Решение № 131 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110212570 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *****, ЕИК *******, представлявано от Г. Д. П.

– управител, чрез адв. Ч. - Н., срещу Наказателно постановление № 23-2500278/22.07.2025 г., издадено от за директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че при съставянето на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Счита се, че заключението на наказващия орган, че от страна на работодателя не са представени документи, относно предприемане на действия по връчване на заповед за прекратяване на 1 трудовото правоотношение на лицето Р. Н. Д. не отговаря на обективната истина, тъй като *****, ЕИК ******* е изпратило известие-покана до Р. Д. от 22.05.2025 г., която му е изпратена по куриер и е върната на работодателя като неполучена, поради изключен телефон, а впоследствие са правени и многократни опити за осъществяване на връзка по телефон, за които обстоятелства административнонаказващият орган е бил уведомен, но въпреки това не са били взети предвид. На следващо място се акцентира, че наказателното постановление е издадено на основание чл. 414, ал. 3 КТ, която разпоредба има множество хипотези, като административнонаказващият орган не е посочил коя точно хипотеза на правната норма има предвид, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Отделно от изложеното се поддържа, че работодателят е в ситуация на объркване, поради отсъствието на работника от 07.02.2025 г., когато служителят фактически е напуснал, не се е явявал на работа. В допълнение се излагат съображения за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения постановление да бъде отменено. се моли атакуваното наказателно

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч. - Н., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Претендират се сторените по делото разноски, за което се представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на

2 административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2025 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от *****, ЕИК *******, в обект на контрол – офис – база, находяща се в *************, като впоследствие проверката продължила по документи в периода от 12.05.2025 г. до 22.05.2025 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София.

В хода на проверката било установено, че дружеството ****** , ЕИК *******, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е прекратил на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 17.02.2025 г. със Заповед № 1195/17.02.2025 г. трудовото правоотношение на Р. Н. Д., ЕГН **********, на длъжност „***“, за което работодателят уведомил и ТД на НАП.

С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК проверяващите изискали от работодателя пълните трудови досиета на работниците с прекратени трудови правоотношения до момента на проверката, съгласно списък на работодателя.

В резултат на последното, дружеството – работодател ***** представило трудовото досие на Р. Н. Д., ЕГН **********, заемащ длъжност „***“. От извършената проверка на трудовото досие било установено, че в него е налична заповед № 1195/17.02.2025г. за прекратяване на трудов договор № 486/10.01.2025г., но липсвали данни заповедта за прекратяване да е връчена на лицето срещу подпис. В тази връзка проверяващите констатирали, че не е настъпил моментът на прекратяване на трудовия договор, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда – при прекратяване без предизвестие, писменото изявлението за прекратяване на договора да е получено от служителя, като въпреки това и след направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било установено, че на 17.02.2025 г. дружеството е уведомило съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор на лицето Р. Н.

Д., ЕГН ********** с декларирана дата на прекратяване на договора – 17.02.2025 г.

Предвид последното проверяващите приели, че не е настъпил моментът на прекратяване на трудовия договор между ***** и Р. Н. Д., а работодателят 3 е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до съответната Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите без да е налице валидно прекратяване на договора, поради което бил нарушен чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

За констатираното нарушение свидетелят Т., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 232500278/22.05.2025 г. на *****, ЕИК *******, в качеството му на работодател, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 3, ал.

1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите по него – М. Д. К. и К. Н. К., като бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на 22.05.2025 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 23-2500278/22.07.2025 г., издадено от з а директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл.

414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Т..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на 4 правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

От показанията й и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществената спрямо дружеството-жалбоподател проверка по спазване на трудовото законодателство и направените при нея констатации. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН.

Показанията на свидетеля Т. К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. В протокола за извършена проверка се проследяват етапите на контролната дейност и резюмирано действията, предприети в нейния ход, респ. констатираните обстоятелства, касаещи дейността на дружеството – въззивник. Съдържанието му е поставено в синхрон с показанията на инспектора от проверяващия екип, поради което и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на отразеното в него. Не се открива порок и относно датата на съставяне на протокола, който е изготвен към момента на приключване на проверката, протекла в период от време, чиито етапи са ясно разграничени.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в срока за обжалване на наказателното постановление, връчено на 29.07.2025 г., след 5 като жалбата е депозирана на 11.08.2025 г., поради което разглеждането й е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по – голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представените заповеди, както следва: Заповед № ЧР-968/14.07.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР-922/24.06.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР895/26.04.2024 г., длъжностна характеристика, Заповед № ЧР-80/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностна характеристика, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.