Определение № 2447 от 24.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2447 гр. София, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от ищеца „Финтрон София“ ЕООД срещу определение № 1530/11.04.2025 г. на VІ - 15 с - в, СГС, с което, на основание чл.

19, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА производството по т. д. № 486/2024 г. на СГС, T O , VI - 15 с-в е прекратено и е обезсилена заповедта за изпълнение от 17.11.2023 г. и изпълнителния лист от 17.01.2023 г., издадени по ч. гр. д.

№ 61050/2023 г. на СРС, 50 с-в, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК В жалбата ищецът поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че предмет на производството е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен срещу „Емони Трейд“ ЕООД за установяване, че последният му дължи сума в размер на 42 500 лв., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 61050/2023 г. по описа на СРС, 50 с – в, въз основа на спогодба с нотариално удостоверяване на подписите от 14.03.2023 г. и анекс към спогодбата от 24.04.2023 г. Действително в чл. 6 от спогодбата е предвидена арбитражна клауза, по силата на която споровете по изпълнението, прекратяването и тълкуването й са възложени на Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“. Неоснователно обаче СГС е приел, че доколкото ответникът е направил отвод за неподведомственост на делото на гражданския съд, поради наличие на арбитражна клауза в споразумението, въз основа на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по чл.

417 от ГПК, производството е недопустимо и следва да се прекрати, а издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - да се обезсилят. Счита, че производството е започнало с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и то следва да бъде разгледано от компетентния надлежен съд, но не и от арбитражния съд.

Поддържа, че приложимият производствен ред по ГПК по отношение на започналото заповедно производство не е предвидил възможност за приключването му чрез арбитражно решение. Моли да се отмени определението и делото да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.

1

Ответникът „Емони Трейд“ ЕООД, чрез представител си, оспорва жалбата в писмен отговор. Счита, че определението е законосъобразно постановено. Оспорва довода на ищеца в частната жалба, че ако производството е започнало по заявление по реда на ч. 417 ГПК, от който момент се приема за подаден иска по чл. 422 ГПК, ответникът не може да направи отвод за неподведомственост на спора. След като чл. 6 от нотариално заверената спогодба между страните е предвидена арбитражна клауза, по силата на която споровете по изпълнението, прекратяването и тълкуването й са възложени на Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“, спорът подлежи на разглеждане от този арбитраж, а не от съда. Счита, че при наличие на такава уговорка, която има сила на закон в отношенията между страните, установителният иск не е подведомствен на гражданските съдилища. Недопустимо е ищецът да избира облекчен ред за защита по заповедното производство и този избор да води до невъзможност ответника да се позове на неподведомственост на спора. По този начин би се дала възможност на ищеца едностранно да дерогира действието на арбитражната клауза.

Поддържа също, че най - ранния момент, от който ответникът може да възрази за неподведомствеността на спора, е подаването на отговор на исковата молба. Счита, че правилно съдът е приел, че наличието на арбитражна клауза е процесуална пречка за разглеждане на спора от гражданския съд. Моли да се потвърди определението.

Съдът, като съобрази становището на страните и приложените по делото доказателства, намира следното:

Производството е образувано иск, предявен от „Финтрон София“ ЕООД по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено че „Емони Трейд“ ЕООД му дължи сумата 42 500 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 61050/2023 г. на СРС, 50 с - в въз основа на спогодба, сключена на 14.03.2023 г. с нотариална заверка на подписите.

Съдът констатира, че още с възражението по чл. 414 ГПК ответникът е възразил, че спорът не е подведомствен на съдилищата поради наличие на арбитражна клауза (стр. 19 от дело на СРС). С отговора на исковата молба ответникът е повторил възражението за неподведомственост на делото пред съда поради наличие на арбитражна клауза в чл. 6 от нотариално заверената спогодба, съгласно която разрешаването на споровете по изпълнение, прекратяване и тълкуване на спогодбата е възложено на Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД.

С оспореното определение № 1530/11.04.2025 г. на VІ - 15 с - в, СГС, съдът е приел, че правилата относно подведомствеността, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗМТА (с ново име Закон за арбитража) и чл. 19, ал. 1 ГПК, са приложими и по отношение на исковете производства по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. СГС е приел, че арбитражното споразумение представлява договор, който съгласно чл. 20 а ЗЗД има силата на закон между страните и може да бъде изменян или прекратяван с тяхно последващо взаимно съгласие, липсва законова разпоредба (в ГПК и ЗМТА), която да дава възможност на страна по арбитражното споразумение да дерогира действието му едностранно. Съдът е счел, че последиците от избора на страната да заяви искане за съдебна защита на вземане, по отношение на което е сключено арбитражно споразумение, по реда на заповедното производство, не могат да бъдат различни от последиците при предявяване на същото вземане пред съда по общия исков ред и те са регламентирани в чл. 8, ал. 1 ЗМТА (сега ЗА). СГС е приел, че няма пречка ответникът, в срока за отговор срещу исковата молба, да възрази срещу подведомствеността на спора пред съда, на основание сключеното арбитражно споразумение и при такова възражение съдебно производство следва да се прекрати, а 2 заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 61050/2023 г. на СРС, 50 с – в, да се обезсилят, съгласно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Настоящият състав намира следното по частната жалба :

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество на жалбата следва да се посочи следното :

В правната теория арбитражното споразумение се дефинира като относителна процесуална пречка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а съобразява споразумението ако ответникът се позове на него до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 8, ал. 1 ЗМТА. (сега Закон за арбитража – ЗАрб. от 01.08.2025 г.).

