Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1826 от 08.12.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2453/2021
Вид
Решение № 1826
Подписан
08.12.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. Варна, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100502453 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба , депозирана от Община-Варна, срещу решение № 262353/23.07.2021 г постановено по гр.д. 12567/2020 год по описа на ВРС . Твърди се във въззивната жалба,че решението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна по изложени подробни съображения във въззивната жалба Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Й. Г. П., ЕГН ********** срещу Община Варна, ЕИК **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна НЕ 1

Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д. К.“, представляващ ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед номер РД – ****/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, стар номер ***, при съседи: ПИ с номера ***,***,***,****,***.

Твърди се, че ищцата е собственик на основание изтекла в нейна ползва придобивна давност на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д.К.“, представляващ ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед номер РД – **-**/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, стар номер ***, при съседи: ПИ с номера ***,***,***,****,***. Ищцата установила владение върху имота през 1995г. Владението е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. В началото на 2020г. ищцата предприела действия за снабдяване с КНА за обстоятелствена проверка за процесния имот. Тогава узнала, че Община Варна съставила за имота акт за ЧОС. На 07.05.2003г. Община Варна съставила Акт с № **** за частна собственост за имота, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и 9 ЗОС. Твърди, че Община Варна не е придобила собствеността върху имота на никое основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Процесният имот с идентификатор *****.****.***, представлява имот с номер ***, бивш номер ****. Същият е бил собственост на М.И.Н. и е бил отчужден със Заповед с № ****/27.07.1979г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС. Собственичката била обезщетена със жилище. Съставен бил акт за държавна собственост от 1981г., на осн. чл. 63 ЗТСУ. Няма правно значение моментът на съставяне на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имота по право (ex lege). Към датата на съставяне на АЧОС общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, обектите на инфраструктурата с местно значение, както и здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От акт № ****/ 07.05.2003 год за частна общинска собственост се установява, че процесният имот е бил актуван, като правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗОС,посочено и че бивш собственик на имота е държавата. На 24.09.2020г. е съставен нов АЧОС № 10469, като посоченото правно основание е чл. 59, ал. 1 ЗОС.

На 09.07.2020г. е постъпило писмо до Й.П. от Община Варна, дирекция „Местни данъци“, в което е посочено, че собственик на процесния имот е Община Варна, съгласно АОС от 07.05.2003г.

2

Видно от Заповед с номер **** / 27.07.1979г. на осн. чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден имот, находящ се в местност „Ф.д.“, с пл. номер ****, собственост на М.И.Н.. Собственикът е обезщетен с двустайно жилище.

Установява се от Заповед с № АО-1-********(89/ 19.02.2003г., че за процесния имот са били налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което основанието за актуване на имота като държавна собственост е отпаднало. Имотът бил отписан от актовите книги като недвижим имот – частна държавна собственост.

По делото е представено заключение по допуснатата и приета СТЕ, като от него се установява следното: Кадастралните планове, действали за територията са съответно от 1956г., 1973г., 2000г. и 2008г.

По плана от 1956г. процесният имот е с кадастрален номер 3902 и площ от 1445 кв.м. и е бил е записан в собственост на И. Д.Ж. без посочено основание. Границите на имота по този план не са били променяни.

По КП от 1973г. процесният имот е с номер **** и площ от 1360 кв.м.

Предназначението му е било за земеделско ползване. Записан е на собственик по разписната книга Н.И.Т. – без посочено основание. Границите на имота не са били променяни.

По КП от 2000г. имотът е с номер *** и с площ от 1067 кв.м. Имотът е бил записан като собствен на Община Варна, без посочено основание.

По КККР от 2008г. имотът е с номер *** с площ от 1064 кв.м. Имотът е записан на Община Варна, на основание АОС с номер **/**.**.****г. В регистъра в настоящия вид имотът също е записан в собственост на Община Варна, на основание АОС с № 30.09.2020г.

Има Застроителен и регулационен план от 1979 год,в която попада сегашния имот ***. Именно при действието на този регулационен план за мероприятие „експериментални блок секции“ през 1979г. имотът е бил отчужден в полза на държавата от собственика М.Н., а правоимащата е била обезщетена с двустайно жилище/ заповед № ***/18.04.1980 год/. От заповед № ****/27.07.1979 година се установява, че имот **** по КП от 1973 година ,собственост на М.Н. е бил отчужден в полза на държавата за предвидено по ЗРП мероприятие.

От Заповед с номер АО-1-********-89/19.02.2003г. на областния управителя се установява, че одържавеният имот е бил отписан от актовите книги за недвижими имоти, частна държавна собственост.

На 16.06.21г. вещото лице е извършило оглед на имота, като установил, че в имота няма изградени сгради/постройки. Теренът в границите на имота е с наклон от 5-6 %. в посоката от североизток към по – ниското ниво към югозапад. В периферната част на имота има ниски/средно високи храсти и няколко високостъблени плодни овощни дръвчета на възраст около 15 – 20 години. Другата основна част на имота представлява затревен терен в сравнително добро поддържано състояние. Имотът е ограден откъм трите му страни, а четвъртата страна представлявал естествен земен скат, с варираща височина от 1 м.

Оградата на имота полумасивна и представлява телена мрежа с височина около 1,50 м. на 3 метални колове, а в определен участък е масивна, изпълнена на бетонови блокчета на височина около 3 метра. Налице е и бодлива тел, закрепена на бетонови колове.

Св. Г.А. излага,че с Й.П. се познават чрез родителите й, отскоро. Знае, че имат място, което се намира до Вятърната мелница улицата, не по посока Военна болница,където има автомивка и там в ляво по път нагоре към края - веднага в ляво по една малка пресечка. Там се намира тяхното място. Това място се намира на 30-40 метра от главния път.

Има над декар площ. Заградено е мястото с различна ограда. Има и метална ограда с мрежа, другата е с блокчета, както и с мрежа. Мястото го знае от много време- поне от 10 години .

За мястото се грижи майката на Й.. Ходил е от време на време през последните години да събират плодове, тъй като има плодни дръвчета, кайсии, слива. За последно в имота е ходил миналата година. Мястото е изоставено, а те го обработват.“

Св. Д.Х., който заявява,че Й. му е клиентка на пазара и я познавам от 2007г.

Помолила го е да почисти вилата й. Ходил е да чисти . Мястото се намира до околовръстното. Има една автомивка и се завива наляво. С кола са го водили и връщали .

Мястото е декар, декар и половина. От едната страна е заградено с блокчета, а от другата има телена мрежа. Дървета има там. Последно е ходил в имота преди да завалят дъждовете.

Много пъти е ходил в мястото да го почиства. Други хора освен Й. не съм виждал.

Последният път на мястото го е завела дъщерята на Й. с колата на сина й Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Налице е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради обстоятелството, че ищецът твърди, че има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

С оглед разпределението на доказателствената тежест при предявения отрицателен иск , ищецът следва да докаже фактите, въз основа на които обосновава правния си интерес, а ответникът следва да докаже съществуването на своето право на собственост върху имота

Настоящият въззивен състав приема,че ищецът е доказал фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

Безспорно се установява от приетата и неоспорена от страните СТЕ, че имотът, който се претендира от ищеца е идентичен с имота, за който ответникът е съставил АЧОС.

Съгласно закона, в който смисъл е и постоянната практика на съдилищата,актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което и при спор Общината е длъжна да установи по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост .

С АЧОС № ****/ 07.05.2003г. процесният имот е бил актуван като общинска собственост, като правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗОС Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и т. 9 ЗОС, действащ към датата на издаване на АЧОС , 4 общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996г., предназначени за жилищно строителство , обществени и благоустройствени мероприятия на общините, жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община, както и обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община.

Установвява се ,че за имота е имало отчуждаване - Заповед №**** / 27.07.1979г., въз основа на която, на осн. чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден имот, находящ се в местност „Ф.д.“, с пл. номер ****, собственост на М.И.Н.. Собственикът бил обезщетен с двустайно жилище

От Заповед № АО-1-********(89)/ 19.02.2003г., се установява, че за процесния имот са били налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което основанието за актуване на имота като държавна собственост е отпаднало. Имотът е бил отписан от актовите книги като недвижим имот – частна държавна собственост и по силата на тази разпоредба е станал частна общинска собственост.