Решение № 97 от 10.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Ю. Л. като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601190 по описа за 2022 година С присъда от 02.03.2022 г. по НОХД № 39/2021 г. по описа на ОС София, е признал подсъдимия И. Л. С. - роден на ********** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и настоящ адрес гр. ***, ж.к. ***, бул. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, със средно специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2017 г., около 22:50ч., на първокласен път /ПП/ I-8 от републиканската пътна мрежа, в участъка на 22-ри километър, землището на гр. Сливница, обл. Софийска, в платното за движение от гр. София към ГКПП Калотина, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е навлязъл с лявата част на управлявания от него автомобил и се е движил в лентата за насрещно движение, по която се е движила товарна композиция с влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АТ 440 ТР“ с турски рег. № *** и прикачено към него триосово полуремарке „Караоглан“ с турски рег. № *** и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. А. /В. А./, роден на **********г. в гр. ***, Република Турция, с персонален индентификационен номер 44***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.

54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено определеното му наказание лишаване от свобода с една трета и е 1 наложил изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК СОС е отложил изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г., чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК СОС е наложил на подсъдимия И. Л. С. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен да упражнява правото си по административен ред.

Окръжен съд – София е постановил след влизане в сила на присъдата лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** ведно с 2 бр. регистрационни табели, иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на подсъдимия И. Л. С., а по отношение на веществените доказателства, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.0.2017 г. (невърнати на правоимащите лица) и оставени на съхранение в стая за съхранение на веществени доказателства в сградата на ОДМВР – София – да се унищожат.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОС-София е осъдил подсъдимият И.

Л. С. да заплати по сметка на ОДМВР – София направените във фазата на ДП разноски в размер на 1178,00лв.

Срещу присъдата на ОС – София е постъпила въззивна жалба от подс.

И. Л. С. чрез защитника си адв. С. З.. Прави се искане за изменение на Присъда № 4/02.03.2022., постановена по НОХД № 39/2021 г. на ОС – София, в частта й, с която е определено кумулативното наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години, като същото бъде намалено в минимален размер. Навеждат се доводи за неправилност и неоснователност на съдебния акт в частта, с която е определен размер на наложеното наказание по отношение на отнемането на СУМПС на И. С.. В жалбата се сочи, че подсъдимият се грижи за своите родители, които живеят в с. ***, като им осигурява редовно храна и лекарства, тъй като гр. Драгоман до селото няма градски транспорт и в този смисъл му е необходим личен автомобилен транспорт. В допълнение се отбелязва, че упражняваната трудова дейност от подс. И. Л. С. също е свързана с управление на МПС, поради което е възможно работодателят му- АД„Софийска вода“ да прекрати трудовото правоотношение.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на държавното обвинение намира постановената първоинстационна присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище за неоснователност на посоченото в жалбата възражение, че наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ не е индивидуализирано правилно. В подкрепа на твърдението си развива доводи, че ОС-София при определяне размера на кумулативно предвидените санкции, е отчел обществената опасност на деянието и на дееца, както и установените по делото смекчаващи обстоятелства. Изтъква, че правилно е определен размерът на всяко едно от 2 наказанияята така, че в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. Твърди, че изложените доводи от защитата за намаляване на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ са свързани с лични и житейски причини, поради което ги намира за неоснователни. Според прокурора, ако бъде определено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ в минимален размер няма да бъдат постигнати ефективно целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда и оставяне без уважение въззивната жалба.

Частният обвинител С. А., редовно призован чрез повереника си, не се явява. Не се явява и повереника му – адв. М. Т., редовно призована.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия – адв. З. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ да бъде редуцирано, като се определи срок от една година.

В лична защита подсъдимият И. С. се присъединява изцяло към защитника си. При последната си посочва, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е инциент. Добавя, че шофьорската му книжка е необходима, за да може да полага грижи за родителите си и малките си деца.

Апелативен съд – София, проверявайки законосъобразността и правилността на атакуваната присъда, съобразно с приложените по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед становищата на страните намира, че въззивната жалба е неоснователна.

В първата инстанция делото е разгледано по особените правила на глава двадесет и седма от НПК и по-точно в диференцираната процедура по чл.

