Решение № 18 от 27.05.2021, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр.Силистра , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Н. Димитров

Кремена И. Краева

Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско дело № 20213400500119 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Г. М.с ЕГН ....... против Решение № 260573 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 406/2020 на Районен съд Силистра, с което по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......... сума в размер на 2538,81 лева, представляваща главница – неплатени погасителни вноски, дължими за периода 20.10.2017-20.08.2020 г. по Договор за потребителски паричен заем PLUS-13633624/25.07.2016 г., заедно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; както и сума в размер на 710,09 лева – представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 21.10.2017-04.02.2020 г. За вземането е издадена Заповед № 387/10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 153/2020 г. на РС Силистра (за главница 2722,40 лева и за обезщетение за забава 710,09 лева).

Със същото решение е отхвърлен установителният иск за главницата за разликата над присъдените 2538,81 лева до претендираните 2722,40 лева.

Прекратено е производството по установителния иск за сумата от 430,31 лева 1

– договорна лихва, дължима за периода 20.10.2018-10.01.2020, и е отхвърлен осъдителният иск за същия компонент на вземането.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението, с което е уважен установителният иск за главницата над размера от 500,12 лева, колкото жалбоподателката счита, че дължи; а спрямо обезщетението за забава в размер на 710,09 лева – иска се цялостната му отмяна. В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивницата настоява, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Според процесуалния ѝ представител сумата от 168 лева, отишла за погасяване на застрахователната премия, е следвало да се приспадне от дължимата главница, тъй като е платена по нищожен застрахователен договор, но това възражение не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Освен това съдът неправилно се е позовавал на експертното заключение, в което не са съобразени суми за погасяване на вземането, платени след цесията. Неправилно се претендира да е изчислено обезщетението за забава в размер на 710,09 лева. Въззивната страна претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата, намира я за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено от окръжния съд и да му се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.

С определението по чл. 267 от ГПК е разяснено на страните, че спорният въпрос, по който съдът следва да се произнесе, преди да изчисли размера на дълга, е съсредоточен върху действителността на процесния договор за потребителски кредит, като функция от наличието или липсата на неравноправни клаузи в него и (не)спазването на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В тази връзка и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК е обявено на страните, че съдът ще следи служебно за тези обстоятелства, като им е дадена възможност да изразят становище по тях.

Също така на въззиваемото дружество е указано да уточни някои обстоятелства около предмета на доказване, като му е възложена доказателствена тежест за едно от тях, а именно: ако са извършвани плащания от кредитора към застрахователния агент „Директ сървисис“ ЕАД или към застрахователя по представената по делото застраховка, да се докажат плащанията.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват, вместо това депозират писмени становища, с които поддържат съответно жалбата и отговора си.

След преценка на доказателствата по делото и процесуалните изявления на страните, Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

2

Първоинстанционното решение е валидно в своята цялост, а в обжалваната част е допустимо, но неправилно. Въззивната жалба е основателна.

Предявеният иск е установителен по реда на чл. 422 ГПК, след като ищецът се е снабдил със Заповед № 387/10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 153/2020 г. на РС Силистра (за главница 2722,40 лева и обезщетение за забава 710,09 лева) и срещу нея в срок е подадено възражение от длъжника.

На 25.07.2016 г. между „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД с ЕИК ............ и жалбоподателката е сключен договор за потребителски кредит PLUS-13633624, със следните параметри: Главница 3000 лева;

Застрахователна премия 806,40 лева; Такса ангажимент 105 лева; Брой погасителни вноски 48 бр.; Месечна погасителна вноска 124,80 лева; Лихвен процент 28,77%; Годишен процент на разходите 35,66%.

На същата дата, 25.07.2016 г., на жалбоподателката са преведени 2895 лева, тъй като по силата на точка 2 от договора кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща при усвояване на кредита, като сумата за нея се удържа от общия му размер. Съгласно точка 3 от договора:

„Предоставянето на посочената в предходното изречение сума [а предходното изречение касае заплащането на „Такса ангажимент“] съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема…“.

Така уговорената между страните такса в размер на 105 лева и като предназначение, и като наименование, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В практиката на кредитния пазар ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на заема е свързан с повисок риск за него, който риск намира икономически еквивалент в по-висок лихвен процент за връщане на заетата сума. Отпускането на заеми при фиксирана или „плаваща“ лихва, в зависимост от конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с усвояването и управлението на кредита.

Това именно е същността на възмездното кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание кредиторът да начислява такса, наречена ангажимент, за това че е изпълнил задължението си да предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него за срока на договора. Като противоречаща пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, уговорката за такса ангажимент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите и сумата за нея е недължима от жалбоподателката.

