Решение № 913 от 18.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 128/2021
- Вид
- Решение № 913
- Подписан
- 18.05.2021
- Състав
- Мая Недкова, Ивелина Чавдарова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл.116 ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98в · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 913 гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Мая Недкова
Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина С. Стефанова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 265743/14.09.2021г. на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, чрез пълномощник срещу Решение № 260117 от 21.08.2020г., постановено по гр.дело № 17872/2019г. на Районен съд Варна,14 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че В. Г. С. с ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик, № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от 7381.66 /седем хиляди триста осемдесет и един лева и 66 ст./ лева, претендирана от ответника по фактура от 07.10.2019г. за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.08.2015 г. – 08.07.2019г., по партида с кл.№ 1100289589 за обект на потребление в гр.Аксаково, начислена съгласно становище на ЕРП „Север“ от 03.10.2019 г. за начисляване на ел.енергия по КП № 1891/25.09.2019 г. на БИМ , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.Абоната е уведомен за корекционната процедура.Дори и да се приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим към настоящата хипотеза , претендира се отхвърляне на иска на основание 1 чл.183 от ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално доставена и потребена от абоната ел.енергия,чието заплащане същия дължи по силата на валидна облигационна връзка между страните за доставка на ел.енеригия. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил отговор.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена молба оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, в случай , че претендирания адвокатски хонорар надвишава предвидените в Наредба № 1 размери.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Г. С. с ЕГН ********** срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 7381.66 /седем хиляди триста осемдесет и един лева и 66 ст./ лева, претендирана от ответника по фактура № 01060093320 от 07.10.2019 г. за периода 19.08.2015 г. – 08.07.2019 г., по партида с кл.№ 1100289589 за обект на потребление в гр.Аксаково, ул.“Добруджа“ № 15.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Оспорва правомощието на ответното дружество да продава ел.енергия, а от там и да получава суми за заплащането й.Оспорва констатациите от изготвения КП,т.к. не е налице законова процедура по съставянето му.Оспорва се формата и съдържанието му като частен документ. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.Твърди, че по делото не е проведено доказване за виновно поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
Спазени са изискванията на чл.10 от ПИКЕЕ. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия, като са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Абонатът 2 е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.Цитира практика на ВКС.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект с адрес на потребление гр.Аксаково, ул.“Добруджа“ № 15,с кл.№ 1100289589 и аб.
№ 0201301153 .
От КП № 1105797/08.07.2019г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление, служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ, като са записали показанията на тарифи 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4, 1.8.0.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел посочен с три имена и адрес.
Представен е по делото КП № 1891/25.09.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 15.8.3 в размер на 0043789 кВч, която не е визуализирана на дисплея. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е,че не съответства на техническите характеристики. Установена е външна намеса в тарифната схема на електромера.
По делото е представено становище от 03.10.2019г., за начисляване на корекция на 3 ел. енергия за периода 19.08.2015г. до 08.07.2019г., извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ. като е посочено, че корекцията е
Изготвена е фактура №01060093320/07.10.2019г. на стойност 7 381.66 лева.
От констативен протокол № 11146455 се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца на 18.08.2015г.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г.,като метрологичната му годност е шест години.Касае се за първоначален монтаж на нов СТИ, преминал проверка през БИМ и с нулеви показания на тарифи Т1 и Т2. Натрупването в тарифа Т3 е преминало през измервателната схема на СТИ, доставено и регистрирано като отчет, но в тарифа, която не е визуализирана, в резултат на въвеждане на още една тарифа.Отчетените в тарифа Т3 количества ел.енергия на са натрупани само за период от една година. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не може да се определи от кой момент е започнало отчитането в скрития регистър.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ/Общи условия/ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ/ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, Крайният 4 снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция,или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.