Решение № 44 от 12.03.2026, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Свищов, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100616 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата И. И. М., чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърди, че нейния баща И.И.А., през 30-те години на миналия век, е получил в наследство от своя баща нива от около 2,300 декара в местността „Рахлето“ в землището на с. Царевец, общ. Свищов, в която засадил лозе и се грижил за него през целия си живот, а малко преди смъртта си разделил лозето на две и тези части предал на дъщерите си - съответно северната част от около 1,137 декара предоставил на дъщеря си Е.Ч., а южната част от лозето с площ от 1,121 декара - на нея. Твърди, че наследодателят И.А. е починал през 1982 година и от тогава южната част от лозето се владее от нея и от съпруга й М.

М., като двамата изкоренили старите лозови насаждения и засадили нови.

Построили малка двуетажна вила, външна тоалетна и вкопана в земята цистерна за вода, като декларирали вилата в данъчната служба и заплащали дължимите местни данъци. Навежда твърдение, че на 10.06.2010 година Община Свищов е актувала имота като ЧОС на основание чл. 19, ал.1 и ал.3 и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а по-късно - на 12.11.2019 година общината е преактувала имота. На 17.02.2023 година е вписала договор за аренда на имота, по силата на който й бил отдаден под аренда за срок от 25 стопански години, по който аренден договор арендаторът през 2024 година изкоренил всички насаждения в имота й, включил го е в масив и го засадил със слънчоглед. Посочва се, че след влизане в сила на кадастралната карта на земеделските земи това лозе било с идентификатор ***. Заявява, че от момента на придобИ.е на имота баща й е установил владение върху него, необезпокоявано продължило до смъртта му, а още преди неговата смърт 1 двете му дъщери получили от баща си посочените части от лозето и присъединили своето владение към това на техния наследодател. За времето от 30-те години на 20 - ти век, до 2024 година тя, след като била присъединила владението на своя баща, е упражнявала владение върху имота необезпокоявано, вследствие на което владение е придобила правото на собственост върху имота по давност. Описва, че наследодателят на ищцата – И.И.А. не се бил позовал на изтекла в негова полза придобивна давност и правото за такова позоваване било наследено от наследниците респективно от ищцата. Посочва, че междувременно сестрата на ищцата изкоренила своята част от лозето, а на 11.03.1985 година направила замяна с И.В. и заменила имота си с нива в местността „Куйговец“. Твърди, че съставения акт за частна общинска собственост бил в нарушение на закона по изложени в молбата съображения, включително че имотът на ищцата никога не бил одържавяван, не бил включван в кооперативни организации и се владеел от нея непрекъснато, а поради това, че не бил отнеман от собствениците му по отношение на него не следвало да се прилага ЗСПЗЗ и същият не е подлежал на възстановяване, затова и не съществувала възможност общината да го включи в т.нар. Остатъчен поземлен фонд. Счита, че посочената заповед на Директора на Областна дирекция Земеделие в Акта за общинска собственост бил нищожен административен акт, защото комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ не била материално компетентна да се произнася досежно земи, които не са били одържавявани и не са били включвани в кооперативни организации. С оглед уточнението в съдебно заседание се твърди, че от момента, в който Община Свищов го е дала под аренда, ищцата е загубила владението върху поземления имот. Там е останала само вилата, а лозето и плодните дръвчета били изорани и мястото било засадено с полски култури от арендатора. Моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: село Царевец, общ. Свищов, местност Рахлето, площ 1121 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, 4 категория, предходен идентификатор няма, номер по предходен план 101065, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***, за който е съставен

Акт за частна общинска собственост № 8814/12.11.2019г.. и да бъде осъдена Община Свищов да й предаде владението върху имота. Претендира разноски.

В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде уважен, като се присъдят сторените разноски. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на предявения иск – по безспорен начин се установило, че ищецът е собственик на имота, а е лишен от правото да го владее. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че ищцата е собственик на процесния имот, като никой от наследодателите на ищцата не се бил позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, затова и правото за такова 2 позоваване било наследено от наследниците респективно от ищцата. Ищцата и нейните наследодатели упражнявали владение върху имота непрекъснато, явно и спокойно от 30-те години на 20-ти век до 2024г.., което и довело до придобИ.е правото на собственост по давност. Посочва, че имота никога не е бил обобществяван, не бил включван в кооперативи и владението върху него не е било отнемано, за времето от 30те години на 20 век до 2024г. е бил владян от ищцата а преди това и от наследодателите и, следователно по отношение на имота не били приложим разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращ обществените отношения свързани с реституцията на имоти, отнети от техните собственици, а и имотът не е бил одържвяван или включван в ТКЗС или други подобни организации, следователно общината не е могла да придобие собствеността върху имота. Счита възражението за придобИ.е на имота по давност от страна на общината за неоснователно, тъй като имота бил актуван през 2010година, но не били представени доказателства общината да е завладяла имота, а се установило ,че до 2024година владението е било осъществявано от ищцата. След като имота бил влядан от частни лица до 2024 година нямало как да стане общинска собственост поради което и общината не е могла да придобие собствеността по чл. 25 от ЗСПЗЗ.

