Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260048 от 19.03.2021, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 521/2020
Вид
Решение № 260048
Подписан
19.03.2021
В сила
13.05.2021
Състав
КАЛИНА ГЕОРГИЕВА ПЕЙЧЕВА, РОСИЦА СТОЯНОВА СТОЕВА, ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.27 · Закон за наследството
  • чл.29 · Закон за наследството
  • чл.42, б."б" · Закон за наследството
  • чл.42, ал.1, б."б" · Закон за наследството
  • чл.69 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№260048/19.3.2021 г. 19.03.2021 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на 15.12.2020 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар:

П.У. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №

521/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Д.А.Д., чрез адв.В.А. от САК, се обжалва решение № 420/28.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1303/2019г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание на Р. А.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.**, поч. на ***г., направено в полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ *** на НК, с район на действие Р.С.гр.София, по иска за делба на Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с„**“ *, със съдебен адрес ***, кантора № *** - адв. М.Й.-ЯАК, срещу Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН, поради нарушения на изискванията за форма, свързани с означението на датата, установени в чл.25, ал.1 ЗН; ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с „Г.Бенковски“ *****, със съдебен адрес:***, кантора № ***- адв.М.Й. - ЯАК, и Д.А.Д. с ЕГН ********** *** , по отношение на следния недвижим имот: находящ се в гр.***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по КК и регистрите на гр.*, представляващ самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 63.35 кв.м. и прилежащите части: избено помещение № 11 с площ от 2,67 кв.м., както и 0.8815 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с идентификатори с №№ *** и ***; под обекта с индетификатор с № *** и над обекта с индетификатор с № ***, ПРИ КВОТИ: по 1/2 ид.ч. за Я.А.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.А.Д.. Решението не се обжалва по отношение на допуснатия до делба имот. Оплакванията са, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът смята за неправилен изводът на ЯРС, че на основание чл.42, ал.1, б."б" от ЗН завещателното разпореждане е нищожно и излага съображения. Възразява, че съдът не е обсъдил факта, че на първия ред на завещанието е посочена датата и мястото на извършването на завещанието. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на ЯРС и вместо него да постанови друго, с което да допусне делбата на процесния имот при квоти 1/3 за Я.Д. и 2/3 за Д.Д., както и да отмени прогласената нищожност на саморъчно завещание на Р* А.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.*, поч. на ** г., направено в полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено с протокол по нот.дело-завещание № 1, общ рег.№ 476 от 04.02.2019 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ ** на НК, с район на действие РС-гр.София.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата Я.Д., чрез адв.М.Й., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и излага съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на ЯРС.

В с.з. въззивникът се явява лично и с упълномощената адв.А. и моли жалбата да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата не се явява, за нея се явява адв.Й., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници на Р. А. ***, поч. на

** г., е видно, че след смъртта си е оставила следните наследници по закон: Я.А.Д. - дъщеря, и Д.А. Д. - син.

Видно от договор за продажба на недвижим имот № 129, том VII, дело

№ 2259 от 31.08.1992 г., вписан в службата по вписванията, Д.А.Д. и Р. А.Д. са купили от С. Д. Ж. и С. Н. Ж., недвижимия имот-апартамент, който е предмет на делбата. При съдебната делба на съсобствения имот-апартамент между купувачите с Решение № 698/09.09.1993 г. по гр.дело № 28/1993 г. по описа на ЯРС, на основание чл.288, ал.2 ГПК в дял на Р. А.Д. е възложен целия делбен недвижим имот - ап.11, находящ се в гр.**** състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 63,35 кв.м., заедно с избено помещение № 11, с площ от 2.67 кв.м., 08815 % от общите части на сградата, заедно с отстъпеното право на строеж, като съдът е осъдил Я.А.Д. да заплати на Д.А.Д. от гр.Ямбол за уравнение на дяла му сумата от 98897,50 лв. в едногодишен срок на равни месечни вноски от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

По делото е представено саморъчно завещание, направено от Р. А.Д., чрез което е извършила разпореждане за след смъртта си, в което ръкописно е написано, че на "3 април 2015 година, в гр.Ямбол", завещава на сина си Д.А.Д. своята запазена наследствена част от апартамент, находящ се на ул.“***, заедно с прилежащото мазе № 11, нейна собственост.

Написано е, че саморъчното завещание е написала в пълно съзнание, положила е подписа си под него и под подписа е написано: дата 3 април 2015 год., гр.Ямбол.

От протокол за обявяване на саморъчното завещание от

04.02.2019 г. е видно, че при Мария Такова - помощник-нотариус по заместване на нотариус А. Ш., вписана под № ** на НК, се явил Д.А.Д., който депозирал молба с искане да бъде обявено оставеното за съхранение в дома саморъчно завещание на Руса А. ***, поч. на 10.10.2018 г., и представил Препис-извлечение от акт за смърт № **** г., изд. от гр.***, от който е видно, че завещателя се е поминал на 10.10.2018 г. като завещанието се съхранявало в дома на покойника. Описано е, че завещанието е написано на бял лист със стандартен формат А4 с текст на една страница, текстът е написан със син химикал, четливо съставен, без зачерквания и поправки. Завещаните е датирано и подписано. Така описаното завещание е прочетено гласно на молителя, след което страницата на листа на който било написано, се подписала от молителя и от нотариуса. Този протокол е съставен съгласно чл.27 ЗН, и след като е прочетен гласно на молителя, е подписан от него и от помощник-нотариуса по заместване. Този протокол е неразделна част от така обявеното саморъчно завещание.

