Решение № 472 от 16.06.2023, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 594/2022
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- ИВА БАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.91 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.2, предл. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 148 · Закон за устройство на територията
- чл.219 ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.42 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№472/16.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова при секретаря Светла Иванова………...……………………………..и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……….……….……………………………......................като разгледа докладваното от съдия
Байнова и. адм. дело №594 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Е.В.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора №10, подадена чрез пълномощник, против Община Харманли, представлявана от Кмета на Общината.
С исковата молба, обективираща три отделни иска, се претендира изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 1/31.10.2018г., издадена от Главния архитект на Община Харманли, а именно: обезщетение в размер на 8 000.00 лв., представляващи върнато капаро по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане; обезщетение в размер на
137.00 лв., представляващи платена лихва за забава по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот и Анекс към него; обезщетение в размер на 50 000.00 лв. – пропуснати ползи от нереализиран наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че представила заявление за издаване на виза за проектиране за ПИ *** по КК и КР на гр. Харманли, с площ 1123 кв. м., находящ се на адрес ***. В законоустановения срок Главен архитект на Община Харманли издал виза за проектиране от 17.10.2018г. , но със своя Заповед №1/31.10.2018г. отменил издадената виза. С влязло в сила Решение №229/10.07.2020г. по адм. д.
№303/2019г. по описа на Административен съд – Враца Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли била отменена. Междувременно, поради недостатъчно финансови средства, на 22.10.2018г. ищцата подписала с П. К. предварителен договор за отдаване под наем на недвижим имот, който смятала да построи в процесния имот ПИ ***, като в този договор уговорили наем и период за наемни отношения, а именно наем в размер на 900 лева на месец, за период от 5 години от датата на въвеждане на сградата в експлоатация, за което в договора бил поставен срок - 10.01.2020г. При подписването на предварителния договор ищцата, поради нужда от финансови средства, необходими за строителството и разходи по процедурите, приела капаро в размер на 4000 лв. Доколкото Главен архитект на Община Харманли издал Заповед №1/31.10.2018г. , с която оттеглил издадената на 17.10.2018г. виза за проектиране, а заповедта била оспорена пред Административен съд – Враца, се наложило подписване на Анекс №1 към договора от 22.10.2018г. Такъв анекс бил подписан на 01.11.2019г., и със същия се удължавал срока за стартиране на СМР и сдобиване с разрешение за строеж от страна на ищцата, а именно от 10.01.2020г. датата била изменена на 10.05.2020г. С този анекс се определяла и санкция по отношение на ищцата, а именно дължимост на лихва за забава при неизпълнение на договора за периода от 10.01.2020г. до 10.05.2020г. върху платеното от П. К. капаро. Към датата 10.05.2020г. адм. д. №303/2019г. по описа на Административен съд – Враца не било приключило, предвид което на 12.05.2020г. П. Т. К. предявил разваляне на договора и съответно на основание чл.93, ал.2, предл. последно от ЗЗД, поискал връщането на платения от него задатък / капаро в двоен размер, като претендирал и дължимата лихва за забава, каквато санкция страните договорили за периода от 10.01.2020г. до датата на изплащане/възстановяване на даденото капаро, а именно 12.05.2020г. , в размер на 137 лв. На 12.05.2020г. ищцата изплатила на П. К. дължимото капаро в двоен размер, представляващо сумата от 8000 лева, както и дължимата договорена санкционна лихва в размер на 137 лв., дължима върху сумата в размер на 4000 лева за периода от 10.01.2020г. до 12.05.2020г. От друга страна, ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на дължим месечен наем в размер на 900 лв. месечно за период от 5 години, като в този случай пропуснатите ползи за нея били в размер на 54000 лв. При отчитане на предвиденото в предварителния договор от 22.10.2018г., че платеното капаро в размер на 4000 лева ще се приспадне от дължимия наем, то реалната пропусната полза от нереализиран наем възлизала на 50 000 лева. Ищцата счита, че претендираните като обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от издаването на Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли, с оглед на което твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Харманли. По изложените съображения ищцата моли да бъде осъдена Община Харманли да й заплати претендираните обезщетения, а именно: 1. обезщетение в размер на 8 000.00 лв., представляващи върнато капаро по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане; 2. обезщетение в размер на 137.00 лв., представляващи платена лихва за забава по предварителен договор от 22.10.2018г. за отдаване под наем на недвижим имот и Анекс към него и 3. обезщетение в размер на 50 000.00 лв. – пропуснати ползи от нереализиран наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените разноски, съобразно представен списък.
