Решение № 718 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20255300501966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 474 от 05.02.2025 г. постановено по гр.дело № 16877 по описа за 2023 година на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., се отхвърля предявения от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, против ,,МДМА-16,,ООД с ЕИК:

204069017, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,64 лв.- главница стойност на ТЕ за периода м. 05.2021 г.-м. 11.2021 г., законната лихва от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 87,20 лв за периода 01.07.2021 г.-07.08.2023 г., сумата от 10,46лв –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г до изплащане на вземането, 2,53лв лихва за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.

14894/23 г. на ПРС.

Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ООД като трето лице - помагач на ищеца, заместено в процеса от правоприемника „Далсия“ООД, ЕИК:

041029500.

Недоволен е останал ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, който чрез пълномощника юрисконсулт К., е подал въззивна жалба против решението.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържат се съображения, че ответникът е собственик на процесния имот.

Позовава се на разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката като се сочи, че продажбата на топлина енергия се извършва въз основа на писмен договор при общи условия за небитови нужди, както е в случая. Навеждат се доводи, че за процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и ,,МДМА-16 ,,ООД е 1 съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения имот: ателие № *, находящо се в гр.*** със срок на действие от пет години, считано от 09.03.2020 г. Посочва се, че ответникът като собственик на процесния имот се явява потребител на топлинна енергия за небитови нужди по силата на валидно търговско правоотношение за продажба на топлинна енергия, възникнало по силата на писмен договор при Общи условия. Възразя се за допуснати процесуални нарушения от районния съд с недопускането на доказателствените искания на ищеца. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски.

Правят се доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза на осн.чл.266, ал.3 ГПК

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответната страна ,,МДМА-16,,ООД с ЕИК: 204069017, представляван от пълномощника адвокат Д. К..

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Далсия“ООД като трето – лице помагач на „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 против ,,МДМА-16,,ООД с ЕИК:

204069017, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал.

1, т. 3 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 488,64 лв.- главница, представляваща стойността топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК) до изплащане на вземането, и 87, 20 лева – законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г.до 07.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14894/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ответното дружество ,,МДМА-16,,ООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано „Топлоконтрол“ ООД като трето лице - помагач на ищеца, което на осн.чл.227 ГПК е заместено от правоприемника „Далсия“ООД, ЕИК:

041029500 – съгласно Определение № 12980/09.10.2025 г. постановено по гр.дело № 16877/ 2023 г., ПРС.

С постановеното по делото решение районният съд е приел от фактическа страна, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, през който е ползвал услугите на топлофикационното дружество и като клиент на ищеца за предоставяната му топлинна енергия за за отопление/сградна инсталация и БГВ. Въз основа на представени справки от трето лице – помагач - топлинен счетоводител 2 съдът е достигнал до извода, че след приключване на отоплителния сезон 2021/2022 г. на ответното дружество е следвало да се възстанови надвнесена сума от 283,71 лв., поради което процесното задължение е погасено. Ето защо районният съд е отхвърлил исковете за претендираните суми: 488,64 лв.- главница стойност на ТЕ за периода м.

05.2021 г.-м. 11.2021 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, и за 87,20 лв. -лихва за забава за периода 01.07.2021 г.-07.08.2023 г., както и за следните суми: 10,46лв –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г до изплащане на вземането и 2,53лв лихва за периода 31.03.2020 г.21.11.2022 г.

Съгласно нормата на чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.

На основание чл.269, изр.2 от ГПК правилността на решението се проверява съобразно оплакванията в жалбата.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция намира, че същото е частично недопустимо поради следното:

С подаденото Заявление от ищеца по ч. гр. д. 14894/23 г. на ПРС е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 488,64 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2021 г.-м. 11.2021 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 87,20 лв. -лихва за забава за периода 01.07.2021 г.-07.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в рамките на която се извършва проверката за съществуване на вземанията срещу ответника. За установяване на същите вземания са предявени исковете по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по посочения петитум на исковете по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК като е отхвърлил същите. Извън петитума на предявените искове съдът се е произнесъл допълнително и за сумата от 10,46лв –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, 2,53лв лихва за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г., за които не е било подадено заявление и не е издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14894/23 г. на ПРС, т.е. налице е произнасяне свръхпетитум за суми, за които съдът не е бил сезиран.

Ето защо на основание чл. 270, ал. 3, пр.1 ГПК, решението в частта, с която иска за сумата от 10,46лв –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г до изплащане на вземането, 2,53лв лихва за периода 31.03.2020 г.21.11.2022 г., се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част да бъде прекратено.

В останалата си част решението на ПРС е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно релевираните във въззивната жалба оплаквания, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По делото от фактическа страна се установява и няма спор, че ответното дружество се легитимира като собственик на процесният имот - ателие № *, се в гр.***, през периода 01.01.2021 г. – 18.11.2021 г. – съгласно Постановление № 4360/18.08.2017 г. по дело № 409/2011 г. на Окръжен съд - Благоевград за възлагане върху "МДМА- 16" ООД на съвкупност от имоти, както и Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот – акт № *** г. на Нотариус Юлиан Комсалов с район на 3 действие СГС, с който ответникът е прехвърлил собствеността върху имота на трето за процеса лице.

Съгласно Протокол от проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с адрес гр.*** от дата 14.10.2019 г., са взети следните решения: за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД, избрано е упълномощено лице, което да представлява собствениците и да подпише договора за присъединяване с "Топлофикация София" ЕАД – С. С. К.; избрана е фирмата "Топлоконтрол" ООД да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия. Въз основа на взетите решения е сключен Договор № № 1283/14.10.2019 г. сключен между "Топлоконтрол" ООД и Потребители /абонати/, живущи на адрес: гр.***, представлявани от С. С. К., за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост.

На 09.03.2020 г. между „Топлофикация София“ АД и „МДМА-16“ ООД е сключен Договор № *** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

Въз основа на посочената доказателствена съвкупност съдът намира, че ответното дружество представява небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период, (сега т. ЗЗв) – съгласно посочената разпоредба небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия з а стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребител.

В разглеждания случай се установява, че страните са били обвързани от Договор № *** от 09.03.2020 г., с който „Топлофикация София“ АД /в качеството на продавач/ е поело задължение да продава на „МДМА-16“ ООД /в качеството на купувач/ топлинна енергия с топлоносител гореща вода за процесния обект, със срок на действие на договора за пет години, считано от 09.03.2020 г. Съдържанието на този договор е уредено в Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в град София, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

По същество спорният по делото въпрос се заключава дали ответното дружество дължи претендираните вземания за доставена ТЕ за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 140а от закона, общото количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно 4 отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост се разпределя между клиентите при условията и по реда на горепосочената наредба.