Решение № 108 от 19.07.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Свиленград, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200233 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от 02.06.2021 година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция Митница Бургас), в което на Р. СТ. П. с ЕГН ********** от град Сливен, ул.„Стефан Пейчев” № 20, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 28 459.20 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -132 броя смарт телефони (пункт І).

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че същото било неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди още,че не били изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били несправедливи. В тази връзка моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото.

По така подадената жалба,първоначално е било образувано АНД №577/2021г. по описа на РС Свиленград , по което производство е постановено Решение, което е било обжалвано от АНО и с Решение № 269 / 21.04.2022г.,постановено по КАНД № 1188 по описа на АС Хасково за 2021 година,съдът е отменил Решение № 98/20.09.2021г., постановено по АНД № 577/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №568/2021 от 02.06.2021г. издадено от Началник отдел“ Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, в частта му по пункт II. Със същото съдът е отменил и Определение №246 от 1

22.10.2021г. по АНД №577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г. /в частта за разноските/ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград при съобразяване с мотивите на решението на касационната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и дава обяснения по случая като твърди,че телефоните ги закупила от гр.София , като заплатила по 20лева за брой и за закупените телефони получила фактура,която не можела да прочете,тъй като била на чужд език.

Целта й била да ги препродаде в Р.Турция за сумата от 30лева на телефон.

Твърди още ,че в личното си обяснения дадено по АНПр по погрешка е писала,че телефоните са били закупени в Сливен,където живеела ,вместо от София.

Пълномощника й адв.Г. моли съда да измени размера на наложеното наказание глоба,като съобрази заключението на вещото лице,като излага доводи в тази насока.

По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя за всички съдебни инстанции,като представя и списък на разноските.

Административно-наказващият орган /АНО/ - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас / п р е д и Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция Митници /, чрез процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваните части.

В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.

Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 19.02.2021 година, около 13.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „ Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с български държавен регистрационен номер СН 72 60 АХ, който автомобил бил управляван от българския гражданин Георги Цанев Тодоров.

В автомобила пътували -жалбоподателя и още три лица – Михаил Юлиянов Ямаков, Ангел Юлиянов Якимов и Наско Михайлов Христов.

Преди започване на тази митническа проверка, пътниците били поканени устно от митническия служител – свидетеля К. В. Арн. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи,но същите не декларирали нищо.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят К. В. Арн., пристъпил към извършване на митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която в дамска чанта, открил недекларирани 3 броя смарт телефони – част от предмета на нарушението, които се оказ али собственост на жалбоподателя.

2

Автомобилът заедно с пътниците бил насочен към гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, където в присъствието на двамата митнически служители – свидетелите А. и П. , жалбоподателя започнала да изважда сама от дрехите си и облепени по тялото й още 129 смарт телефони, представляващи останалата част от процесните стоки.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 21BG9931Н007510 от 19.02.2021 година.

В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и да ла в писмена форма жалбоподателят, посочила, че отритите 132 броя телефони били нейни, закупени били от Сливен и били предназначени за Турция.

П р и т е з и фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият извършител, свидетелят К. В. Арн. пристъпил на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 397/19.02.2021 година против жалбоподателя .

След съставянето на АУАН, жалбоподателят Р.П. била запозната със съдържанието му ,като екземпляр от него и е бил връчен лично, като с подписа си ,удостоверила получаването му, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 19.02.2021 година, като жалбоподателят посочила, че няма възражения срещу констатациите в Акта.

Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са били иззети с Разписка № 0194101.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 19.02.2021 година, процесните стоки са б и л и предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок /срокът преди настъпилите промени в ЗАНН/ не постъпило писмено Възражение.

Били задържани от жалбоподателя за обезпечение на глоба по така съставения срещу нея АУАН, сумата в размер на 1960лева.

Определена била стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 28 459.20 лв.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска” (сега Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издал процесното НП № 568/2021 на 02.06.2021 година.

В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.07.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно:

Стоянка Василева – майка на жалбоподателя Р.П.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

3

Както вече бе посочено ,както в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Р У С К А СТОЯНОВА П. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направила опит да пренесе през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не представлявало престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 28 459.20 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в А Н П по издаването му № 568/23.2.2021 година на Г Д „МРР” , ЦМУ при Агенция „Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебн ото заседание, проведено на 13.09.2021 година свидетели К. В. Арн. и П. Ив. П..

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от 18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началник а на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „МРР”.

Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началник ът на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година , се изменя Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална дирекция Южна морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална дирекция Митница Бургас”.

За установяване на сключена сделка от страна на жалбоподателя и закупуването на процесната стока предмет на обжалваното НП,както и целения резултат от закупуване на телефоните от страна на жалбоподателя бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел –С. Ф. Ас. ,който установява,че бил заедно с жалбоподателя ,когато закупила телефоните от София преди около година и половина,тъй като успяла да договори за бр телефон по 20лева и се снабдила с фактура за покупката,като целта й била да ги продаде в Турция с надценка.

По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от Заключението на която става ясно, че вещото лице съобразно поставената задача ,сочи че стойността на процесните телефони при износ ,съгласно пар.1,т.38 ,хипотеза втора от ДР на ЗМ изчислената стойност на база установени цени от вещото лице за мобилни телефони от процесната марка за 132бр. по 156,67лева били общо 20 680,44лева .

В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното Заключение,като същото е прието без да се изложат възражения от страните.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на 4 анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите К. В. Арн. и П.И. Богданов, предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.

Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата К. В. Арн. и П.И. Богданов да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на К.