Определение № 3411 от 21.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3411 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605329 по описа за 2026 година

Срещу Определение № 2582/08.06.2026 г. на РС, 130 състав, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 1961/25 на 05 РУ на СДВР, пр.пр. № 53 912/25 по описа на СРП е подаден частен протест от СРП, в който се посочва, че това определение е неправилно. Посочва се, че макар и несъмнено да е установено, че обв. С. е осъществил действия по възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление чрез прегръщане, целуване и опипване, все пак липсва физическа или психическа принуда. Оспорва се изводът на СРС, че самото изпълнително деяние разкрива тази принуда, като се приема, че тя следва да е отделна от него. Посочва се, че усещанията на пострадалата – страх, притеснение, неудобство, ступор – са резултат от блудствените действия, а не от други, насилствени действия. Тя не се е намирала в безпомощно състояние, поради което да не е можела да се защити; не е имало и положение на зависимост. Посочва, че обв. С. е преустановил действията си в първия момент, в който пострадалата е реагирала на действията му. Тя не е оказала и никаква съпротива. Той не е попречил да напусне сградата. Достига до извод, че не е налице принуда. Акцентира, че тази принуда е средство за сломяване и преодоляване на съпротивата на пострадалата. Също така се оспорват указанията на СРС за назначаване на допълнителна експертиза, доколкото самата пострадала, разпитана три пъти, е заявила, че не е била заплашвана от обв. С.. Прави се искане за отмЯ. на обжалваното съдебно определение.

Не са постъпили становища и възражения от обвиняемия и от пострадалата.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, прие, че протестът е допустим, но по същество неоснователен.

1

Видно от материалите по преписката, се установява следното:

Провежда се наказателно производство против обв. С., работещ като охрана в училище, като той е обвинен за това, че 30.11.2025 г. (неделя), около 12,00 часа, в сградата на това училище, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст, употребил за това сила – а именно прегърнал я, като я хванал силно с ръце и я притиснал към себе си и я целунал по двете бузи и врата, след което, държейки я с едната си ръка през кръста, за да не може да мърда, с другата ръка започнал да я опипва в областта на гърдите, да ги гали, както и да я опипва в областта на слабините – престъпление по чл. 150 ал. 1 НК.

Въз основа на това обвинение обв. С. е бил задържан под стража на 04.12.2025 г., като на 28.01.2026 г. мярката му е изменена в домашен арест, в сила от 03.02.2026 г., отменена с Постановлението на СРП от 25.03.2026 г.

След това с Постановление от 25.03.2026 г. СРП е приела, че следва да се прекрати наказателното производство. От фактическа страна е приела, че подсъдимият е охранител в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, а пострадалата Я. К. (на 14 години и половина) е ученичка в това училище; на 30.11.2025 г. (неделя) св. К. отишла в училището, за да се упражнява на пиано (въз основа на предварителна договореност с учителката си); когато си тръгвала, около 12,10 часа, оставила ключа от стаята с пианото на охранителя обв.

С.; в този момент не е имало други хора в училището; последният излязъл от своето помещение и я заговорил, като попитал от кой квартал е; след отговора казал, че има роднини там; приближил се към нея и я прегърнал; целунал я по двете бузи; казал „да бъде жива и здрава“; свидетелката се притеснила и не знаела какво да прави; обв. С. целунал врата и от двете му страни; поставил едната си ръка на кръста , а с другата я опипвал по лявата страна, по гърдите, като ги галел; от страх и неудобство свидетелката не реагирала нито словесно, нито с действия; обв. С. продължил да я опипва по слабините и по влагалището; тогава тя го спряла и го попитала какво прави; така тя му показала, че не е приятно; при това положение обв. С. преустановил действията си; св. Я. К. си тръгнала, като след това уведомила баща си за станалото.

СРП излага доводи, че – макар да са налице действия по възбуждане или удовлетворяване на полово желание извън съвкупление – все пак липсва сила, заплашване, привеждане или използване на безпомощно състояние или използване на положение на зависимост или надзор. Поради това деянието не е съставомерно.

С протестираното Определение СРС е приел, че са налице елементите на състава на чл.

150 НК; налице е сломяване на съпротивата на пострадалата чрез сила – а именно силно притискане (обв. С. държал с една ръка св. К., за да не може да мърда) и така е била преодолЯ. съпротивата ; не е необходима активна съпротива от страна на пострадалата.

Относно твърденията на СРП, че обв. С. е пуснал пострадалата, СРС посочва, че именно това пускане води до извод, че преди него той е я държал – т.е. е бил употребил сила.

Акцентира, че липсва каквато и да е доброволност и съгласие от страна на пострадалата.

Посочва, че пострадалата ясно е посочила в разпита си, че е била държана от обв. С. силно 2 притисната към него, което обстоятелство е игнорирано от СРП. Също така са изложени съмнения относно избора на СРП да определи вещи лица, изготвили КСППЕ на обвиняемия, като се приема, че тя не е пълна, доколкото не е изследвана мотивацията; достига се до извод за необходимост от разширена психологическа и сексологична експертиза. Също така не е пълна и КСППЕ на пострадалата, като не е установено нейното състояние към момента на деянието. Намира и че ТЕ относно видеозаписа не е пълна. Дадени са указания за назначаване на нови експертизи.

Обжалваното Определение на СРС следва частично да се потвърди – в частта, в която е прекратено наказателното производство. Същевременно то следва да се отмени в частта, в която са дадени указания на СРП да назначи нови експертизи, доколкото тези указания излизат извън предмета на съдебния контрол.

Видно от текста на обвинението по чл. 219 НПК, обв. С. е привлечен за блудствени действия, извършени със сила – а именно „прегърнал я, като я хванал силно с ръце и я притиснал към себе си... държейки я с една ръка през кръста, за да не може да мърда...“ (л. 49 от досъдебното производство).

В Постановлението от 25.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство е прието, че обв. С. е прегърнал св. К., я тя се притеснила, но не реагирала, защото не знаела какво да прави; когато той опипвал гърдите , тя от уплах и неудобство не знаела какво да прави, поради което не реагирала; когато той я опипвал по слабините и седалището, тя го спряла, като го попитала какво прави. След това той преустановил действията си.

Всеки фактически извод на СРП следва да се основава на събраните по делото доказателства. Основни доказателства са показанията на пострадалата и обясненията на обвиняемия. Те са еднопосочни относно конкретните действия по опипването. Но св. Я. К. ясно посочва, че е била уплашена от това, че обв. С. я хванал силно и я притиснал към себе си – и поради това не реагирила, когато той я целувал по врата. След това посочва, че той я държал с едната си ръка през кръста, за да не може да мърда, като с другата я опипвал по гърдите и по слабините. Когато тя го попитала „Какво правиш“, той казал „Притеснявам ли те?“, като тя не му отговорила; той отново я прегърнал и след това я пуснал (л. 61 от досъдебното производство). При последващия си разпит посочва, че „...ме задържа с една ръка силно притиснат към него и ме опипваше....“ (л. 70 гръб досъдебното производство).

След като пострадалата ясно посочва, че е била държана с ръка притисната към тялото на обв. С., то следва СРП ясно посочи въз основа на какви доказателства достига до извод, че в нито един момент обв. С. не е бил употребил сила спрямо нея. Следователно този фактически извод не е обоснован.

От правна страна СРП приема, че силата е нужно да бъде осъществена с друго деяние, различно от блудственото деяние. В действителност чл. 150 НК изисква блудственото действие да се осъществи чрез сила, като съвсем не е необходимо ясно разграничение между насилственото и блудственото действие (напр. едно отделно насилствено действие и второ, 3 различно блудствено действие); напротив, възможно е самото блудствено действие да се осъществи чрез сила. Поради това от правна страна не е основателно твърдението на СРП, че след като самото опипване е блудствено действие, то това деяние не е съставомерно, защото липсва отделно деяние по упражняване на сила.

Отделно от това СРП е приела, че са налице и деяния по докосване на гърди и гениталии, които са съпроводени с това прегръщане; би следвало СРП да ги обсъди в светлината на това прегръщане, което е отделно от опипването и да установи дали това прегръщане е проява на насилие (извън твърденията на пострадалата, че е била силно притисната към тялото на обв. С., който я държал притисната с една ръка).

Също така СРП приема, че пострадалата от уплах и неудобство не е знаела какво да направи. Този фактически извод кореспондира с твърденията на пострадалата, че тя от страх замръзнала и не знаела какво да направи. Това фактическо обстоятелство следва да се прецени от какво е породено – и дали това състояние на пострадалата попада под признака „безпомощно състояние“ в чл. 150 НК. Следва да се отчете, че се касае за дете малко над 14 години и дали обстановката (пусто училище в неделен ден) и естеството на дееца (възрастен мъж, който неочаквано за нея я прегръща и целува и след това опипва по гърдите и гениталиите) са от такова естество, че да я накарат да остане безпомощна за определен период от време; а също така дали обв. С. е възприемал страха и объркването и дали е съзнавал нежеланието да бъде опипвана от него.

Поради това правилно СРС е отменил Постановлението на СРП от 25.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство, доколкото в него не са изложени достатъчно фактически доводи за приетата фактическа обстановка (а именно защо се приема, че липсва сила под формата на хващане и държане с ръце и притискане към тялото) и доколкото неправилно е приложен материалния закон, като се твърди, че не е възможно самото блудствено действие да се упражни със сила, а силата следва да е осъществена с отделно действие.

При все това е било извън компетентността на СРС да дава указания на СРП какви нови експертизи следва да се назначат. Такива указания може да се дадат само ако фактическата обстановка не е добре установена и поради това не може да се прецени дали правилно или погрешно е прекратено наказателното производство. След като СРС ясно е приел, че има достатъчно доказателства за извършено престъпление и именно поради това неправилно е прекратено наказателното производство, то не може да дава указания на СРП какви нови доказателства да събере, с цел по-пълно установяване на обективната истина.

Поради това обжалваното Определение на СРС следва частично да се потвърди.

Следва ясно да се посочи, че изводът дали обв. С. е извършил или не е извършил престъпление следва да бъде достигнат от СРП, а не от съда; обстоятелството, че СРС ясно се е ангажирал с този извод, не обвързва СРП да направи самостоятелна и независима преценка; но тя следва да бъде обоснована (т.е. да почива на коректен прочит на събраните доказателства) и законосъобразна (т.е. установените факти коректно да се подведат под нормата на закона). Следователно е възможно отново СРП да постанови акт за прекратяване 4 на наказателното производство, стига да изложи доводи в тази насока. Но все пак, ако отново приеме, че при своето деяние обв. С. не е осъществил онова, което посочва св. К. (а именно хващане с ръце, притискане към тялото и държане с една ръка, докато с другата опипва гърдите и гениталиите на детето), а е налице само такова опипване, без никакво хващане, държане, притискане, то следва да изложи доводи въз основа на какви доказателства достига до този извод и защо не кредитира показанията на пострадалата в този смисъл. А също така не може да приеме – доколкото е ясно прието като незаконосъобразно в двете инстанционни съдебни произнасяния – че насилственото действие следва задължително да бъде отделено от блудственото (като отново настоящата инстанция акцентира, че дори и това условие е налице, доколкото държането с една ръка на тялото на детето е различно от опипването му с другата ръка).