Определение № 1254 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1254 гр. София, 17.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500760 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. Г. К. срещу Определение № 583/05.02.2026г. по т. д. № 741/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по сметка на САС, по въззивната му жалба.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като е представил декларация, в която не е попълнил данните установени от съда, но това се дължи на неволен пропуск. Твърди, че тези обстоятелства, които е установил съда не променят извода, че не е в състояние да внесе държавната такса. Арендата в размер на 160 евро годишно се разпределяла на четирима наследника. От дружеството „Уайт нот“ ООД не бил получавал дивиденти. По отношение на осигурителния доход – той не свидетелствал за получавани от него суми, а само за размера на осигурителната му вноска.

Това, че е сключил трудов договор с възнаграждение 608,26 лева било обстоятелство възникнало след подаването на декларацията. Не му било възможно да заплати държавната такса в размер на 1 631,02 лв. или 833,93 евро. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса на САС.

Препис от частната жалба не се изпраща.

1

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт и разгледана по съществото си е отчасти основателна.

Жалбоподателят Д. К. е поискал с молба да бъде освободен от внасянето на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решението по по т. д. № 741/2024г. по описа на СГС, която е в размер на 1 631,02 лв. или 833,93 евро.

С молбата е представил декларация, с която е декларирал, че не работи, не притежава имоти, освен жилището в което живее, не е женен и не издържа деца; притежава 50 дяла от капитала на „Ол фор бизнес“ ООД.

СГС е извършил от своя страна, справки от които е установил, че са невярно декларирани от Д. Г. К. обстоятелства, което е основание да се откаже освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. Така, ответникът не е декларирал, че освен притежаваните от него дялове в дружеството „ОЛ ФОР БИЗНЕС“ ООД на стойност 50 лв., притежава още и дялове в търговско дружество „Уай Нот“ ООД, като видно от публичния ТРРЮЛНЦ те са на стойност 1700 лв. На следващо място, невярно е декларирането и относно получаваните от ответника средства, тъй като, видно от изисканата справка от НАП, осигурителният доход на Д. Г. К. от средата на 2025 г. е 1077 лв., а, считано от 06.01.2026 г. пък лицето е назначено на безсрочен трудов договор при размер на основно трудово възнаграждение от 608.26 лв., за което страната не е уведомила съда. Не на последно място, невярно в подадената от него декларация е и декларираното в частта за притежаваните имоти – видно от служебно направената справка чрез отдалечен достъп до Службите по вписвания, лицето е собственик на поземлени имоти в област Хасково. Нещо повече, установява се, че е вписан и договор за наем по отношение на четири поземлени имота, находящи се в област Хасково, като това обстоятелство не е намерило отражение в подадената от Д. К. декларация.

Като се е позовал на Определение № 434 от 03.06.2014 г. по ч. т. д. № 1159/2014 г. на ВКС, І т. о., Определение № 4425 от 04.10.2024 г. по ч. к. гр. д.

№ 2637/ 2024 г. на ВКС, ІV г. о. и др., съдът е приел, че се поставя под цялостно съмнение пълнотата и достоверността на подадената декларация, което съдът намира за достатъчно основание да отхвърли искането.

2

Настоящата инстанция намира, че макар и да са налице невярно декларирани обстоятелства, както и такива които са настъпили в последствие и не са декларирани, от всички тях не може да се направи извод, че страната е в състояние да заплати изцяло дължимата такса.

Въпреки, че се установяват доходи в минимален размер на лицето от трудово възнаграждение, то те не са достатъчни за заплащане на дължимата такса. Липсват доказателства за получени дивиденти от капитала на дружествата, в които участва лицето, както и е установено, че по банковите сметки на жалбоподателя е налице 52,90 евро.

Жалбоподателят отговаря на условията за частично освобождаване от държавна такса на база на декларираното от него и установеното служебно от съда.

С оглед другите обстоятелства от значение за произнасянето по чл. 83 ал.2 от ГПК, които са декларирани от жалбоподателя, съдът намира, че същия следва да бъде освободен частично от внасяне на държавна такса, като следва да внесе държавна такса в размер на 300 евро. В останалата обжалвана част, определението следва да бъде потвърдено.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и поради това се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, като не следва да препятства възможността на страната да получи съдебна защита на правата си. В същото време, заплащането на държавна такса и разноски, макар и не в нормативно дължимия размер, също представлява гаранция, че страната няма неоснователно и неоправдано да предявява съдебни претенции в защита на твърдени права.

По изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено частично.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 583/05.02.2026г. по т. д. № 741/2024г. по описа на СГС, в частта, в която е отказано освобождаване на Д. Г. К. от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ал.2 от ГПК над размера от 300 евро до 833,93 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

Освобождава Д. Г. К. от внасяне на държавна такса по въззивната му жалба, на основание чл. 83 ал.2 от ГПК по по т. д. № 741/2024г. по описа на СГС, над размера от 300 евро до дължимата държавна такса от 833,93 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4