Определение № 247 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 390/2024
- Вид
- Определение № 247
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247 гр. Варна, 25.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600390 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по частна жалба от осъденото лице А. Д. срещу определение в протокол № 1098/13.11.2024 г. по ЧНД № 1422/24 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че при липсата на налагани наказания, свидетелстваща за спазване на установените норми и правила на вътрешния ред, осъденият следва да получи шанс да се реабилитира пред себе си и обществото, като му бъде разрешено да се възползва от правото си на УПО.
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят Д. изтърпява наказание лишаване от свобода по НОХД № 1097/2022 г. на Районен съд Варна, в размер на четири години лишаване от свобода, за престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Безспорно е, че към датата на произнасянето в окръжния съд той е изтърпял фактически повече от изискуемата по закон една втора.
Първоначалната оценка на риска му от рецидив е била определена в средни стойности - 41 точки, като и към настоящия момент, при изтърпени фактически над две години и три месеца, остава актуална, което се свързва с недостатъчния период на пенитенциарно третиране след получаване на окончателна присъда /влязла в сила на 13.02.2024 г./ При осъдения е констатирана липса на мотивация за качествена промяна 1 в положителна насока и същевременно наличие на средна вероятност за извършване на ново престъпление и среден риск от вреди. Като конкретни значими прояви във връзка с корекционната работа са налични предходен отказ от участие в разработване на индивидуална тема за корекция като подсъдим, а последващо – въпреки възможността и достъпа до провеждани специализирани групови работи, също не е пожелал да се включи в такива.
Осъденият не полага труд, като в досието му липсват молби за включване в трудова дейност.
Все още се изпълнява първоначалния план на присъдата, в който е заложено време на продължителност на индивидуалните корекционни дейности – една година, считано от 11.03.2024 г., като и към момента продължава работата за затвърждаване и надграждане на положителните качества на лишения от свобода, и за установяване на трайна тенденция на положително и социално-желателно поведение.
С чл.439а от НПК е въведен доказателствен стандарт относно поправянето на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изискващ убедително установяване на положителна промяна. В случая досието на осъдения не съдържа свидетелства за положителна тенденция относно необходимите белези за трайност и осъзнатост, и по отношение на него, поради липса на дадени достатъчно основания, все още не е приложена прогресивната система, при което той продължава да изтърпява наказанието си на първоначално определения му строг режим. За това и изложените в частната жалба на въззивника Д. описателни факти са непротивопоставими на съществените за настоящото производство фактически положения, които не позволяват на ревизиращата инстанция да достигне до извод, различен от направения в окръжния съд, защото втората кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК действително не е доказателствено обезпечена.
След като не са налице категорични доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. че вече са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, молбата му по чл.437, ал.2 от НПК правилно не е била уважена, а жалбата му пред настоящата инстанция се явява неоснователна.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение в протокол № 1098/13.11.2024 г. по ЧНД 2
№ 1422/24 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3