Ответникът –
Община Харманли, в писмено становище, депозирано чрез кмета на общината и в съдебно заседание чрез процесуални представители оспорва предявените искове по основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани чрез процесуални представители.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковите претенции за недоказани, както по основание, така и по размер, поради което предлага същите да бъдат отхвърлени.
Съдът след като обсъди доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед
№1/31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, на основание чл.219 ал.3 от ЗУТ и във връзка с чл.91 ал.1 от АПК, и във връзка с жалба вх.
№ОХ-16-125/30.10.2018г. от граждани, живущи на ул. „Алеко Константинов“ и Становище от Директора на Дирекция „ОС и УТ“ при Община Харманли, относно издадена Виза за проектиране от 17.10.2018г. с възложител: Е.В.Д. за проектиране на „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ *** по кадастрална карта на гр. Харманли, е оттеглена Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ *** по кадастрална карта на гр. Харманли“ .
С Решение №
229/10.07.2020 г., постановено по адм. д. №303/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, Заповед №1/31.10.2018г. на Главния архитект на Община Харманли, е отменена. Не е спорно по делото, а и се установява от приложените към настоящото дело доказателства, че съдебното решение е влязло в сила на 19.08.2020г.
По делото е представен Предварителен договор за наем на недвижим имот (л.5), сключен на 22.10.2018г. в гр. Харманли между : 1. Е.В.Д. - , наемодател и 2. П. Т. К. - наемател. Съгласно чл.1 от договора, наемодателят се задължава да предостави под наем недвижим имот съобразно виза за проектиране за ПИ *** по КК на гр. Харманли, одобрен със заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Директора на АК, с площ 1123 кв. м., находящ се на адрес *** и съобразно издадена виза за проектиране от 17.10.2018г. на Гл. архитект на Община Харманли. Като предостави под наем цялата построена сграда, чийто параметри ще се определят от разрешително за строеж на същата. В чл.2 е записано, че наемодателят се задължава да построи сградата след сдобиване с разрешение за строеж и да предостави същата в цялост под наем на наемателя, за срок от 5 години от въвеждането на сградата в експлоатация. Съгласно чл.4 от договора, Наемателят се задължава при посочените условия на предходните членове да заплаща месечен наем в размер на 900 лв. месечно за срока на окончателния договор, а именно 5 години от въвеждането на сградата в експлоатация. Според чл.5, окончателен договор се сключва в 10 дневен срок от въвеждането на сградата в експлоатация, но не по-късно от 10.01.2020г., а видно от чл.7, при подписването на предварителния договор наемателят предоставя на наемодателя капаро /задатък в размер на 4000 лв. , който задатък ще се приспада от месечния наем пропорционално за периода на наемните отношения и може да се ползва от наемодателя за разходи по реализирането на проекта. Посочено е, че договорът служи като разписка.
Представен е и Анекс №1 от 01.11.2019г. към
Предварителен договор от 22.10.2018г. Съгласно чл.1 от същия , се предоговаря чл.5 от Предварителен договор за наем на недвижим имот сключен на 22.10.2018г., като вместо датата 10.01.2020г. да се чете 10.05.2020г. В чл.2 от анекса е посочено, че се определя неустойка при неспазване на срока / при липса на стартиране на СМР от дата 10.01.2020г. до 10.05.2020г. / в размер на законната лихва за забава върху платеното капаро / задатък, за периода от 10.01.2020г. до датата на неговото изплащане. В чл.3 е записано, че при липса на изпълнение на договора в посочения срок или представяне на документи, доказващи започване на строителните дейности по законовия ред от ЗУТ след сдобиване с всички необходими документи, наемодателят дължи връщане на капарото / задатък в двоен размер съобразно разпоредбите на ЗЗД.