371, т. 2 от НПК. Съобразно указанията в т. 8.2 от ТР 1-2009-ОСНК, настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност на окръжния съд, констатирайки, че същата е осъществена при стриктно съблюдаване на относимата нормативна уредба. Първостепенният съд е изпълнил изчерпателно задължението си по чл.372, ал. 1 от НПК, чийто факт се установява от съдържанието на протокол от съдебно заседание, проведено пред ОС-София на 02.03.2021 г. Налице е действително и доброволно волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се събират доказателства. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е изводът, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като подсъдимият, чрез неговия защитник, доброволно е инициирал провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, то той се лишава от възможността да оспорва приетите в съответствие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти. Съдът, на свой ред /както първоинстанционният, така и въззивният/ не разполага с процесуална възможност да събира доказателства относно фактите по обвинението /съставомерните факти/ и не може също да приема нови 3 фактически положения относно инкриминираното деяние, различни от установените от прокурора и признати от подсъдимия.

Констатацията за липса на съществени процесуални нарушения, изисква делото да се реши от настоящата инстанция във фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, която е следната:

Подсъдимият И. Л. С. е роден на ********** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ 1, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, със средно образование, неженен. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, санкциониран е трикратно за нарушения по административен ред. Придобил е правоспособност за управление на МПС от категории „В“ и „АМ“ и притежава СУПС № 282952587 и контролен талон № 2829525870, издадени на 11.04.2016 г. от СДВР – отдел „ПП“, валидни до 11.04.2026 г.

Подсъдимият управлявал лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег.

№ ***, негова собственост. На 04.06.2017 г. след 22.00 ч. същият пътувал сам в автомобила си по първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа в района, като се намирал на 22-ри километър в границите на землището на гр.

Сливница, Софийска област и се движил със скорост от 85 км/ч. от гр.

Сливница към гр. София.

След автомобила на подсъдимия и на разстояние, което не позоволявало визуален контакт, в същата посока се движел лек атомобил марка

„Фолксваген“, модел „Голф“4 с рег.№ ***, управляван от св. С. И. С.. В него се возела и св. К. Н. Й., като двамата със св. С. пътували в посока от гр.

Драгоман към гр. София.

В същото време и по същия първокласен път, в обратната посока от гр.

София към ГКПП - Калотина, в дясната лента за движение, със скорост от 85 км/ч. се движел пострадалият Б. А. /В. А./, който бил водач на товарна композиция – влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АТ 440 ТР“ с турски рег.

№ *** и прикачено към него триосово полуремарке „караоглан“ с турски рег.

№ ***. След него се движел свидетелят И. Б., който управлявал товарна композиция, състояща се влекач марка „Рено“, модел „Премиум“, с турски рег. № *** и прикачено към него триосово полуремарке „Караоглан“ с турски рег. № *** и свидетелят Е. С. – водач на товарна композиция, състояща се от влекач „Ивеко“, модел „Стралис АТ 460“ с рег. № *** и триосово полуремарке с турски рег. № ***.

Пострадалият А., св. Б. и св. С. работели като международни шофьори, като били назначени във фирма „Даблан Улусларарасъ Ташъмаджълък ве Тиджарет Лтд., 111ТИ (Dablan Uluslararasi Tasimacilik ve Ticaret Ltd. STI/, чийто управител бил св. Р. Д. (R. D.).

Трите горепосочени товарни композиции били собственост на турската фирма, като водачите им – пострадалият А., св. Б. и св. С. се били договорили да преминат заедно през границата между Република България и Република Сърбия. Поради това, същите се изчаквали и се движели в колона, като спазвали дистанция от около 100-150 метра помежду си. Пръв в колоната бил 4 пострадалият, зад него и втори се движел св. Б., а трети и последен бил св. С..

При така създадената организация на движение, св. Б. виждал задната част на товарния автомобил на пострадалия А..

Участъкът от пътя, по който се движели подсъдимият и пострадалият, бил прав и равнинен, със суха асфалтова настилка, като времето било ясно и в тъмната част на денонощието. Платното за движение било двупосочно, съставено от две симетрични ленти за движение в противоположните посоки, отделени с бяла прекъсната линия „М3“ и всяка с ширина 3,5 метра. От двете страни на платното за движение се намирали оформени пясъчно-каменисти банкети, разположени на нивото на асфалтовото покритие, с широчина по 1,00 м., а отвъд банкетите имало затревени пространства с различна денивелация спрямо платното за движение.

След 22.00 ч. на посочената дата, при достигане на района на 22-ри километър по първокласния път, автомобилът, управляван от подс. С. без причина се отклонил и навлязъл в насрещната лява пътна лента за движение, където в този момент се движела товарната композиция /разположена изцяло в собствената си пътна лента/, управлявана от пострадалия Б. А., в резултат на което настъпил удар между предна лява странична част на влекача на товарната композиция и предна лява странична част на лекия автомобил.