Успоредно с договора за потребителски кредит, на същата дата 25.07.2016 г., между „Кардиф животозастраховане, клон България“ с ЕИК 3

...........съвместно с „Кардиф общо застраховане, клон България“ с ЕИК .........., от една страна, и жалбоподателката, от друга страна, е сключен застрахователен договор, за който е издаден сертификат със същия номер като на договора за потребителски кредит № PLUS-13633624. Застраховката е сключена с посредничеството на „Директ сървисис“ ЕАД с ЕИК .........., който факт изрично е посочен в полицата. Застрахователните рискове, които са покрити от действието на застраховката са обобщени в т.нар. пакети: „Защита на плащанията“, „Злополука“ и „Комбинирана защита“. По първите два пакета, като ползващо се лице, в случай че настъпи застрахователно събитие, е посочено „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606. Срокът на застраховката е обвързан с усвояването на сумата по договора за кредит.

В самия договор за потребителски кредит също има препратка към застрахователното правоотношение. Съгласно точка 2 застрахователната премия в размер на 806,40 лева се разделя на 48, колкото е броят на месечните погасителни вноски и в техния размер се включва съответната част от застрахователната премия (т.е. по 1/48 от 806,40 = 16,80 лева).

С цесия от 23.05.2018 г., удостоверена с Приложение 1 (л. 23-24) към рамков договор от 27.07.2017 г. (л.17-22) вземането на кредитора по договора за потребителски кредит с жалбоподателката е прехвърлено на въззиваемото дружество. Последното заявява в становището си до окръжния съд, че сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускането на кредита и затова сумата на застрахователната премия не участва при формиране на годишния процент на разходите – 35,66%.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Според Силистренския окръжен съд, чрез застрахователното правоотношение е направен опит да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща годишния процент на разходите до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Наличните в интернет кредитни калкулатори показват, че при усвоена сума от 2895 лева и 48 погасителни вноски по 124,80 лева, реалният ГПР е 50,65%.

Не само колаборацията между клаузите на двата договора (кредитен и застрахователен) сочат на зависимост между тях, но такава се открива между застрахователния посредник „Директ сървисис“ ЕАД и кредитора „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД. От служебна справка в търговския регистър съдът установява, че едноличен собственик на капитала на застрахователния посредник, от самото му учредяване през 2009 г. до прекратяването му през 05.12.2017 г., е дружеството кредитодател. Тоест, когато е сключвана застраховката, посредникът по нея и кредиторът по договора за 4 потребителски заем са били свързани лица по смисъла на параграф 1 от ДР към Търговския закон. Впоследствие самото прекратяване на „Директ сървисис“ ЕАД е извършено чрез вливане към „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД.

Въпреки указанието на съда, въззиваемият не представи доказателство за изпълнение на точка 2 от договора: че към застрахователния агент или застрахователя са извършвани текущи плащания на съответните части от застрахователната премия. Не е доказателство за плащане представената в табличен вид информация от някаква база данни, за която дори не е ясно чия е: на кредитора цедент или на дружеството цесионер.

Всички тези факти, допълнени с комичния детайл, че под застрахователния сертификат служител на посредника „Директ сървисис“ ЕАД се е подписал като „кредитора“, водят до извода, че договорът за застраховка прикрива същинската му цел. Не се налага чрез експертиза да се установява дали изчисленият според интернет калкулаторите ГПР от 50,65% действително е толкова, ако застрахователната премия в размер на 806,40 лева беше включена към общите разходи по кредита, съгласно пар. 1, т. 1 от ДР към ЗПК. По-същественото е, че това не е сторено, а е трябвало. Било защото тази сума следва да се третира като цена на кредита – лихва; било защото „застраховката“, ако се допусне, че е действителна, очевидно се явява условие за сключването на договора за потребителски кредит, въпреки становището на въззиваемия за обратното. Ето защо, като е посочен по-нисък от реалния ГПР, в стремеж да се заобиколи закона и в крайна сметка, постигайки този резултат, клаузата за дължимост на застрахователната премия по Сертификат № PLUS-13633624/25.07.2016 г. се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Следователно жалбоподателката не дължи сумата от 806,40 лева. Въпреки това, от т. 2 на експертното заключение става ясно, че с изплатените погасителни вноски е погасена част от застрахователната премия, което говори за реално, а не хипотетично накърняване на потребителския интерес.

Нищожността на клаузите за „Такса ангажимент“ и за застрахователната премия следва да се преценяват спрямо изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК за сключване на договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин. Това условие е в синхрон с изричната препратка на чл. 24 ЗПК към разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, сред които попада чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, обявяващ за неравноправна клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Все във връзка със същата цел, че потребителският договор трябва да е ясен, разбираем и да позволява преценка на икономическите му последици, е нормата на чл. 5, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗПК, която предписва на кредитора да предостави информация на потребителя за параметрите на заема във формата на стандартен европейски формуляр, 5 приложение № 2 от ЗПК – необходим за вземане на информирано решение за сключване на договора и за сравняване на различни предложения. Същото е посочено в предоставения на жалбоподателката формуляр (л. 76), в чиято Част III „Разходи по кредита“, т. 2 се казва, че „ГПР Ви дава възможност да сравните различни предложения за сключване на договор за кредит“.