Претендира разноски.

Ответникът Община Свищов в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на исковата молба, тъй като по делото не се установявало, че процесния имот, описан от ищцата е идентичен с имота, включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за който е издаден АЧОС. Претендира, че искът е недопустим, тъй като предмет на претенцията е недвижим имот частна общинска собственост, от общинския поземлен фонд, който по силата на императивните разпоредби на чл. 86 от ЗС и чл.7, ал.1 от ЗОС, не подлежи на придобИ.е чрез придобивна давност. В случай, че иска бъде приет за допустим, взема становище за неговата неоснователност . Сочи, че процесните земеделски земи са предоставени в собственост на община Свищов на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, въз основа на административно решение, постановено през 2008 г. и в изпълнение на процедурата по преобразуване и разпределяне на земи от бившите ТКЗС и ДЗС. Сочи, че в тази връзка, за посочения имот са съставени и надлежно вписани в Имотен регистър към Служба по вписванията два Акта за общинска собственост, които притежават доказателствена сила до доказване на противното във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост. С оглед на това правото на собственост на общината било противопоставимо на всяко трето лице, включително и на ищцата, която към момента на издаването на актовете не е заявила права върху имота в рамките на предвидените от закона срокове и процедури. Сочи, че Община Свищов разполага с всички изискуеми документи, удостоверяващи нейното право на собственост върху имота, включително и надлежно съставени актове за частна общинска собственост, съответстващи на чл. 5 от Закона за общинската собственост, както и документи, произтичащи от административната 3 процедура по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тези доказателства потвърждават по безспорен начин правото на общината върху имота, предмет на настоящия спор. Твърди, че процесния имот попадал в обхвата на ЗСПЗЗ и правилно и законосъобразно е включен във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка твърди, че Заповед № РД-14-138/03.12.2008 г. била валиден административен акт издаден от компетентен орган. Следователно, претенцията на ищцата, се явявала лишена от правно основание и била непротивопоставима на валидно възникнало и вписано право на собственост на публичноправен субект — Община Свищов. В условията на евентуалност, твърди че Община Свищов е придобила имота на основание давностно владение. За процесния имот бил издаден АЧОС на дата 10.06.2010 г., от когато този имот е владян от ответника - Община Свищов спокойно, явно и необезпокоявано. Доказателство за това било включването му в регистъра на свободните за отдаване под наем имоти.

С оглед на изложеното Община Свищов придобила имота на основание давностно владение. Сочи, че ищцата не е заявила претенции за възстановяване по ЗСПЗЗ. От една страна, оспорва правната легитимация на ищцата за предявяване на иска, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не се доказвали твърденията й, че е наследник на процесната част от имота, за който да е възникнало право на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не са представени никакви доказателства как наследодателят на ищцата е придобил право на собственост върху процесния имот. Сочи, че от приложеното удостоверение за наследници, било видно, че наследодателят И.А. е оставил за наследници освен ищцата и сестра й - Е.Ч., още двама наследници - две дъщери: М.Н. и Й.Б.. Не били представени доказателства за поделяне на имота между наследниците или за извършен отказ от наследство. Счита, че ищцата не доказва наличие на собствени, конкретни и несъмнени действия по упражняване на фактическа власт върху имота със съзнание, че го държи като свой. Само по себе си наследяването на лице, което евентуално е осъществявало владение, не води автоматично до преминаване на владението към наследниците. За да бъдело признато владение в лицето на наследника, било необходимо той да предприеме действия, които ясно изразяват намерението му да държи имота за себе си като собственик. В конкретния случай липсвали каквито и да било доказателства за подобни действия от страна на ищцата, поради което претенцията й следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че ищцата не била възстановила имота по надлежния административен ред пред Службата по земеделие, поради липса на необходимите доказателства, установяващи по несъмнен начин собствеността й. Оспорва факта на осъщественото владение от ищцата. Въпреки твърденията на ищцата, че упражняваното от нея владение върху процесния имот е било явно, спокойно и непрекъснато, следвало да се подчертае, че за да е налице валидно придобИ.е по давностен ред, съгласно чл. 79 от Закона за собствеността, освен изброените признаци, владението следвало да бъде и постоянно и несъмнено.

С оглед на липсата на всички изискуеми законови предпоставки, не можело да 4 се приеме, че е налице валидно начало на придобивна давност, нито че такава е изтекла в полза на ищцата. Оспорва, че ищцата е владяла имота спокойно, явно и необезпокоявано. Доказателства в обратната насока били, че същата не е заявила претенции за възстановяване по администативен ред и за имота надлежно били съставени АЧОС. Доказателство било и включването на имота в регистъра на свободните за отдаване под наем имоти, както и сключеният Договор за Аренда от 16.02.2023 г. Тази пасивност в стопански и административен план, съчетана с липсата на каквито и да е било публични или частноправни действия от страна на ищцата до момента на предявяване на иска изключвло както възможността за придобИ.е на имота по давност, така и твърдения за владение или ползване с намерение за своене. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати образуваното производство като недопустимо. В условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от И. И. М. срещу Община Свищов иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище по същество. В писмено становище по делото моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.