Решение № 16893 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16893 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110121087 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Т. М., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4466,15 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4451,15 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 44012132118547, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2021 г. в гр. Рила на ул. „Майстор Алекси“, водачът В. Г. К., управляващ лек автомобил марка „Пежо”, модел „306“, с рег. № ******** и притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, при извършване на маневра „завиване наляво“ ударил движещия се направо лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 440120213138266, със срок на застрахователното покритие от 02.12.2020 г. до 01.12.2021 г. Вследствие настъпилия удар на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 44012132118547.

Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Лотос Ауто“ ООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 4451,15 лева, заплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 08.09.2021 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно 1 обезщетение и обичайните разноски общо в размер на 4466,15 лева, но с писмо вх. № 0-92- 14531/17.11.2021 г. ответникът отказал да възстанови сумата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дженерали Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. К. Р.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на вина у застрахования при него водач за причиняване на твърдяното произшествие. В тази връзка твърди, че основна причина за реализиране на процесното ПТП било поведението на водача на застрахования автомобил, който отнел предимството на приближаващия от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища автомобил и го ударил, с което нарушил правилото на чл. 48 ЗДвП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и описаните от ищцовото дружество щети. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същата била силно завишена и не отговаряла на действителния размер на вредите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозира писмена молба, в която моли съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Р.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба.

Депозира писмено становище, в което моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско +“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, собственост на „Спидикарс“ ООД. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 440120213138266, сключена на 20.11.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 02.12.2020 г. до 23,59 ч. на 01.12.2021 г., с рискова клауза „Пълно Каско” и допълнителни договорености – доверен сервиз. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2015 г., а датата на първата му регистрация – 02.12.2015 г. С договора била определена 2 застрахователна сума в размер на 19900 лева.

Съгласно т. 2.1.3.1 от Раздел ІІ „Каско“ на Общите условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за автомобилна застраховка „Каско+” пътнотранспортното произшествие – сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за движение по пътищата, било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“, каквато била договорена в настоящия случай. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 9 от Раздел І „Общи положения“ от общите условия. Съгласно т. 12.1 от Раздел ІІ на общите условия при частични щети застрахователят определял размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от застрахования: 1. по експертна оценка; 2. по представени оригинални разходни документи – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“; 3. отремонтиране на МПС в предложен от застрахователя сервиз – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза; 4. отремонтиране на МПС в предложен от застрахователя официален сервиз на съответната марка МПС в Република България – при сключена специална договореност „Официален сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306“, с рег. № ********. Посоченото обстоятелство се установява и от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 22.06.2021 г. в 16,45 ч. водачът В. Г. К. управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „306“, с рег. № ******** в гр. Рила по неизвестна улица и на кръстовището с ул. „Майстор Алекси“ предприел маневра за завой наляво. В същото време свидетелят С. М. Я. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******** по ул. „Майстор Алекси“. Траекторията на процесния автомобил се пресякла с тази на идващия от дясната му страна лек автомобил марка „Пежо”, модел „306“ и между двете превозни средства настъпил удар, който за процесния автомобил бил в задна дясна част, а за другия – челен. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: задна дясна врата – подбита, охлузен заден десен калник. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като водачът на лекия автомобил марка „Пежо” записал, че е виновен.

Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети 3 и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на свидетеля С. М. Я..

За причинените на процесния автомобил повреди, на 28.06.2021 г. водачът С. Я. подал до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана щета № 44012132118547. В уведомлението било дадено следното описание на събитието: при движение по път с предимство МПС А отнело предимството на водача на застрахования автомобил и реализирал ПТП с него. Застрахованият избрал начин на определяне на размера на застрахователното обезщетение – в сервиз.

Ремонтът на увредения автомобил бил възложен на автосервиз на „Лотос Ауто“ ООД, за което било издадено възлагателно писмо изх. № 263098. Към писмото бил приложен опис на щетите от извършен на 28.06.2021 г. оглед на увредения автомобил от автоексперт на застрахователя. За стойността на ремонта от собственика на сервиза била издадена фактура № 0000006860/20.08.2021 г. на стойност 4451,15 лева. С ликвидационен акт по процесната щета от 30.08.2021 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 4451,15 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 08.09.2021 г. Видно от представен по делото приемо-предавателен протокол, на 23.07.2021 г.

4 ремонтираният автомобил бил приет от управителя на дружеството – собственик Веселин В.ев без възражения и забележки.

Разпечатката съдържа 22 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fbc1d59-7bc8-4608-85c1-2547138538d3