Решение № 67 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 724 от 15.02.2023 г., постановено по гр. д. № 7819/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Р. Г.А Р., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване н престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 НК, за което ищецът е оправдан с присъда по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 20 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото обвинение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 20 400 лв. до пълния предявен размер от 32 400 лв., както и да заплати сумата от 786, 55 лв. – разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

1

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Поддържа, че от страна на Прокуратурата и разследващите органи са предприети съответните законоустановени действия и мерки, обективирани в процесното наказателно производство, образувано и водено срещу Р. Г. Р. за извършено при условията на продължавана престъпна дейност умишлено престъпление от общ характер в качеството му на представител и пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като същият съзнателно е действал против законните интереси на представлявания и от това са настъпили значителни и невъзстановими щети за държавата в размер на 6 800 000 лв.- престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. За деянието е предвидено наказание „лишаване то свобода“ до 5 години, поради което същото не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Спрямо ищеца не е била прилагане най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а е взета възможно най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Не са били наложени никакви други рестриктивни мерки за процесуална принуда спрямо обвиняемото лице и по този начин не е довело до сериозни ограничения и негативни промени в обичайния му начин на живот. Към момента на водене на наказателното производство са били налице законови основания, предпоставки и доказателства за образуване на досъдебно производство, повдигане на обвинение по посочения състав на НК и внасяне на обвинителен акт срещу ищеца. Счита, че в инкриминирания период е налице укоримо поведение от страна на ищеца, в каквато насока са събраните в хода на разследването доказателства. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на заявените от ищеца значителни вреди във връзка с прекомерния срок на наказателното преследване. В случая наказателното производство е със сериозна фактическа и правна сложност – няколко обвиняеми/подсъдими лица, разностранна и комплицирана престъпна дейност със значителни материални вреди и много тежки общественоопасни последици. С оглед на това е събран огромен по обем доказателствен материал и значителен брой процесуално-следствени действия, довело до забавяне на производството във времето. За продължителността на наказателното преследване от значение е и процесуалното поведение на останалите обвиняеми/подсъдими лица, на техните процесуални представители, както и на конституирания граждански ищец по делото. Поддържа, че не следва да отговаря за продължителността на съдебното производство, тъй като ритмичността на производството зависи изяло от съда. По делото не са ангажирани доказателства, че със свето процесуално поведение ответникът да е станал причина за неоправдано отлагане или забавяне на разглеждането на делото пред съда. Излага съображения, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е недоказан по делото, тъй като не са ангажирани в съответния обем необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства от ищеца за заявените значителни неимуществени вреди, описани в исковата молба.

Недоказана е останала и причинно – следствената връзка между претърпените нематериални щети и воденото срещу ищеца наказателно производство. В условията на евентуалност поддържа, че е налице ниска степен на увреждане, поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил възраженията им срещу предявения иск. Оспорва размера на присъденото обезщетение за 2 имуществени вреди за осъществяване на адвокатско помощ в хода на наказателното производство. Счита, че същият е неоправдано и прекомерно завишен, предвид реално осъществената адвокатска защита, за която не са ангажирани доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. Г. Р.. С представената по делото писмена защита оспорва депозираната от ответника въззивна жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че макар мярката за неотклонение „подписка“ да е най - леката от предвидените в НПК, тя сериозно ограничава правата на лицето, на което е наложена, тъй като възпрепятства свободното придвижване, задължава лицето да не променя адреса си без да уведоми за това органите на съответния стадий на наказателното производство. От ангажираните свидетелски показания са установени реалните негативни последици, които е претърпял от наложената му мярка за неотклонение.

Счита, че е останало недоказано по делото соченото от ответника укоримо поведение на ищеца, тъй като ангажираните в хода на наказателното производство доказателства не могат да се ценят в настоящото производство.

Тъй като не е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, не е необходимо да доказва конкретни вреди от неразумен срок на производството. Счита, че без значение за обема на вредите е дали ответникът е извършил действия, които допълнително да забавят производството, тъй като ако ответникът не е внесъл в съда обвинителен акт, съдебно производство е нямало да има. Твърди, че ищецът е имал изрядно процесуално поведение в хода на наказателното производство и неговата продължителност не е повлияна от поведението му в рамките на наказателното производство за ищеца е съществувала необходимост да се ангажира с участието в това производство, да осигури надлежната си защита е провокирало множество негативни емоции у него в личен и професионален план, които са го съпътствали постоянно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Р. Г. Р. срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Решаващият съд е приел за установени почти всички заявени в исковата молба неимуществени вреди, но не е обсъдил доводите за широкото медийно отразяване на воденото срещу него дело, както и че майка му е починала преди приключване на наказателното производство и тежестта, с която той трябва да живее, че не го е видяла оправдан, а си е отишла огорчена от факта, че го съдят като престъпник. Счита, че ответникът отговаря за претърпените от него неимуществени вреди от медийните публикации, тъй като, ако не беше повдигнала обвинения за несъставомерни деяния, вреди от медийни публикации за извършено от него престъпления е нямало да настъпят. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че пълният предявен размер на претенцията не е съобразена с обществено – икономическите условия на живот в страната, тъй като неимуществените вреди се определят от преживяванията на пострадалия, а не от обществено – икономическата ситуация в държавата. Поддържа, че адвокатското възнаграждение за 3 наказателното производство не е в завишен размер, тъй като хонорарът на защитника и в първата, и във въззивната инстанция е бил определен съобразно обвинението и обема на адвокатската работа, свързана с явяване в множество целодневни съдебни заседания и разпит на 66 свидетели 22 експертизи. Не е бил определян хонорар за всяко съдебно заседание, въпреки ме само в първата съдебна инстанция по делото да се провели реално над 22 съдебни заседания при насрочени 36 съдебни заседания, а съгласно чл.12 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато процесуални действия се извършват в различни дни, възнаграждението за всеки ден е 100 лв. без ДДС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивна жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с постановление от 18.05.2016 г. по сл. Д. № 115/2014 г. по описа на СГП-СО, пр. пр. № 8529/2013 г- по описа на СГП ме у повдигнато обвинение по чл.217, ал.4 вр. ал.2 р. ал.1 вр. с чл.26 НК., като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане н мярка за неотклонение от 03.07.2017 г. На 29.08.2017 г. СГП е внесла обвинителен акт в СГС и е образувано НОХД № 4092/2017 г. по описа на СГС, 27 състав.

Производството по делото е било прекратено и върнато на СГП поради допуснати съществени процесуални нарушения. След измененията на НПК от 05.11.2017 г. в СпНС е образувано НОХД № 3640/2017 г. 4 състав, което е прекратено и върнато на Прокуратурата. Обвинението е било прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение то 30.04.2018 г. делото е водено срещу ищеца и още 5 лица, като е внесено в СпНС с обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 3076/2018 г., IVсъстав. С присъда от 28.06.2020 г. по посоченото дело е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата била протестирана от Прокуратурата и обжалвана от гражданския ищец. В Апелативния Специализиран наказателен съд били проведени две открити съдебни заседания, в които били разпитани двама свидетели и изслушана назначена експертиза. С решение № 260009/19.04.2021 г., постановена по ВНОХД № 495/2020 г. на АпСпНС е потвърдена оправдателната присъда.

Срещу постановеното решение е депозирана касационна жалба от гражданския ищец. С определение № 60072/03.06.2021 г. на ВКС, НК, II НО е прекратено касационното производство по н. д. № 469/2021 г. по описа на ВКС, НК, II НО. Постановеното определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. Наказателното производство спрямо него продължило в периода 18.05.2016 г. – 03.06.2021 г. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство за умишлено престъпление била накърнена честта и достойнството му, доброто му име. Многократно бил ангажиран в рамките 4 на наказателното производство да се явява пред разследващи органи, а в последствие в многобройните съдебни заседания по делото. Налагало му се да отделя продължително време за това, както и да обсъжда ангажираните доказателства със защитника му преди съдебните заседания. Случващото му се отразило емоционално – бил под постоянен стрес, притеснен, подтиснат и изпитвал чувство на срам, тежко преживят негативните емоции от наказателното производство. Трудно се отърсвал от това състояние. Твърди, че се уронил професионалния му авторитет, тъй като била широко тиражирана в масмедиите информация за това, че м „Булброкърс“ ЕАД са извършени престъпления от него, в качеството му на изпълнителен директор.