Представена е и Разписка (л.7), в която е посочено, че на 12.05.2020г. в гр. Хасково, П. Т. К. от гр. Х., страна по предварителен договор - наемател по договор от 22.10.2018г. и анекс №1 към него от 01.11.2019г. , е получил от Е.В.Д.
*** сумата в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, представлява връщане на капаро по описания договор, както и сумата в размер на 137 /сто тридесет и седем/ лв., представляваща законна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от 10.01.2020г. до 12.05.2020г. Отразено е, че така получената сума е поради прекратяване на предварителен договор за наем на недвижим имот от 22.10.2018г. и анекс №1 към него от 01.11.2019г. като с предаването на сумата и получаването й от П. К., отношенията между страните във връзка с прекратяването на описания договор се считат изчистени и никой няма претенции към другата страна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Т. К. и А. И. Д..
Свидетелят П.
Т. К. заявява, че познава Е.Д., чрез зет й. Имали сключен с нея предварителен договор, за една сграда, която щяло да бъде работилница в Харманли, хубаво място, което можело да се ползва за влизане и излизане на техника, за ремонт и поддръжка. Договора подписали през 2018 г., септември или октомври месец. Подписали договора , но нищо не станало, още нямало строеж и сградата въобще не била построена. На въпроса дали заложили някакви крайни срокове в договора до кога трябва да е построена и от кога ще стане наемател, свидетелят мисли, че било до 2020 г., но точно датата не помнел. Предварително дал пари на жената да се подсигури, но не станало нищо. Дал 4000 лв. с уговорка, защото работата се позабавила много, да си му върнат парите с лихвите. Уговореният до 2020 г. в договора срок бил за построяване на сградата, защото свидетелят имал техника, да има къде да я обслужва. Подписали и анекс, но там не заложили нови срокове, не удължили срока. В анекса имало заложено за неустойка и тя му върнала парите с неустойките, с лихвите. Свидетелят лично подписал анекса. Уговореният наем бил 900 лв. на месец. На въпроса колко щяла да е голяма сградата, свидетелят заявява, че точно не може да каже, но сградата трябвало да е някъде 90 или 100 квадрата. Свидетелят тогава имал трактори, смятал да я ползва за база, за отремонтиране, за поддръжка на техниката. Относно сградата свидетелят сочи, че не бил видял проект или нещо друго , но както му обяснили, щяло да има кран вътре за сваляне на двигатели и за повдигане на тежките работи, канал, а на него повече не му било нужно. Щяло да има ток, вода. Не бил запознат дали е законово допустимо изграждането на такава сграда в този имот. А. – зет на Е., му казал, че ще се построи. С А. се познавали от 20 години и му вярвал. Договора подписали с Е. *** като свидетелят знаел, че тя към този момент била с местожителство ***, а дъщеря и била омъжена в Х. за А.. Капарото заплатил в брой и така му било възстановена сумата от 8000 лева. На въпроса защо развалили договора и защо му бил необходим имота до конкретния срок, свидетелят отговаря, че е защото отремонтирането и направата на нещо струва много пари. Това го устройвало, защото бил монтьор, нямало да търси хора, които да му работят , а там щял да си работи и да си се обслужва. В момента и тогава карал дърва. Имал камион, а преди това имал още два камиона, и се занимавал с превоз на дърва в различни землища. С Д. /А./ се запознали през 2000г. покрай баща му, с когото работели заедно. Не знаел дали Д. /А./ е участвал и кандидатствал по проектно предложение с процесния имот през периода, когато сключили договора. Не знаел дали Е. имала намерение сама да ползва имота. Не знаел с какво предназначение бил имотът, бил на хубаво място, имало детска площадка, не знаел за какво е закупено мястото и защо го обърнали за работилница. Не бил виждал никакви документи за този имот, включително визата за проектиране. Сключил договора на доверие, познавал А. от повече от 20 години. На въпроса защо било необходимо да сключва предварителен договор и то при положение, че сградата още не е готова, свидетелят обяснява, че му трябвала постройка, която му казали, че ще направят и за да се подсигури, защото имотът бил на хубаво място. Д. казала, че ще се построи тази сграда до 2-3 години, до 2020 г. По предварителния договор платил само 4 000 лв. капаро.
Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fb931be-354a-4d73-8989-8f355d44e974