По силата на чл. 8, ал. 1 ЗА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. За разлика от основния материален договор, арбитражното споразумение няма за цел да създаде, уреди, прекрати, допълни или измени една правна връзка, а цели да предвиди правораздавателната власт на арбитража при разглеждане и решаване на спора, произтичащ от материалното правоотношение. (така според мотивите на ТР № № 1 от 21.02.2024 г. по тълк. д. № 1/2023 г., ОСТК на ВКС).

Въззивният състав споделя изводите на СГС, че при наличие на арбитражна клауза, според която възникналите между тях спорове по изпълнението, прекратяването и тълкуването на спогодбата с нотариално удостоверяване на подписите от 14.03.2023 г. ще се разглеждат от Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“, процесният спор подлежи на разглеждане от този арбитраж и не е подведомствен на съда.

Във връзка с възраженията в частната жалба на ищеца следва да се посочи, че обстоятелството, че искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК, вследствие направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта по чл. 417 ГПК и е продължение на заповедното производство, не е основание да не се приложи чл. 8, ал.

1 от ЗАрб., тъй като разпоредбата има императивен характер.

Неоснователно е възражението на ищеца, че арбитражната клауза не обвързва страните при вече инициирано заповедно производство, доколкото ищецът изпълнява указанията на заповедния съд. Под о б н о разрешение не намира опора в закона.

Арбитражната клауза, веднъж уговорена, има силата на закон между страните (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД) и доколкото никоя от тях не се позовава на нейната нищожност, съдът следва да я съобрази при преценка подведомствеността на делото.

Действително, не може да бъде отречено законно признатото право на кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение. В случай, че срещу нея не бъде възразено от длъжника, за кредиторът остава открит пътя за удовлетворяване по облекчения ред. Когато обаче срещу заповедта за изпълнение бъде подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, това означава, че между страните възниква спор, който подлежи на разглеждане от посочения от страните арбитражен съд.

В този случай ищецът има право на избор - да продължи по пътя на чл. 422 от ГПК и да поеме риска от прекратяване на производството, вследствие позоваване на ответника на арбитражната клауза (тъй като ответникът може и да не се възползва от 3 тази възможност), или директно да изостави заповедното производство и да заведе иск пред съответния арбитражен съд.

В случая ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК и ответникът изрично и в законоустановения срок е повдигнал пред съда въпроса за подведомствеността на спора, което съдът следва да съобрази, като приложи императивното изискване на чл.

8 от ЗАрб., като се десезира със спора, независимо, че искът е предявен по реда на чл.

422 от ГПК.

Да се възприеме тезата на ищеца, че при иск по чл. 422 от ГПК отводът по чл. 8 от ЗАрб. е неоснователен и компетентен да разгледа спора е държавният съд, би означавало да се допусне отклонение от императивните материални и процесуални разпоредби чл. 19 от ГПК, чл. 8 от ЗАрб. и чл. 20 а от ЗЗД, с което едновременно би се създала възможност на всяка страна по договор с арбитражна клауза, с подаване на заявление по чл. 410 или чл. 417 от ГПК, да изключи действието на тази клауза. Това би означавало, че всяка страна може едностранно да изменя валидно сключен договор като упражнява законово позволени средства, което съдът намира за недопустимо. По този начин би се стигнало до заобикаляне на закона и преодоляване обвързващата сила на договорите, което ще доведе до несигурност в гражданския оборот.

Настоящият състав приема, че заповедното производство е факултативно на исковото, поради което не може посоченият аргумент да води до отпадане на арбитражната клауза. В императивните разпоредби на чл. 8, ал. 2 от ЗАрб. и чл. 19 от ГПК лимитативно сe предвиждат кои спорове не са арбитрируеми и кога не се уважава направения отвод, поради наличие на арбитражна клауза. В случая няма законно основание направеният своевременно отвод от ответника в настоящото производство при наличие на валидна арбитражна клауза, да не бъде уважен.

Поради прекратяване на производството, заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени - т. 13, предл. 2 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както е посочил и СГС.

По изложените съображения в съвкупност настоящият състав намира, че обжалваното определение е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1530/11.04.2025 г., ТО, VІ - 15 с - в, СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено, при наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________