от започване на месеца. Лихвата се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4. и погасителния план, представляващ Приложение 1 към договора, като лихви се дължат независимо от това дали за тях заемодателят е издал съответните счетоводни документи или същите са получени от заемополучателя. В чл. 2.3. (с) от договора е предвидено, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение по договора на съответната дата на падеж, същият дължи неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане. Неустойката се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването й. В чл. 2.3. (е) от договора е предвидено, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение по договора на съответната дата на падеж, същият е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на неизпълнението да предостави допълнително обезпечение по кредита – поръчителство, което да отговаря на следните условия: физическо лице с минимален осигурителен доход в размер на 1 000,00 лв. и със статут „редовен“ в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, или юридическо лице с печалба за последния отчетен период не по-малка от 12 000,00 лв. и със статут „редовен“ в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, или ипотека на недвижим имот с ликвидационна цена по експертна оценка минимум в двоен размер на цялото задължение по договора. В чл. 2.3. (f) от договора са предвидени последиците при непредставяне на обезпечение по чл. 2.3. (е), а именно размерът на лихвения процент, уговорен в чл. 2.3, б. (а) се изменя автоматично, без да е необходимо изрично уведомление на 36%. В чл. 5.1 от договора са изброени събития или случаи, представляващи неизпълнение по смисъла на договора. В чл. 5.2 са посочени последствията от неизпълнение по смисъла на чл. 5.1, като в б. а) е предвидено, че при настъпване на неизпълнение, което продължава повече от 7 дни или последиците от него не са възстановени в срок, заемодателят има право да обяви заема за предсрочно и незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по обезпечението и/или по останалото имущество на заемополучателя, както и да обяви за предсрочно изискуеми част или всички вземания по всеки друг договор, сключен между заемодателя и заемополучателя.

При обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем срокът за плащане, предвиден в чл. 2.4 (а) не се прилага, а заемополучателят се задължава да изплати на заемодателя усвоената сума по заема и всички други дължими суми по договора в срок от 7 дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.

Към датата на сключване на договора наименованието на дружеството ищец „Ленно“ АД е било „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД, видно от съдържанието на Търговския регистър.

Установява се от справка от банковите сметки на заемодателя, че вноската с падеж 21.12.2016 г. не е била погасена изцяло до датата на падежа. На основание чл. 2.3 (с) от договора е била начислена неустойка за забава в размер на 13,41 евро. Последвало е неизпълнение и по отношение на последващите вноски по договора за заем и Приложение № 1 към него.

Общата доброволно постъпила от ответника сума в изпълнение на договора е в размер на 736,86 евро, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца и представените справки.

Видно от приложените към молба с вх. № 4266/20.03.2019 г. на Врачански районен съд, от ответника принудително е събрана сумата 2 510,43 лв. с равностойност 1 283,52 евро, но същата е по друг договор за кредит и по друго изпълнително дело - № 282/2018 г. на ЧСИ Георги Борисов, докато по процесния договор за кредит е образувано изпълнително дело № 821/2018 г. на ЧСИ Георги Борисов.

Поради неизпълнение на договора по смисъла на чл. 5.1, т. (i)- забава на плащане и чл. 5.1, т. (iii) – липса на пълно и точно плащане на договорните задължения заемодателят е изпратил до заемателя уведомление, че използва правото си да измени лихвения процент на 36%, считано от 21.11.2016 г., като размерът на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент ще възлиза на 547,02 евро.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 417 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпили падежи на част от погасителните вноски по договора за заем, което обстоятелство е било налице към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

По отношение на наведеното от пълномощника на ответника възражение за наличие на нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност по смисъла на ЗЗП на уговорки в договора за паричен заем, съдът намира следното: