Решение № 4300 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4300 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110212507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от управителя В. Г. Д., чрез адв. Й. Л., *** против електронен фиш № 8504585541, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока допуснати при издаването на атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Застъпва се, че не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и че процесният ЕФ не отговаря на образеца, утвърден от АПИ. Относно задължителните му реквизити се поддържа, че нарушението е описано без нужната конкретика и без посочване на релевантните от обективна страна съставомерни факти, в това число времето и мястото на извършването му, и не е посочено дали устройството, с което е установено, е трайно прикрепено към земята или е било разположено в превозно средство. Твърди се, че е налице договор между санкционираното дружество и друго юридическо лице с цел заплащане на необходимите такси при предплатен баланс, при което е следвало АПИ да даде възможност за предеклариране на данните, преди да санкционира жалбоподателя, доколкото Регламент /ЕО/ за изпълнение 2020/204, предвижда изрично такава възможност. Алтернативно са развити съображения в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

За проведеното на 29.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

В хода на съдебните прения дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Не се явява и упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя – адв. Й. Л..

Наказващият орган се представлява от юрк. Д., който в хода на съдебните прения моли 1 жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден, тъй като същият е издаден от компетентен орган и съгласно уредената в ЗДвП процедура, издаден е в законоустановения срок и съдържа всички законови реквизити. Счита, че нарушението е доказано по несъмнен начин, респ. отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана.

Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 03.06.2021 г., в 16:36 часа, ППС специален автомобил „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18 000кг, брой оси 3 /три/, екологична категория Евро 0, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-6 /автомагистрала „Европа“/, км 50+427, с посока Намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория е била по-малка от измерената.

За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8504585541 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства, както следва: снимков материал към електронен фиш № 8504585541; свидетелство за регистрация на ППС, Част I; справка за такси по договор за периода 0106.2021 г. – 30.06.2021 г., детайлна справка по дата на пътуване за 03.06.2021 г., както и всички останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП частично не била заплатена, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Съдът прие горното за установено с оглед разпоредбата на чл.167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се доказва извършването на нарушението.

Причините за извършване на нарушението са ирелевантни и извън обективната 2 съставомерност на нарушението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция за юридически лица в размер на 2 500 лв.

Електронният фиш е издаден на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП (в приложимата редакция на разпоредбата, считано към датата на извършване на нарушението и датата на издаване на обжалвания електронен фиш), който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата е предвиждала, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това е разпоредбата, предвиждаща отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП. Видно от буквалния прочит, законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за констатирани нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Настоящият съдебен състав споделя становището в насока, че към датата на нарушението е липсвало правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш. Аргументите в подкрепа на съответната теза изхождат от систематическото тълкуване на цитираните разпоредби, въз основа на които се обуславя извод, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП е било недопустимо. Това е така, доколкото съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция на разпоредбата, считано към датата на извършване на нарушението и датата на издаване на обжалвания електронен фиш) електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Към датата на установяване на нарушението, както и към датата на издаване на електронния фиш за нарушения като процесното - по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, електронен фиш не е следвало да се издава.

Последното следва от приложимата редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 към датата на извършване на нарушението, както и от обстоятелството, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - с първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а с втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. Тоест както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни. При това допускането и прилагането на разширително тълкуване е недопустимо, доколкото се явява във вреда на санкционираните субекти.

В случая, за нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, 3 наказващият орган не е разполагал с процесуалната възможност да издава електронни фишове и по този начин да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Процедурата за административно наказване на нарушенията на чл.179, ал.3 б ЗДвП към датата на нарушението е била предвидена в чл.

189е, ал. 1 и следващите ЗДвП и е предвиждала съставянето на АУАН и издаване на НП.

Поради това настоящият съдебен състав прие, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН и респективно наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.

Последното следва от обстоятелството, че е нарушен императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител, в това число да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Поради това атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна като процесуално незаконосъобразен, респективно депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Въпреки горната констатация, за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че не застъпва изложената в жалбата теза, че заснемането на нарушението има функция на АУАН, респективно електронният фиш - на наказателно постановление, и че в случая срокът по чл. 34 ЗАНН бил изтекъл. Съгласно ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това не слага знак за идентичност помежду им, доколкото приравняването е единствено относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Поради това за електронния фиш не важат правилата на чл. 34, чл. 40-44, чл. 52-58 ЗАНН. В този смисъл липсата на посочване на конкретното физическо лице - издател на електронния фиш и липсата на дата на издаването му, не представляват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не поставя съответни изисквания.