До СВ към Районен съд-София от нотариуса е изпратено уведомяване за постъпилото за съхранение завещание общ рег.№ 476, дело № 1, рег.завещания № 3 от 04.02.2019 г., с което уведомява, че спазвайки разпоредбите за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, при тях на 04.02.2019 г. се явило лицето Д.А.Д. и депозирало за съхранение и за обявяване саморъчно завещание на Р. А. ***, починала на 10.10.2018 г., което завещание е обявено на 04.02.2019 г.

Завещанието на наследодателката Р. А.Д. е оспорено от процесуалния представител на ищцата Д. като нищожно по чл.42, б."б" от ЗН, поради липса на предмет, както и досежно неговата автентичност и е открито производство по чл.193 от ГПК.

Свидетелката Д. И. С., без родство със страните, посочва, че ги познава, както и тяхната майка, с която била в близки отношения и се виждали на събирания. Тя (Р.Д.) ú се оплаквала, че синът ú и внукът ú я притискат да припише на тях апартамента, тя не била съгласна и казвала, че как можело така като била майка и на двамата, че не можела да припише имота само на сина си, защото и Я. ú била дете.

Майка им живеела в гр.Я. в апартамент, който бил лично неин. Починала през *** г. през есента. Свидетелката не била ходила в апартамента, знае, че там при Р. живеели синът ú Д. и внукът ú Н. Дъщеря ú живеела при мъжа си, отделно от тях. Свидетелката знае, че никога апартаментът не е бил на Д., бил е лично на Р.

Свидетелката К. К. И., без родство със страните, сочи, че познава страните по делото и майка им. С нея се видели по повод на едно струване през месец март 2018 г. и там в личен разговор тя ú споделила, че синът ú я притискал да припише жилището само на него, казала, че не може да направи такава стъпка, защото и двете ú деца ú били мили. Майка им живеела в блока на бившата „Волга“, срещу старата автогара. В този апартамент наследодателката на страните живеела с внука си Наско, който ú поверили, и се оплаквала, че изпитва психически тормоз, защото внукът ú бил буен. Понякога там живеели и внучката ú, както и Д.. Споделяла, че няма спокойствие и казвала: "Добре, че е Я. да ме гледа". Споделяла на свидетелката, че Д. обещал да я гледа, а тя се грижила за тях и финансово, помагала и за внучетата, основно децата на сина си тя ги изгледала. До последно била подвижна, много дейна, приказлива и приятна жена, не била се залежавала преди смъртта си.

Свидетелката сочи, че внукът Наско е може би на около 18-20 г., внучката Р. живее в гр.**, но и тя често идвала, била по-голяма от Н. с 4-5 години.

Свидетелката П. Н. А., без родство със страните, посочва, че познава Д. много добре, а Я. е виждала няколко пъти, когато идвала при майка си. С покойната Р. били в много добри отношения като съседи, като тя живеела в ап***. Свидетелката много често била в гр.** със съпруга си, но си идвали в гр.**. Спомня си, че през 2015 г. се прибрала от гр** и отишла при

Р. с дъщеря си Л. и я сварили на масата да пише. Попитали я какво пише и тя им обяснила, че пише завещание и че Д. купил апартамента. Пояснява, че този апартамент бил даден на Д. от военните, като този блок бил само на военнослужещи. Д. имал семейни неприятности и се разделили със съпругата му и тя да не вземе половината апартамент, същият го приписал на майка си и станал собственост на Р. Понеже тя не била добре със сърцето казала, че пише собственоръчно завещание, защото при нотариуса вземали пари. После казала, че след като го напише, ще го сложи в гардероба и ако нещо се случи с нея, да имат предвид и да му кажат къде е, за да си вземе завещанието. След като починала Р., свидетелката казала на Д. къде е завещанието на майка му. Свидетелката сочи, че за внуците се грижела баба им, но те повече се грижели за нея и винаги са живели там. Сигурна била, че Д. придобил имота от военната си служба.

Свидетелят Х. Р. И., без родство със страните сочи, че познава страните и покойната им майка, с която били в много добри отношения и си споделяли редовно. Живее в ап.12 в съседство с апартамента на Д. и баба Р. Първоначално в апартамента живеели Д. със съпругата си и децата им като след няколко години баба Р. си продала къщата на село и дошла да живее в апартамента. В момента Д. бил разведен с жена си и живеели в гр.** като бившата му жена и дъщеря им Р. били в А.

Другото им дете Н. от време на време бил в гр.София, идвал си в гр.**, ходил с приятелката си да работи по морето. Апартаментът бил купен от Д., когато работил при военните като след това като тръгнал да се развежда със съпругата си и фиктивно прехвърлил апартамента на баба Р., за да няма претенции бившата му съпруга. Това му било известно от баба Р. в началото на

2015 г.. Баба Руска му споделила, че е направила завещание в полза на Д. и го подписала пред комшийката баба П. /свидетелка/ и голямата ú дъщеря Л. Казала му, че е ходила при нотариус, но щял да ú вземе пари и я посъветвали да го направи саморъчно. Баба П. знаела къде било завещанието. Свидетелят сочи, че когато баба Руска дошла през 2001 г., синът Д. още живеел със съпругата си И.

По делото е назначена съдебна-почеркова експертиза, от заключението по която се установява, че подписът, положен в графа „Завещател“ в долния край на саморъчното завещание, е положен от лицето Р. А.Д.. Вещото лице заключава, че ръкописният текст, с който е изписано съдържанието на изследваното саморъчно завещание, вероятно е изписан от лицето Р. А.Д..

Заключението на вещото лице не е оспорено по делото. При съвкупната преценка на показанията на свидетелите П. Н. А. и Х. Р. И. относно саморъчното завещание на Р. А.Д., и с оглед заключението на вещото лице, ЯОС намира, че по делото е доказана автентичността на саморъчното завещание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи: